Решение № 4022 от 25.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4022 гр. София, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20231110206537 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на К. Б. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. К. И. А. срещу Наказателно постановление Наказателно постановление

№ BG02042022/5800/P8-590/29.09.2022r издадено от директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) гр. София, с което на К. Б. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП

В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че съставеният АУАН е издаден при съществени нарушения на материалния закон и при неспазване на административнопроизводствените правила, тъй като датата на установяване на нарушението се разминава с датата, на която същото е извършено, а актосъставителят не е установил по категоричен начин самоличността на нарушителя. На следващо място се поддържа, че процесното наказателно постановление не съдържа всички законоустановени 1 реквизити, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , в това число, че не е описано коректно мястото на извършване на нарушението; че е налице ясно описание на твърдяното за извършено нарушение.Аргументира се тезата, че развилото се администраивнонаказателно производство е в разрез с европейската регламентация.

По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. В дадения ход по същество и с депозирани по делото пространни писмени бележки, процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.

Претендират се сторените в производството разноски.

Административнонаказващият орган се явява и не се представлява Софийският районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 02.04.2022 г. в 18:38:56 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с per . № *******, вид: ВЛЕКАЧ, марка и модел ******, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от К. Б. К..

След извършена проверка от страна контролните органи включително от св. Д. Д. А., инспектор в отдел ПТРР. териториална дирекция ,.ТД Митница София"било установено, че на 24.03.2022 г. в 12:44:13 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № *******. е заснето да се движи на 24.03.2022 г.. в 12:44:13 часа. по път А-6, км. 60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пъгшцата (ЗП).

За така извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков 2 материал.

Жалбоподателят. заплатил максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119 лева.

Въз основа на направените констатации, св. Д. Д. А. съставил АУАН № BG02042022/5800/Р8-590/02.04.2022 г срещу К. Б. К. за извършено от последния административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП,

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Д. Д. А..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. Д. Д. А.. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са логични и поначало непротиворечиви, като са информативни относно констатираните обстоятелства при проверката, поради което в тази им част съдът се довери на показанията на свидетеля и ги кредитира. Същият обаче изяснява действията на водача на процесното ППС към момента на проверката, а именно на 02.04.2022 г., но този свидетел не е установил самоличността на водача, управлявал автомобила към датата на извършване на нарушението 24.03.2022 г. в 12:44:13 часа., поради което и не допринася за изясняване конкретното авторство на нарушението.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите 3 в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.

1 и ал. 3 ЗАНН.Спазени са императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически 4 обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, поради което и всички доводи на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни.

Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на въззивника административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни наведените от въззивника доводи за допуснати при съставянето на АУАН и НП съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на НП, а именно непълно, неясно и противоречиво описание на фактите на административното обвинение и липса на посочване на мястото на извършване на нарушението.

Фактическите обстоятелства, обуславящи изпълнителното деяние на нарушението, са подробно и безпротиворечиво описани, при което неяснота не се констатира. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че в съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на процесното административно нарушение, но не и всички възможни обстоятелства, свързани с осъществяването му. В този смисъл в АУАН и НП е посочено на коя дата и къде е осъществено управлението – 07.11.2022 г. на път А-6, км.

60+705, от кой водач , с какво МПС , допустимата му маса, както и в какво се изразява самото административно нарушение – управление на посоченото МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без за това да е заплатена пътна такса. Поради това настоящият съдебен състав прецени, че АУАН и НП отговарят на изискванията на закона.

Независимо от посоченото обаче съдът намира, че в хода на 5 административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неустановяване на субекта на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

От горното следва, че субект на нарушението е лицето, управлявало процесното ППС към момента на извършване на нарушението. В случая по делото безспорно е установено, че в момента на установяване на нарушението пътно превозно средство с per . № *******, вид: ВЛЕКАЧ, марка и модел ******, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона е било управлявано от въззивника К. Б. К. но това е станало на 02.04.2022 г. в 18:38:56 часа на ГКПП К улата, а нарушението е извършено на 24.03.2022 г.. в 12:44:13 часа. по път А-6, км. 60+705, В настоящия случай, АНО не е изследвал въпроса относно субекта на нарушението. Установява се по делото, че процесното ППС ППС не е собственост на водача, а на търговско дружество „************, извършващо международен превоз на товари Няма доказателства обаче АНО да е отправил запитване до „************ относно водача на същия. За съда е неизвестно кое физическо лице е управлявало автомобила на 24.03.2022 г.. в 12:44:13 часа, а установяването на това обстоятелство е следвало да се извърши от контролния и наказващите органи.