Определение № 852 от 19.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 852 гр. Бургас, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Търговско дело № 20242100900269 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу В. Х. Г. за установяване на вземанията по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3341/2012 г. на БРС.

Съдът намира, че предявените искови претенции са недопустими поради липса на правен интерес у ищеца поради следните съображения:

Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и, ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Установителният иск по чл. 422 ГПК е допустим при наличие на следните положителни предпоставки: издадена заповед за изпълнение; подадено в срок от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и при предпоставките, предвидени в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съдът, пред който е висящо исковото производство, на основание чл. 130 ГПК е длъжен да извърши проверка по допустимостта на 1 предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. Според разясненията, дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

В случая, видно от приложеното по ч. гр. д. № 3341/2012 г. на БРС съобщение до длъжника В. Г. и уведомление, съставени по изпълнително дело № 20138040401021 по описа на ЧСИ Делян Николов (л. 94 и 95 от делото на БРС), издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена редовно на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 25.02.2014 г. – връчителят е извършил четири посещения на регистрирания постоянен адрес на лицето и поради неоткриване на същото или на лице, съгласно да приеме съобщението, на четвъртото посещение на 11.02.2014 г. е залепил уведомление. Връчването е извършено от служител при ЧСИ Делян Николов по образуваното въз основа на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 3341/2012 г. на БРС, изпълнително дело № 20138040401021.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК, действаща към 02.2014 г. (Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.), съдът дава указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК само ако длъжникът подаде възражение в срок, който към онзи момент е двуседмичен. Нормата на чл. 415, ал. 1 ГПК е процесуална, тя има действие занапред, поради което и следва да се прецени действащата редакция към момента на връчване на заповедта от съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20138040401021. Т.е. в настоящия случай и след като заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 25.02.2014 г., към момента на действие на предходна редакция на разпоредбата, срокът за подаване на възражение срещу заповедта е изтекъл на 11.03.2014 г., без такова да е подадено, и същата се е стабилизирала, като не е налице основание за даване на указания до заявителя за предявяване на иск.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за наличието на която съдът следи служебно в хода на производството. Такъв не се констатира, тъй като възражение за оспорване дължимостта на търсените суми не е налице в 2 срок. Ето защо исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 269/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред БАС.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 3