Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 13.03.2023, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Гражданско дело 340/2022
Вид
Решение № 20
Подписан
13.03.2023
В сила
03.05.2023
Състав
Илияна Росенова Ферева - Зелева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.44 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за наследството
  • чл.48 · Закон за наследството
  • чл. 49 · Закон за наследството
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 49, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл.51 · Закон за наследството
  • чл.52 · Закон за наследството
  • чл. 53 · Закон за наследството
  • чл.60 · Закон за наследството
  • чл.60, ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Девин, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20225410100340 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗН и чл.49, ал.1 ЗН предявена от „ЕОС М.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. М. Д., ул. Р. П. – К. № * - * представлявано от управителя Р. Ив. М. – Т., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д.

П. от АК – Стара Загора, преупълномощена от „Ив. и Д. – Адвокатско дружество“, с адрес за призоваване гр. Ст. З., бул. Ц. Ив. Ш. № **, ет.* против Р. Ш. Ф., с ЕГН **********, от с. Л., общ. Д., обл. Смолян, , с искане да се прогласи нищожността на извършения от Р. Ш. Ф., отказ от наследство, оставено от покойния й наследодател Р. Ш. Б., поради липса на предмет на същия.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че ИД №

170/2022г. по описа на ЧСИ С. Д. е образувано по молба на „ЕОС М.“ ЕООД срещу ответника Р. Ш. Ф., в качеството й на законен наследник на Р. Ш. Б., въз основа на изпълнителен лист от 08.06.2012г., издаден по ЧГД № 198/2012г. по описа на Районен съд - Девин. На 08.02.2019г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, но поради подадено в срока по чл.414 ГПК е бил предявен срещу нея иск за установяване на вземането по чл.422 ГПК, по който е заявила, че вземането е погасено по давност и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем не по установения ред. С Решение № 73/20.03.2020г. по ГД № 157/2019г. от описа на Районен съд - Девин, потвърдено с Решение № 251/23.10.2020г. по ВГД № 352/2020г. по описа на Окръжен съд - Смолян е прието за установено по предявения установителен иск по чл.422 ГПК от „ЕОС М.“ ЕООД, че Р. Ш. Ф. и Ф. Ш. Б., в качеството им на законни наследници на починалия Р. Ш. Б. дължат на „ЕОС М.“ ЕООД 1 сумите по изпълнителния лист. ЧСИ е наложил запор на банковата сметка на длъжника Р. Ф. в “Б. Д.С.К.“ ЕАД.

С молба вх. № 05857/27.05.2022г. до ЧСИ длъжникът Р. Ф. е поискала изпълнителното производство да бъде прекратено и бъдат вдигнати наложените запори, тъй като е направила отказ от наследство, за който е представила удостоверение за отказ от наследство, надлежно вписан в особената книга към Районен съд - Девин под № 10/25.05.2022г. ИД №170/2022г. по описа на ЧСИ С. Д. е прекратено на основание чл.433 ГПК, поради вписания отказ от наследство. Ищецът твърди, че отказът не обосновава отпадане на отговорността по чл.60, ал.1 ЗН, тъй като преди него ответника е приела наследството. Отказът от наследство, заявен след неговото приемане, независимо от начина на приемане е нищожен, поради невъзможен предмет - чл.44, във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД. В производството по ГД № 157/2019г. на PC - Девин наследниците не са оспорили факта на приемане на наследството ( възразили са единствено за давност и че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по установения ред), което по същество представлява конклудентно действие по приемане на наследството, като е прието за установено по предявения установителният иск по чл.422 ГПК от „ЕОС М.“ ЕООД, че Р. Ш. Ф. и Ф. Ш. Б., в качеството им на законни наследници на починалия Р. Ш. Б. дължат на „ЕОС М.“ ЕООД сумите по изпълнителния лист. Предвид изложените твърдения, молят съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на извършения от Р.

Ш. Ф., с ЕГН ********** отказ от наследство, оставено от покойния й наследодател Р. Ш. Б., поради липса на предмет на същия.

