Решение № 120 от 09.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Русе, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Виржиния Караджова при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Виржиния Караджова Гражданско дело № 20254500100684 по описа за 2025 годИ.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Ищцата И. Л. Л. твърди, че в периода 10.01-27.06.2024 г., на посочените по исковата молба дати, превела по банков път на ответницата суми в заем в общ размер на 33 950 лв., като между страните била постигната уговорка след това между тях да бъде подписан и писмен договор, което те направили на 02.08.2024 г. В контракта бил определен срок за връщане на заема до 31.01.2025 г. Ищцата твърди, че до завеждане на делото заемополучателката погасила от дълга само 2 366 лв. Иска ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 31 584 лв., представляваща неиздължен остатък от Договор за паричен заем с нотариално удостоверяване на подписите от 02.08.2024 г., със законната лихва върху главницата от 10.09.2025 г., с обезщетение за забава за времето 31.01.-09.09.2025 г. в размер на 2 666,65 лв.Претендира разноски за производството.

Ответницата Е. И. В. оспорва исковете. Твърди, че е погасила задължението си по процесния договор. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор и са приложени 5 бр. платежни нареждания, от които се установява, че през 2024 г. между страните бил сключен договор за заем, като на 10.01. /6 750 лв./, 28.03. /8 000 лв./, 29.03. /5 200 лв./, 26.06. /7 000 лв./ и на 27.06.2024 г. /7 000 лв./ ищцата превела по банков път в полза на Е. В. общо сумата от 33 950 лв. На 02.08.2024 г. страните сключили писмен договор 1 с нотариална заверка на подписите. В него е записано, че на посочените погоре дати ответницата е получила съответната сума, като общата стойност на заема следва да се погаси /изцяло или на части/ в срок до 31.01.2025 г. по визираната в контракта банкова сметка на заемодателката. В Раздел II т.3 е казано, че при забава на което и да е плащане на задължението по договора за заем, сумата става изискуема веднага, без да се дължи предизвестие за това.Забавата дава право на заемодателя да пристъпи към принудително събиране на вземането си, включващо разноски, неустойки, просрочени лихви и главница.

Възраженията на ответницата са, че не е видяла, че в договора е бил уговорен падеж за връщане на заема, както и счита, че не са постигнали съгласие при забава да се дължи някаква лихва.

В исковата молба се съдържа признание на ищцата, че до завеждане на делото заемополучателката е погасила част от дълга, както следва: на 17.01.2024 г.-500 лв., на 06.02.2024 г.-366 лв., на 28.05.2024 г.-100 лв., на 09.07.2024 г.-800 лв. и на 10.09.2024 г.-600 лв. или общо 2 366 лв.

На 12.09.2025 г. на ответницата била връчена нотариална покана, изходяща от И. Л., с която последната дала на заемополучателката срок от 7 дни да върне остатъка от получената в заем сума от 31 584 лв.

В открито заседание на 26.01.2026 г. И. Л. признава, че през 2024 г. е получила от заемателката на 09.12.2024 г. още и сумата от 700 лв., за което ответницата е представила платежно нареждане. Всички плащания до него момент / 3 066 лв./ са били направени в полза на ищцата по банковата сметка , цитирана в процесния договор.

Ответницата е представила платежни нареждания за извършени от нея преводи през 2025 г. по банкова сметка на И. Л., но в друга банка, както следва: на 09.01.-500 лв., на 11.02.-800 лв., на 02.03.-230 лв., на 10.03.-800 лв., на 22.03.-400 лв., на 09.04.-800 лв., на 13.04.-100 лв., на 09.06.-800 лв., 09.07.800 лв., на 08.08.-800 лв., на 09.09.-800 лв., общо 6 830 лв.

Ищцата признава, че е получила тези плащания, но твърди, че на 01.11.2024 г. тя е превела по банкова сметка на Е. В. сумата от 4 000 лв., които последната я помолила да й даде в заем, както и още 4 000 лева, за които насрещната страна настояла да бъдат изпратени по банкова сметка на приятеля й ЕХ /л.14 и л.15/.Според И. Л. сумата от 6 830 лв. погасява този заем от 8 000 лв., в който смисъл е изложила доводи по гр.дело № 5354/2025 г. по описа на Районен съд-Русе, образувано по нейна молба срещу ответницата, където се претендира остатъка от дълга в общ размер на 1 900 лв.

Плащанията от 2025 г. са извършени по банкова сметка на ищцата, различна от тази, визирана в процесния договор.

В отговора на исковата молба от 25.10.2025 г. Е. В. е посочила,че между нея и ищцата никога не е имало сключен устен договор за заем в размер на 8 000 лв., а фискалните им взаимоотношения са само във връзка с писмения договор с нотариална заверка на подписите. Изложени са твърдения, че 2 всъщност със сумата от 8 000 лв., преведена на 01.11.2024 г. по две банкови сметки, И. Л. е погасила свой дълг към ЕХ.

Към настоящия момент гр.дело № 5354/2025 г. по описа на Районен съдРусе, образувано на 10.09.2025 г., е само на фаза разменени книжа между страните.

