Решение № 36 от 23.01.2020, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е гр. София, 23.01.2020 г.

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ И.

БОРЯНА ГАЩАРОВА при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 478 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 98 от 28.05.2019 г., постановено по гр.д. № 446/2018 г. на С.ския районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между Т.Л.М., Л.Х.Б. и К.С.П., на недвижим имот, находящ се в гр. С., с административен адрес

***, а именно: застроен поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на ИД на АК, последно изменени със заповед № КД-14-23-468/25.07.2005 г. на началника на СК – Софийска област, целият с площ 478 кв.м., с номер по предходен план: парцел VІ, за имот пл.№ 2506, в кв. 139 по ЗРП на града, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване, при граници /съседи/: от изток - ПИ № *** /улица/, от запад – ПИ № ***, от север – ПИ № *** и от юг – ПИ № ***, при следните квоти: 14/24 ид. части за Т.Л.М., 4/24 ид. части за Л.Х.Б. и 6/24 ид. части за К.С.П..

Решението е обжалвано от съделителката

Л.Х.Б., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Е. А., с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което иска за делба се отхвърли. Сочи се, че не са налице доказателства за идентичност на делбения имот със закупения през 1937 г. имот, както и за поделяемостта му. Навежда се довод, че дворното място е обща част и не подлежи на делба. с който оспорва жалбата.

Отговор на въззивната жалба е подаден от съделителя

Т.М., с който оспорва същата. В отговора са изложени подробни аргументи срещу всички направени с жалбата възражения.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - гр. С. е образувано по предявен от Т.Л.М. срещу Л.Х.Б. и К.С.П. иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр. С., с административен адрес

***, а именно: застроен поземлен имот с идентификатор № *** по действащите КК и КР на гр. С., целият с площ 478 кв.м., с номер по предходен план: парцел VІ, за имот пл.№ 2506, в кв. 139 по ЗРП на града, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване, при граници /съседи/: от изток - ПИ № *** /улица/, от запад – ПИ № ***, от север – ПИ №

*** и от юг – ПИ № ***.

В исковата молба се твърди, че гореописаният имот е съсобствен между страните на основание наследяване от А. А. К. и К. А.ова К.а и извършени от наследниците им разпоредителни сделки в полза на ищеца, подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди, че с ответниците не могат да поделят имота доброволно, поради което иска от съда да допусне делбата му при следните квоти: 14/24 ид. части за ищеца, 4/24 ид. части за първата ответница и 6/24 ид. части за втората ответница.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е подаден от ответницата Л.Х.Б., чрез назначения и от съда при условията на чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител. В отговора се сочи, че към исковата молба не са представени доказателства за идентичност на делбения имот със закупения през 1937 г., както и за невъзможността за поделяемост на имота. В случай, че такива бъдат представени, е отправено искане за допускане на делбата на описания в исковата молба недвижим имот при посочените квоти.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 179, т. І, регистър № 2205, дело № 226/1937 г. на С.ски околийски съдия, А. А. К. и К. А.ова К.а са закупили къща, находяща се в гр. С., ул. „П.”

№ 262, със застроено и незастроено пространство 150 кв.м., при съседи: В. П., Е.

Р., Х. Я. и от две страни път, в кв. 65, парцел V.

С нотариален акт № 75, т. І, дело № 193/1964 г. на С.ски народен съдия, А. А. К. и К. Затова А.а отстъпили на Х. А.ов А. и С. А.ово А. правото да построят жилищна сграда – къща близнак, в източната част на дворно място, намиращо се в гр. С., представляващо парцел VІ в кв. 117, пл. № 2398, при съседи: Л. П., Л. Я., П. К. и улица, а по нотариален акт за продажба № 179/1937 г. – В. П., Е. Р., Х. Я. и от две страни път. В описаните в нотариалния акт документи е посочен гореописания нотариален акт от 1937 г.

Видно от удостоверение за наследници изх. №

1050/17.04.2018 г., издадено от Община С., А. А. К. е починал на 29.08.1982 г. и е оставил за свои наследници по закон двете си деца С. А.ов А. и Х. А.ов А.. С. А.ов А. е починал през 1994 г. и негови законни наследници са децата му – К.С.П. и П. С.ов А.. Х. А.ов А. е починал през 2005 г. и негови законни наследници са съпругата му П. В.ева А.а, дъщеря му Л.Х.Б. и сина на починалата преди него през 2000 г негова дъщеря М. Х. И. – Б. Б.ов И..

С нотариален акт № 176, дело № 1048/1988 г. на С.ски районен съдия, Х. А.ов А. е признат за собственик по наследство и дарение на 1/2 ид. част от дворно място, находящо се в гр. С., цялото от 464 кв.м., съставляващо парцел VІ, пл. № 2506, в кв. 139 по плана на града, който имот е съсобствен със С. А.ов А., ведно с ½ ид. част от построЕ.та в имота масивна двуетажна жилищна сграда- близнак. Като писмен документ, въз основа на който е съставен нотариалния акт, е посочен нот. акт № 75, т. І, дело

№ 193/1964 г.

С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 06.12.2007 г., П. В.ева А.а, Л.Х.Б. и Б.

Б.ов И. са получили в дял двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроЕ. площ 44 кв.м., построЕ. в имот с идентификатор

***, ведно със съответното право на строеж върху мястото, а П. С.ов А. и К.С.П. са получили в дял двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроЕ. площ 43 кв.м., ведно със съответното право на строеж върху мястото.