В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез адв. Н. Т. е представен писмен отговор, в който поддържа, че подаденият иск е допустим, но е неоснователен. Съгласно чл.429, ал.2 ГПК „Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл.51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано“. В случая ЧСИ е следвало да даде срок в който като наследник на починалия длъжник да заявя дали приема или се отказва от наследството по смисъла на чл.429, ал.2 ГПК. Това обаче не е сторено от ЧСИ С. Д. нито по ИД № 28/2019г., нито по ИД № 170/2022г. Счита, че първото действие по изпълнителното дело срещу конституираните наследници на починалия длъжник, следва да е приканване на наследника да заяви дали е приел, приема, или се е отказал, или отказва от наследството на починалия му наследодател, и едва след това да извършва принудителните действия срещу наследника. След като това не е сторено от съдебния изпълнител, лично е подала заявление до компетентния районен съд, с което се отказала от наследството на наследодателя ми и е уведомила ЧСИ С. Д. за вписания отказ от наследство с изх. № 428/25.05.2022г. Неоснователно се твърди от ищеца, 2 че е приела наследството с конклудентни действия, поради което моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д. П. излага доводи в писмена защита, че отказът е направен почти три години след като ответницата с конклудентни действия е приела наследството. Вземането е установеното по отношение на ответника с влязло в сила решение по предявен срещу нея и другия наследник по чл.422 ГПК, като влязлото в сила решение, с което е установено вземането обуславя липса на предмет на отказа, тъй като преди това е имало действия по приемане на наследството.

Ответникът, чрез адв. Н. Т. оспорва иска по съображения, че на основание чл.429, ал.2 ГПК изпълнителния лист може да бъде насочен срещу наследниците, освен ако същите не установят, че са се отказали от наследството или са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството и не се отказал, от ЧСИ на основание чл.51 ЗН е следвало да се определи срок на наследника, в който да заяви дали приема наследството.

Видно от ИД № 28/2019г. и ИД № 170/2022г. на ЧСИ С. Д., това не е извършено, поради което моли съда да отхвърли иска и да присъди сторените разноски.

Съдът прие от фактическа и правна страна следното: На 19.04.2012г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „О. Б. Б.“, с което е предявила вземането си пред Софийски Районен съд спрямо Р. Ш. Б., от с. Л., общ. Д., обл. Смолян, по което е образувано ЧГД № 19513/2012г. по описа на Софийски Районен съд, прекратено и изпратено по подсъдност в Районен съд – Девин По образувано ЧГД № 198/2012г. по описа на РС Девин е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, № 498/08.06.2012г. за сумите: 2 928.92 лева по Договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.05.2011г., от които 2 696.03 лева - главница;

131.91 лева - договорна лихва за периода от 25.05.2011г. до 18.04.2012г., 100.98 лева - наказателна лихва за периода от 25.05.2011г. до 18.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 696.03 лева, считано от 19.04.2012г. до изплащане на вземането, както и 332.02 лева разноски по делото, от които 58.58 лева – държавна такса и 273.44 лева – адвокатско възнаграждение.

От приложено удостоверение за наследници изх. № АПИО – 054/01.02.2019г. се установява, че ответника е сестра и един от законните наследници на Р. Ш. Б., починал на 23.03.2018г.

На 31.01.2018г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания между ООБ и ЕОС М., по силата на който ОББ като цедент прехвърля вземането си, произтичащо от договор за кредит от 04.05.2011г.

На 24.01.2019г. е образувано ИД № 28/2022г. по описа на ЧСИ С.

3

Д. по молба с вх. № 00804/24.01.2019г. от „ЕОС М.“ ЕООД против Р. Ш. Б. въз основа на изпълнителен лист № 312/08.06.2012г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 498/08.06.2012г. по ЧГД № 198/2012г. по описа на Районен съд – Девин за сумите 2 696.03 лева - главница; 131.91 лева договорна лихва за периода от 25.05.2011г. до 18.04.2012г., 100.98 лева – наказателна лихва за периода от 25.05.2011г. до 18.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 696.03 лева, считано от 19.04.2012г. до изплащане на вземането, както и 332.02 лева разноски по делото, от които 58.58 лева – държавна такса и 273.44 лева – адвокатско възнаграждение.

