Определение № 823 от 05.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 823 гр. Варна, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20253100601718 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, образувано по частна жалба от М. С. Н. от гр.София срещу определение на ВРС по ЧНД №3843/25г., с което е било потвърдено постановлението на ВРП за прекратяване на наказателно производство с равно основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

С въззивната жалба се възразява срещу правилността на определението на съда, със следните аргументи: неправилно определен момента на изтекла давност; бездействие на МВР; липса на международен номер на издирване; незаконосъобразно водене на ДП срещу неизвестен извършител; обсъждане на лични отношения между наследодател и наследник; липса на връзка между свидетели и наследодателя; незаконосъобразно изискване от наследниците да познават сделките извършени от наследодателя им; липса на разграничение между регистрация и собственост на МПС и накрая- твърдение за задължение на разследващите органи да издирят МПС и да защитят наследствената им маса като наследници.

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице- наследник на починалия собственик на две МПС, за които след смъртта му е био установено от наследниците че са регистрирани на негово име, но не могат да бъдат установени издирени. Съдът приема, подобно на първоинстанционния съд, че е налице активна процесуална легитимация за жалба срещу прокурорския акт.

Жалб. С. е пострадала от твърдяното от нея в първоначален сигнал и разследвано по ДП престъпление по чл. 206 от НК, като съгласно чл. 74 НПК като наследник на С., е претърпяла имуществени вреди от престъплението, предмет на разследването.

При проверка на законосъобразността на постановлението на прокурора от ВРП районният съд е установил накратко следните факти:

Наказателното производство е образувано на 12.07.2022г. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като последица от проверка, започната по сигнал на една от наследниците на починалия С.Н. С., след преценка на наличие на законен повод и достатъчно данни. При разследването било 1 установено, че приживе С. ,роден на *** г.г. и починал на ***г. От 2000 г. той живеел сам в жилище във Врана, собственост на сестра му св. К.К..

Притежавал л.а. Вартбург, който не бил в движение. След 2008г. С. престанал да управлява МПС, но се установява от разследването, че за периода от 2008 г. до 2014 г. на името на С.Н. С. били регистрирани общо 27 бр. леки автомобили, като вероятно той не упражнявал фактическата власт върху тях.

Впоследствие собствеността върху автомобилите била прехвърляна на други лица, с изключение на два от тях – л.а. „Фолксваген“, peг.№ *** (регистриран на името на С. С. на 30.06.2008 г.) и л.а. „Форд“, peг. № ***(регистриран на името на С. С. на 12.12.2011 г.).

В периода около и след 2012г. тези два автомобила вероятно са били продадени или предадени във владение на неустановени по делото лица. Не е била извършвана промяна в регистрацията, както и няма данни за сключени сделки в изискуемата от закона форма на договор. В периода от 2012 г. до 2015 г. и двата автомобила били представяни за периодичен технически преглед в един и същи пункт за извършване на технически прегледи в гр. Добрич, като автомобилът марка „Фолксваген“ бил представян от лица с имена М.К. и А.Т., а автомобилът марка „Форд“ бил представян от 5 лица с имена Г.Х. и Д.Х..

След 2015 г. не е установено автомобилите да са представяни за периодичен технически преглед. След 2018 г. по отношение на тях не са сключвани договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което през 2019 г. била служебно прекратена регистрацията и на двата автомобила.

Междувременно в началото на 2017 г. С. С. бил настанен в комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ - гр. Варна. При настаняването му и при сключване на ежегодните договори за предоставяне на социална услуга, С. декларирал, че не притежава имущество, няма банкови влогове, като единствения му доход бил пенсия в размер между 260 лева и 360 лева / последната за 2021г./ На *** г. С. починал.

Впоследствие, в охранителното производство пред ВРС за приемане на наследство по опис, св.М.Н. установила че на негово име има регистрирани общо три автомобила /единият от които притежаван от него л.а. Вартбург/ Свидетелката М. Н. подала сигнал в полицията, като заявила, че след като не знае местонахождението на автомобилите, регистрирани на името на покойния й баща, поискала те да се обявят на национално издирване и на международно чрез ШИС. След извършена проверка, било образувано и процесното ДП за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. След проведено всестранно и пълно разследване, прокурорът приел, че няма данни за престъпление от общ характер и прекратил производството с равно основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Съдът потвърдил това постановление, а св.

С., недоволна от последния акт, го обжалвала пред настоящата инстанция.

Това определение на съда не страда от твърдяните в жалбата пороци или незаконосъобразност по следните съображения. Съдът е спазил задължението да провери детайлно както проведеното разследване и неговата пълнота, така и мотивите на постановлението на прокурора, с което той е приел че няма данни за престъпление от общ характер, а така също и на основание на изтекла давност за преследване. Съдът е счел, че разследването съответства на стандартите по чл. 14 от НПК, като е направил собствена преценка на събраните доказателства и тяхната пълнота. Даден е обстоен отговор на 2 оплакванията в жалбата, които са преповторени и във въззивната жалба като цяло.

Усилията на разследващите органи са обективирани в събиране на всички налични свидетелски показания и тяхната проверка и чрез други способи на доказване. В тази връзка е неоснователно и оплакването в жалбата, че недопустимо се навлиза в лични отношения между наследодатели и наследници, доколкото самия обхват на разследването и нуждата от всестранност са наложили изясняването им, и то не представлява недопустима намеса в личния живот, както се твърди в жалбата. Също така това е наложило да се търси информация именно от свидетелите за данни какви са били сключените сделки на разпореждане на техния баща – това не е задължение по ЗН, нито пък по НПК, но информацията за това значително би подпомогнала разследването. Ако не беше сторено това, разследващите биха били упрекнати с основание, че не са търсили гласни доказателства, които да ги насочат в разследването.

