Решение № 1898 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1898 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330113141 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника П. Р. П. дължи на ищеца сумата от 3388.19 лв. главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от *** за периода 17.01.2021 год. до 17.08.2022 год, и сумата от 1538.01 лв. договорна лихва за периода 17.01.2021 год. г. – 17.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за който суми е издадена по ч.гр.д. № 9151/2023 г. по описа на РС Пловдив, Заповед № 4356/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че на дата *** между „Обединена българска банка“ АД и ответника бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение , по който банката отпуснала кредит в размер на 21835 лв., които ответникът следвало да възстанови в срок от 120 месеца за периода от 17.05.2017 год. до 17.04.2027 год. с месечна вноска от 246.31 лева. Бил уговорен годишен лихвен процент от 6.393% и ГПР 6.95%. Общата дължима сума била 29892.01 лева. Твърди се, че на основание Анекс № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021 г., вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено от „ОББ“ АД на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД, за което длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал.4 от 1

ЗЗД. Сочи се, че за периода след цесията – 15.12.2021 год. до депозиране на исковата молба нямало постъпили плащани от ответника. За събиране на вземането било образувано ч.гр.д. № 9151/ 2023 г. по описа на РС Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение постъпило възражение по чл. 414 ГПК, което обосновавало интереса на ищцовото дружество от предявяването на настоящия иск. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

По допустимостта на исковете:

Настоящото исково производство се развива след като по ч.гр.д. № 9151/ 2013г., по описа на РС- Пловдив е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4356/29.06.2023 г. Срещу посочената заповед за изпъление е депозирано възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. В предоставяне на едномесечния срок е депозирана искова молба с предмет вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Налице е идентитет между заявените в заповедното производство и претендираните с исковата молба вземания. Предвид това, производството по настоящото дело е допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че на *** между „Обединена българска банка“ АД, като заемодател и П. Р. П., като заемател е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение / л. 5- 8/, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 21835 лева, с месечна вноска от 246.31 лева. Общата дължима сума била 29892.01 лева. Отразеният в договора лихвен процент е 6.393%, годишният процент на разходите е 6.95%, а задължението следва да се погаси на 120 равни месечни вноски. С Искане за рефинансиране на кредитен продукт от *** /л.10/ длъжникът е дал съгласие, сумата, отпусната по кредита да бъде използвана целево за пълно погасяване на предходен негов кредит по Договор № ***. Към договора за кредит е сключена и застраховка „Живот“, като уговорената застрахователна премия възлиза на сума в размер на 26.64 лева месечно, чието заплащане, се дължи заедно с дължимите месечни вноски. На длъжника П. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

Вземанията по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор „Обединена българска банка“ АД на 05.05.2023 г. по силата на Приложение № 1Б и Анекс към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021 г. ( в Приложение № 1Б към Анекс № 1 изрично е отразено вземането по процесния договор за кредит- л.

33 от делото ).

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза /л.109-112 / и допълнителна такава /л. 114/ се изяснява сумата от 2

21835 лева, отпусната по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от *** е усвоена от ответника.

Усвоената сума, част от сумата – 19904.82 лева, е използвана целево за пълно погасяване на предходен заем на ответника, с общ непогасен размер от 19904.82 лева, по Договор № ***, а останалата сума от 2173.13 лева е изплатена на ответника. Изяснява се още, че по процесния договор е заплатена единствено сумата от 1971.87 лева до 17.12.2017 год. За процесния период 17.01.2021 год. – 17.08.2022 год. непогасената главница е в размер на 3461.50 лева, а непогасената договорна лихва – 1464.70 лева. От допълнителното заключение на вещото лице, се установява, че в ГПР по процесния договор за кредит са включени само разходите за лихви.

Установява се още, че процесният договор от *** е сключен със сключена застраховка „Живот“, като дължимите застрахователни премии са в размер на 26.64 лева месечно и се издължават заедно с дължимите вноски за главница и лихва. Ответникът е погасявал само главница и лихва по договора, застрахователна премия не е плащана и удържана от банката. В с.з. вещото лице пояснява, че вземането по застраховка „живот“ не е включвано в главницата, както и в ГПР.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице в цялост, доколкото същите е обективни, обосновани и съответни на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представените по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021 г. /л.20-27/, Анекс № 1 към него от 05.05.2023 год. /л.29,30/, потвърждение за извършената цесия ( л. 31 ), Приложение № 1Б ( л. л.32-36) уведомление до ответника за извършената цесия ( л. 37 ) се установява, че именно ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е титуляр на процесните вземания. В тази насока е налице явна връзка при прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредитпървоначалният кредитор Обединена българска банка АД, прехвърля вземанията по процесния договор именно на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Съдът счита за нужно да посочи и че не е налице пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия чрез упълномощения си процесуален представител с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (изрично в тази връзкаРешение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС;

Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., I I - ро отделение). В процесния случай, към исковата молба освен договора за цесия и приложенията към него, са представени потвърждение и уведомление за осъществената цесия, поради което съдът счита, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

Следва да се посочи и че първоначалният кредитор е банкова финансова 3 институция, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- Закон за потребителския кредит.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Обединена българска банка“ АД, като заемодател и П. Р. П., като заемател е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 21835 лева, от която сума, такава в размер на 19904.82 лева е използвана целево за пълно погасяване на предходен заем на ответника, а останалата сума от 2173.13 лева му е изплатена.

По същество- съдът следи служебно за нищожност на договора, когато:

1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС; 4.) е налице неравноправна клауза.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието „общ разход по кредита” е дадено в §. 1 т.1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на 4 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в чл. 5 от Договора е посочено, че ГПР е 6.95 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано от фактическа страна, към договора е сключена застраховка живот. Макар и екземпляр от договора да не е приложен по делото, то видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, такъв договор е сключен. За това свидетелства фактът, че в чл. 8 от Договора за кредит и по –специално чл. 8, ал.2, е посочен размера на застрахователната премия и условията по заплащането й, както обстоятелството, че дължимата застрахователна премия е включена в погасителния план, както е включена и в представената идентификационна информация /л.14-17/, представена на ответника. Не би следвало, ако сключването на застраховка е единствено хипотетично, заплащането на същата да бъде включвано в погасителния план, подписан от страните и явяващ се неразделна част от сключения договор. Доколкото в договора не са посочени компонентите, формиращи ГПР, то не може да се осъществи и преценка дали при включването на застрахователната премия не би превишил максималната стойност, разписана в чл. 19, ал. 4 ЗПК.