Изпълнителен лист е бил издаден, въз основа на документ - извлечение от счетоводните книги на „ОББ“ АД по чл.417 т.2 ГПК към 18.04.2012г. за задълженията на кредитополучателя Р. Ш. Б. по договор за кредит № LD1112510874: 2928.92, от които 2696.03лв. главница; договорна лихва от 25.05.2011г. – 18.04.2012г.; 131.91лв. наказателна лихва за просрочена главница 100.98лв. за периода от 25.05.2011г. – 18.04.2012г.

На 24.01.2019г. на ответника е връчено уведомление за извършено прехвърляне на вземане, произтичащи от договор № LD1112510874 На 08.02.2019г. на ответника е била връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 2532/06.02.2019г. по ИД № 28/2022г. по описа на ЧСИ С.

Д..

На 22.02.2019г. с молба вх. № 02134 по изпълнително дело № 28/2019г. по описа на ЧСИ С. Д. е депозирано възражение по чл.414 ГПК по ч.гр. дело №198/2012г. по описа на РС Девин.

С решение № 73/20.03.2020г. по ГД № 157/2019г. по описа на Районен съд – Девин е прието за установено, по отношение на Р. Ш. Ф., с ЕГН **********, от с. Л., общ. Д., обл. Смолян и Ф. Ш. Б., с ЕГН **********, от с. Л., общ. Д., обл. Смолян, че същите дължат на „ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 17**, район В., кв. М. д., ул. Р. П. - К. № *, сграда М. Т., етаж *- *, представлявано от Р.

Ив. М. - Т. – управител, чрез пълномощника си Г. Ан. - юрисконсулт, въз основа на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „О. Б. Б.” АД и „ЕОС М.” ЕООД, сключен на 31.01.2018г., по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 04.05.2011г., сключен между Р. Ш.

Б., в качеството на кредитополучател и „О. Б. Б.“ АД, в качеството му на кредитодател, в качеството им на наследници на Р. Ш. Б. – б.ж. на с. Л., обл.

Смолян сумите, както следва: 2 696.03 лева – главница; 131.91 лева договорна лихва за периода от 25.05.2011г. до 18.04.2012г.; 100.98 лева наказателна лихва върху главницата от 2 696.03 лева за периода от 25.05.2011г. до 18.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 696.03 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.04.2012г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, № 498/08.06.2012г. по ЧГД № 198/2012г. по описа на Районен 4 съд – Девин. Осъдени са Р. Ш. Ф. и Ф. Ш. Б. да заплатят на „ЕОС М.“ ЕООД сумата 841.02 лева разноски, от които 509.00 лева по настоящото дело и 332.02 лева по ЧГД № 198/2012г. по описа на Районен съд – Девин.

С решение № 251/23.10.2020г. по ВГД № 352/2020г. по описа на Окръжен съд – Смолян е потвърдено изцяло решение № 73/20.03.2020г. по ГД № 157/2019г. по описа на Районен съд – Девин, влязло в сила на 23.10.2020г.

На 31.01.2022г. до ищеца като взискател и и изпратено съобщение за прекратяване на Изп. Дело № 28/2019 от ЧСИ С. Д. с изх. № 1056, връчено с обратна разписка на 03.02.2022г. с постановление за прекратяване, на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.

На 10.05.2022г. е образувано ИД № 170/2022г. по описа на ЧСИ С.

Д. по молба с вх. № 04976/10.05.2022г. „ЕОС М.“ ЕООД против Р. Ш. Ф. въз основа на изпълнителен лист № 312/08.06.2012г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 498/08.06.2012г. по ЧГД № 198/2012г. по описа на Районен съд – Девин за сумите 2928.90лв., от които 2 696.03 лева главница; 131.91 лева - договорна лихва за периода от 25.05.2011г. до 18.04.2012г., 100.98 лева – наказателна лихва за периода от 25.05.2011г. до 18.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 696.03 лева, считано от 19.04.2012г. до изплащане на вземането, както и 332.02 лева разноски по делото, от които 58.58 лева – държавна такса и 273.44 лева – адвокатско възнаграждение.