Неоснователно е и възражението, че делото неправилно е водено срещу неизвестен извършител, като аргумент за това нарушение се сочи ТР №96/61 на ОСНК ВС. В цитираното /превратно в жалбата/ решение, което се отнася до давността и нейното прекъсване, е посочено също така и : „ Що се отнася до процесуалната проверка и възбуждането на предварително производство само по факта, без да е насочено срещу определено лице, тези действия не са от естество да прекъснат давността“. Извън тази практика трябва отново да се припомни промяната в процесуалния закон, според която в акта за образуване на ДП не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението /чл.214 ал.3/нова/-ДВ бр.63/2017г./

Съдът е обсъдил събраните / и обективно въможни за събиране и проверка/ доказателства, според които л.а. „Фолксваген“, peг.№ *** и л.а.

„Форд“, peг. № *** са били обявени на национално и на международно издирване с мярка „конфискация“, като предмет на престъпление по чл.206 от НК още на 26.10.2022г. Проследено е и движението им чрез камерите на АПИ.

Лицата, представили двата автомобила за последно в периода 2012-2015г М.К., А.Т., Г.Х. и Д.Х.. Опитите да се установят тези лица чрез румънските власти, не са дали резултат.

Районният съд е направил цялостна проверка на постановлението на прокурора, като е съпоставил доказателства и направените въз основа на тях изводи, логическите взаимовръзки и изводи възоснова на тази съпоставка, съответствието на извършените процесуални действия с НПК и е проверил дали са допуснати съществени процесуални нарушение от прокурора при формирането на крайния извод. Всички действия на съда са законосъобразни и поради това и възраженията в жалбата са неоснователни. Съдът е отговорил на оплакванията в първоначалната жалба по реда на чл. 243 ал.5 от НПК и е дал мотивиран отговор защо липсва състав на разследваното престъпление или друго по НК. Те, наред с цялостната доказателствена маса не могат да доведат до различен извод, а по нататъшното разследване по делото би било безпредметно, доколкото не се установява да е извършено деяние, наказеумо по чл. 206 от НК. Този извод се обосновава с констатираното дотук от РС, че:

1.регистрацията на л.а. „Вартбург“, peг. № *** е била прекратена служебно съгласно Наредба № 1-45/2000 г. на Министъра на вътрешните работи; С. не е сезирал никого, че автомобилът може да е предмет на 3 престъпление.

2. Същото се отнася както до процесните два автомобила Форд и Фолксваген, така и за останалите 10 автомобила, регистрирани на негово име между 2008г. и 2011г.

3. В изготвени от С. декларации той е заявил, че не притежава имущество.

4.Логичен извод е, че регистрираните МПС формално са били негова собственост. Този извод може да се направи от данните, че не е притежавал допълнителни средства за живот освен пенсията си/ преди това по трудово правоотношение/ и няма данни, от които да се направи извод, че е имал финансови възможности сам да закупува тези МПС. Установено е също така, че по пр.пр.№9839/2013г. също е бил проверяван случай, в който С. е бил пълномощник на друго лице за регистрация на МПС, внос от Германия.

Налага се извода, че той е извършвал подобни услуги, като е съдействал за регистрация на МПС.

5. И накрая, тези МПС е възможно да са отчуждени възоснова на договор, възмезден или не, който да не отговаря на изискуемата форма, но е съответствал на волята на С.. Тези предположения не могат да се установят, но са противопоставими на твърдението за обсебване на имущество, което винаги е против волята на собственика. Дали това е така, не може да се установи.

Обоснован е и извода за изтекла давност, който се оспорва от жалбоподателката. Аргументира се в жалбата, че след като предметът на престъплението е бил наличен към 2022г. /съобразно данните от видеонаблюдението на АПИ/, то от това следва и че не е изтекла давността.

Цитира се и съдебна практика- ТР №3/04г.на ОСНК на ВКС / каквато не е налична, посоченото ТР е на ГК на ВКС и се отнася до практика по ЗОДОВ/.

Давността, погасяваща наказателното преследване, започва да тече от довършването на престъплението. ДП е било образувано за престъпление по чл.206, ал.1 от НК извършено най-късно през м.12.2012г. За престъплението по чл. 206, ал. 1 НК санкцията е лишаване от свобода от една до шест години, давностният срок е десетгодишен и е изтекъл през м.12.2022г. Тълкуването от жалбоподателката, че се касае за продължено престъпление, основаващо се на факта, че предмета на посегателство е съществувал към 2022г. е неправилен и не почива на закона. Деянието се довършва с отнемане на фактическата власт, против волята на собственика на движимата вещ, а не до момента на прекратяване съществуването на вещта, както твърди жалбоподателката.

Същевременно няма данни за прекъсване на давностния срок по чл. 80 ал.1 т.3 3 от НК и поради това с изтичането на десетгодишния срок през декември 2022г. се е погасило правото на държавата, на наказателно преследване, при липса на действия, чието юридическо значение да има като последица спиране или прекъсване на давността.

С тези съображения, настоящият състав счита всички доводи в жалбата за неоснователни, определението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди и на основание чл. 243 ал.8 от НПК съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1660/20.10.2025г, 27 състав на ВРС по ЧНД № 3843/25.