Решение № 110 от 04.06.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Тутракан, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430100113 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Делото е за развод по исков ред, образувано по искова молба на А. А. Г. с ЕГН ********** срещу Н. Г. Т. с ЕГН **********, и двамата български граждани с настоящи и постоянни адреси в гр. Тутракан.

Тутраканският районен съд е родово компетентен, на осн. чл. 103 от ГПК, и местно компетентен да разгледа делото на основание общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК.

Внесена е държавна такса от 25 лева по чл. 6, т. 1 от Тарифа ГПК.

Ищцата А. А. Г., чрез процесуален представител, обосновава искането си за развод с дълбокото и непоправимо разстройство на брака ѝ с ответника.

Излага, че с него са съпрузи от 15.12.2005 г. Имат пълнолетен син. Семейното жилище на адреса в гр. Тутракан, ул. „Олтеница“ № 1а първоначално бил собственост на нейните родители, впоследствие ѝ го дарили. Проблемите между двамата започнали през лятото на 2024 г., когато ответникът отишъл да работи по Черноморието, после се върнал за кратко през септември и пак заминал нанякъде, без тя да знае къде, като той ѝ казал, че отива да гради нов живот с друга жена. Отчуждил се от нея и сина им. Посочва септември 2024 г. като момента на фактическата раздяла със съпруга ѝ.

Ищцата моли съдът да прекрати брака ѝ с развод.

Отбелязва, че семейното жилище е нейно, не претендира издръжка, не желае да възстанови предбрачното си фамилно име, иска да запази 1 настоящото.

Ответникът Н. Т. не депозира отговор. Исковата молба е връчена на сина му, който е пълнолетен и живее в семейното жилище на родителите си.

В хода на съдебното заседание ищцата поддържа иска, а ответникът, който е редовно призован, не проявява никаква процесуална активност.

Съдът, като прецени направените искания, наведените твърдения и след анализ на събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.

Не е направено искане за произнасяне по вината за разстройство на брака, поради което на преценка подлежи само дали е налице и дали е дълбоко и непоправимо разстроена брачната връзка.

Макар да е изтъкнато, че семейното жилище е лична собственост на ищцата, тя не е направила нарочно искане по чл. 56, ал. 1, изр. 1 от СК, а и ответникът не е сторил същото, поради което въпросите, на кой адрес е, чия собственост е и кой има жилищна нужда, не следва да бъдат разглеждани.

По същата причина, след като не е направено нарочно искане за възстановяване на предбрачната фамилия – по чл. 53 от СК, както не е поискана и издръжка, а напротив, изрично ищцата е заявила желание за запазване на фамилното име и че не претендира издръжка, съдът не следва да се произнася с нарочен диспозитив по тези въпроси.

Бракът между страните е сключен с акт № 64 от 15.12.2005 г. в гр.

Тутракан, общ. Тутракан, обл. Силистра.

Доказа се със свидетелските показания на Елена Христова и Северина А., че лятото на 2024 г. ответникът заминал на работа по Българското Черноморие. Дошъл си септември за няколко дни и тогава казал на ищцата, че иска да си замине, да започне нов живот с друга жена. Заминал някъде, оттогава не се е връщал в семейното жилище в гр. Тутракан. Мотивите на ответника да напусне семейното жилище всъщност са преразказани на свидетелите от самата ищца, но за факта, че той не се е връщал откакто е заминал през септември 2024 г., впечатленията им са лични, тъй като не са го виждали оттогава, а свид. А. живее в същата къща, но на друг етаж. На съда е служебно известно гр.д.№ 573/2024 на ТнРС за развод по взаимно съгласие между страните, образувано на 25.09.2024 г., на заседанието по което г-жа А.

Г. заяви, че не желае да се развежда. Обяснението ѝ сега е, че към онзи момент желанието на съпруга ѝ ѝ е дошло внезапно и е взела прибързано решение за развод по взаимно съгласие. Тези събития потвърждават показанията на свидетелките за неочакваната причина за фактическата раздяла между съпрузите. Пасивното процесуално поведение на ответника също е доказателство, че не желае да запази брака си.

С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да се прекрати с 2 развод – на осн. чл. 49, ал. 1 от СК.

Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. В случая не е поискано произнасяне по вината за разстройството на брака и съдът не може в разрез с диспозитивното начало да го стори, но тъкмо затова законът предвижда алтернативна възможност да прецени по служебен почин кой е недобросъвестният съпруг, за да възложи разноските нему. От една страна, това е Н. Т., който от свидетелските показания става ясно, че силно е редуцирал контакта си с ищцата по вайбър, а и съдът приема нейните обяснения за достоверни, че той отказва да дойде в гр. Тутракан под претекст, че няма пари, тъй като пасивното му поведение продължава и в хода на делото. От друга страна, той ясно ѝ е заявил преди охранителното производство по чл. 50 от СК по гр.д.№ 573/2024 на ТнРС, че иска да се разведе, както и причината – нов живот, друга жена, и е бил инициаторът бракът да се прекрати по най-евтиния начин, но ищцата тогава е отказала.

Колкото и да е шокиращо след 20-годишен брак, съдът си спомня категоричността, с която тя заяви през септември 2024 г., че не желае развод, а не че иска да се отложи заседанието по гр.д.№ 573/2024 на ТнРС, евентуално за да обмисли по-добре становището си дали иска или не иска да се развежда.

Ето защо съдът намира, че и двамата съпрузи са недобросъвестни в отношенията помежду си по прекратяването на брака (извън въпросът за вината за разстройството на брачната връзка, който не е поставен за разглеждане), а чл. 329, ал. 1 от ГПК в този случай гласи, че разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Единствено, на основани чл. 6, т. 2 от Тарифа ГПК, съдът намира, че следва да определи допълнителна държавна такса от 25 лева, която да бъде възложена в тежест на ответника, тъй като първоначалната по чл. 6, т. 1 от Тарифа ГПК е платена от ищцата.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбокото му и непоправимо разстройство гражданския брак между А. А. Г. с ЕГН ********** и Н. Г. Т. с ЕГН **********, сключен с акт № 64 от 15.12.2005 г. на длъжностното лице по гражданското състояние в Община Тутракан, в гр. Тутракан, общ. Тутракан, обл. Силистра.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по чл. 6, т. 2 от Тарифа ГПК при решаване на делото в размер на 25 лева и

ОСЪЖДА Н. Г. Т. с ЕГН ********** да я плати (25 лева) по сметката на Районен съд – Тутракан с IBAN BG63 CECB 9790 3187 9800 00, както и 5 3 лева за издаване на изпълнителен лист, в случай че не плати задължението в срока за доброволно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Силистра.

Препис от решението да се изпрати след влизането му в сила на Териториално звено "ГРАО" – гр. Силистра за актуализиране на данните в регистъра на населението.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 4