Решение № 415 от 14.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Благоевград, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20201200500939 по описа за 2020 година

Производството по настоящото в.гр.д.№939/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба на ГД "П.", седалище и адрес на управление гр.С., ул. П, представлявана от Главен комисар Н.Н, срещу Решение №6105/27.12.2019г. по гр.д.№993/2019г. на РС-Р в частта, в която ГД "П." е осъдена да заплати на ищеца ИВ. Д. Р., ЕГН **********, гр.Б., ул. Ц.С., сумата от 295.51 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. след превръщане на нощните часове към дневни, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 8.30 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва от датите на падежите на задължението за заплащане на допълнително възнаграждение до датата на подаване на исковата молба – 25.09.2019г.; сумата от 299.41 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото.

С решението въззивникът е осъден да заплати по сметка на Районен съдРазлог сумата от 220 лв., представляваща общ размер на дължимата по делото държавна такса от 100 лв. и възнаграждение за вещото лице, заплатено от бюджетната сметка на съда от 120 лв.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и в нарушение на процесуалните норми. По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искови претенции.

1

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна. Изтъкват се правни доводи за оборване възраженията на въззивника. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред окръжния съд страните не изпращат представител.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Разлог е сезиран с искова молба, предявена от ИВ. Д. Р., срещу ГД "П.", в която се твърди, че за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. ищецът е работил като младши експерт в Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Банско към Регионална дирекция "П." към ГД "П." гр.София, като е положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 247 часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6.47 лв., изчислено на база основно месечно трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения период ответникът имал задължение към ищеца възлизащо на сумата от 1 598 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, върху което възнаграждение дължимата мораторна лихва се равнявала на сумата от 214 лв.

В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на предявения иск за сумата от 295.51 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 35.43 часа за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1.143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2019г., както и за сумата в размер на 8.90 лв. – мораторна лихва върху всяка една от главниците, сформирани на всяко тримесечие, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане с краен срок 25.09.2019г.

С първоинстанционното решение исковата претенция за главницата е уважена изцяло, а претенцията за мораторна лихва е уважена до размера на сумата от 8.30 лв. и е отхвърлена над този размер до пълния заявен от 8.90 лв.

От събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът ИВ. Д. Р. е служител в МВР – младши експерт – началник на дежурна група в РСПБЗНБанско към РДПБЗН-Благоевград при ГДПБЗН-МВР.

Пред първата инстанция е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява на какви смени е работил ищецът, колко са действително отработените часове, в т.ч. за нощен труд и какви възнаграждения е получавал за тях. Вещото лице е установило, че за процесния период отработените часове нощен труд не са преизчислявани с коефицент 1.143, респ. извънреден труд не е начисляван и заплащан.

Прилагайки коефицента за преобразуване на часовете нощен труд, експертът е изчислил размера на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, както и следващите върху него се мораторни лихви.

2

Събраните по делото доказателствени средства за безпротиворечиви и установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.86 от ЗЗД и има за предмет заплащане на извънреден труд, образуван след преизчисляване на нощния труд с коефицент 1.143.

По делото не се спори, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл.142, ал.2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. За положения нощен труд му е заплатено допълнително възнаграждение по 0.25 лв. на час.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално определение за извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.6 извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Спорният въпрос по настоящото дело е дължи ли се на ищеца допълнително възнаграждение за извънреден труд по чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, получен вследствие на преизчисляването на нощния труд с коефицент 1.143, дължимо на основание разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност чл.9, ал.2 от същата наредба, след като за процесния период в специалния 3

Закона за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове липсва изрична правна норма, която да предвижда такова преизчисляване. По посочения въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е образувано тълк.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е постановено тълкувателно решение. По спорния въпрос настоящият съдебен състав приема следното:

В разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“ – това е трудът, който се полага от 22ч. до 6 ч.

Същата дефиниция се съдържа и в специалния закон ЗМВР в разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.3. По отношение на нормалната продължителност на нощния труд обаче е налице разминаване между общата /КТ/ и специалната правна уредба /ЗМВР/. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, докато съгласно чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР е в синхрон с минималните изисквания относно нормалната продължителност на нощния труд по чл.8, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, който предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава средно осем часа за всеки 24-часов период. В чл.8, б.“б“ от Директивата се уточнява, че работниците, които полагат нощен труд и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не трябва да работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд. По силата на чл.12, б.“а“ от Директивата държавите членки следва да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им защита на безопасност и здраве. В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С262/20 е прието, че тълкуването на чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО не налагат приемането на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня /която е 8 часа/. Директивата не съдържа изискване за разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на дневния труд, поради което продължителността на нощния труд може да се определя независимо от продължителността на дневния труд. В този смисъл националната правна уредба е в съответствие с директивата. В посоченото решение е прието, че законодателното разрешение, според което нормалната продължителност на нощния труд на служителите на МВР е по-дълга от нормалната продължителност на работниците/служителите по трудово правоотношение по КТ, не противоречи на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, след като разликата в правната уредба следва от обективните характеристики на функциите, които изпълняват служителите на МВР, свързани със защита на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната 4 сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност на населението.