С нотариален акт за замяна № 162, т. ІІІА, рег. № 5280, дело № 517/2007 г. на нотариус М. Хаджиангелова с район на действие РС-С., П.

В.ева А.а и Л.Х.Б. прехвърлили на Б. Б.ов И. собствените си идеални части от недвижим имот, находящ се в с. З., обл.

Софийска, в замяна на което Б. Б.ов И. прехвърлил на П.

В.ева А.а и Л.Х.Б. собствените си 1/6 ид. части от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ***, построЕ. в имот с идентификатор ***, ведно със съответното право на строеж върху мястото.

С нотариален акт № 83, т. І, рег. № 1298, дело № 80/2015 г. на нотариус М. Хаджиангелова с район на действие

Районен съд – С., П. В.ева А.а е дарила на Т.Л.М.

1/24 ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. С., ***, съставляващ ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. С., целия с площ 478 кв.м., с номер по предходен план пл. № 2506, кв. 139, парцел VІ. Сред посочените в нотариалния акт документи, удостоверяващи правото на собственост на дарителя, е нот. акт № 176, т. І,, дело № 1048/1988 г. на РС-С..

С нотариален акт № 87, т. І, рег. № 1356, дело № 83/2015 г. на нотариус М. Хаджиангелова, П. В.ева А.а е продала на Т.Л.М. ¾ ид. части от гореописания ПИ с идентификатор № ***. Сред посочените в нотариалния акт документи, удостоверяващи правото на собственост на дарителя, е нот. акт № 176, т. І,, дело № 1048/1988 г. на РС-С..

С нотариален акт № 98, т. І, рег. № 1502, дело № 94/2015 г. на нотариус М. Хаджиангелова, Б. Б.ов И. е продал на Т.Л.М. 4/24 ид. части от гореописания ПИ с идентификатор № ***.

С постановление за възлагане от 14.01.2015 г. по изп. дело № 20117930400642 на ЧСИ Н. Дангова, на Т.Л.М. е възложен недвижим имот, а именно двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. С., ведно със съответното право на строеж върху поземления имот, върху който е построЕ. – с идентификатор № ***.

С нотариален акт № 132, т. І, рег. № 2151, дело №

120/2018 г. на нотариус М. Хаджиангелова, П. С.ов А. е продал на Т.Л.М. ¼ ид. части от застроен поземлен имот с идентификатор № ***, заедно със съответната ¼ ид. част от съществуващите в имота приращения.

Видно от представЕ.та скица №

15-187083/27.03.2018 г., издадЕ. от СГКК – Софийска област, поземлен имот с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-3/27.01.2007 г. на ИД на АК, е с адрес гр. С., ул. „К.М.„

№ 42, с площ 478 кв.м., с трайно предназачение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване. Този имот е идентичен с парцел VІ-2505, кв. 139.

От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

Предмет на предявения иск за делба е урегулиран поземлен имот, без построените в него сгради.

От представените писмени доказателства се установява, че процесният имот, чиято делба е поискано да бъде допусната, индивидуализиран съгласно действащата кадастрална карта на гр. С. /ПИ с идентификатор № ***/, е съсобствен между страните по делото Т.М., Л.Б. и К.П.. Съсобствеността между тях е възникнала на основание наследяване от А. А. К. и К. А.ова К.а, и извършени от част от останалите им наследници в полза на Т.М. разпоредителни сделки с притежаваните от тях по наследство идеални части от имота.

Идентичността на имота, предмет на иска за делба, с имота, притежаван от общите на ответниците наследодатели А. К. и К. К.а, идеални части от които е придобил ищецът чрез разпоредителни сделки с наследниците им, се установява от съвкупната преценка на представените нотариални актове /и с описаните в тях документи/ и скицата на имота.

От събраните писмени доказателства се установява, че процесният парцел е застроен с две самостоятелни сгради. Едната сграда - с идентификатор № *** е индивидуална собственост на съделителя

Т.М., който е придобил собствеността й с постановление за възлагане от 14.01.2015 г. след извършЕ. публична продан, а другата – с № *** е собствЕ. на съделителката К.П. и П. А. на основание договор за доброволна делба от 2007 г. П. А. не е съсобственик на парцела /същият е продал наследствЕ.та си ¼ ид. част от парцела на ищеца Т.М. през

2018 г./. Съделителката Л.Б. не притежава самостоятелна сграда в общия парцел – получЕ.та от нея заедно с други лица въз основа на посочения договор за делба сграда с идентификатор № *** е придобита впоследствие от ищеца Т.М. с горепосоченото постановление за възлагане.

С оглед на така установеното право на собственост върху двете жилищни сгради, изводът е, че тези сгради не се намират в режим на т. нар. хоризонтална етажна собственост, в каквато хипотеза дворното място би било обща част и не би подлежало самостоятелно на делба. Според т. 1, б. „д” от ППВС № 2/82 г., недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терЕ., тъй като в този случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 от ЗУТ. Само ако всички съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради, теренът е обща част и делбата му е недопустима. Ако обаче някой от съсобствениците в УПИ няма самостоятелен обект, то делбата на терЕ. е допустима, независимо от застрояването му. В случая цитираното разрешение на т.