Ищцата е изложила твърдения, че с извършените парични преводи през 2025 г. на 02.03. за 230 лв., на 22.03. за 400 лв. и на 13.04. за 100 лв. всъщност ответницата й върнала заети суми по други техни правоотношения. Така с първата сума Е. погасила преведени от И. Л. пари в полза на ЕХ. С втората сума ищцата, по молба на насрещната страна, й платила наема за жилище в гр.Русе. С третата сума И. Л. услужила на ответницата, за да се издължи към техен общ познат-ИП

Тези твърдения се отричат от Е. В..

Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с представените от страните доказателства, се е произнесло, че обезщетението за забава, ако се приеме, че всички платежни документи касаят писмения договор за заем, то обезщетението за забава за заявения по исковата молба период възлиза на 2 607,54 лв., а остатъка от главницата на 24 054 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищцата е предявила иск за реално изпълнение по договор за заем с нотариална заверка на подписите, извършена на 02.08.2024 г., както и претенция за обезщетение за забава.

Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а последният се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът по естеството си е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен-правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на сделката.

В тежест на ищцовата страна е било да докаже, че с ответника са постигнали съгласие за сключване на договор за заем на процесната сума и предаването на същата, а на насрещната страна да установи, че е била изправен съконтрахент по заемното правоотношение.

В процесния случай безспорно се установява, че до 27.06.2024 г. ответницата е получила от насрещната страна по банков път цялата уговорена между тях сума от 33 950 лв., а на 02.08.2024 г. взаимоотношенията им били уредени писмено, като договорът е с нотариална заверка на подписите, извършена на същата дата. Според контракта, заемополучателката се задължила да върне заема в срок до 31.01.2025 г. по посочена в документа банкова сметка.

Ответницата оспорва да е била запозната с клаузата за срок. Твърди, че не е прочела текста на документа, респективно нямала екземпляр от него.

Съдът намира възражението за ирелевантно по отношение на главния иск, 3 доколкото според трайната съдебна практика дори при липса на уговорен падеж, длъжникът следва да се счита поканен да изпълни на кредитора с факта на връчване на препис от исковата молба. Извън изложеното, в процесния случай не се събраха доказателства, които да потвърждават тезата на страната по този пункт, като доводите имат значение само по отношение на факта от кой момент заемополучателката е изпаднала в забава. Договорът е с нотариална заверка на подписите, а дори и да е нямала екземпляр от него, Е.

В. е имала възможност да се снабди с такъв от съответния нотариус.

По делото няма спор, че през 2024 г. ответницата е погасила 3 066 лв. от дълга. Спорни са извършените плащания през периода 09.01.-09.09.2025 г. в размер на 6 830 лв. Тезата на ищцата е, че те касаят други фИ.нсови взаимоотношения, част от тях, предмет на спора по гр.дело № 5354/2025 г. по описа на Районен съд-Русе. И в двете производства обаче ответницата оспорва да има някакви задължения към И. Л., извън писмения договор за заем.

Настоящият състав намира, че до колкото в хода на настоящото дело не се установи какви са били действителните отношения между страните по повод извършените преводи от 01.11.2024 г., респективно погасявала ли е други свои дългове ответницата на 02.03., на 22.03. и на 13.04.2025 г., то следва да се приеме, че всички направени от нея плащания през 2025 г. касаят процесния договор за заем. Обстоятелството, че сумата от общо 6 830 лв. е била преведена по банкова сметка, различна от визираната по процесния контракт, не е достатъчно основание да се приеме, че се касае за други заемни правоотношения. При тези факти, съдът намира, че към настоящия момент ответницата не е погасила 24 054 лв. /12298,61 евро/ от дълга, като след 31.01.2025 г. лицето е изпаднало в забава. Неоснователни са доводите на заемополучателката, че не дължи лихва, защото такава не е била уговаряна с ищцата. В случая се претендира обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД, произтичащо по силата на закона, а не вземане по чл.240 ал.2 ЗЗД. Размерът на лихвата е определен от вещото лице на 2 607,54 лв./ 1 333,21 евро/. До посочените стойности исковете, като основателни и доказани, следва да бъдат уважени.Върху главницата се дължи законна лихва от подаване на исковата молба.

На основание чл.78 ГПК на всяк аот странит есе следват разноски за производството съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от исковете.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. И. В., ЕГН **********, от гр.Ветово, обл.Русе, ул.“***, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“*** чрез адв.Т. Б. от АК-Русе, да заплати на И.

Л. Л., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“***, чрез адв.Л. П. от АК-Русе, на основание чл.240 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 4

12 298,61 евро / 24 054 лв./, представляваща неиздължен остатък по Договор за паричен заем с нотариално удостоверяване на подписите от 02.08.2024 г., със законната лихва върху главницата от 10.09.2025 г., с обезщетение за забава за времето 31.01.-09.09.2025 г. в размер на 1 333,21 евро /2 607,54 лева/, както и 2 349,36 евро-разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и за обезщетение за забава над 24 054 лв. до 31 584 лв. и над 2 607,54 лв. до 2 666,65 лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА И. Л. Л., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“***, чрез адв.Л. П. от АК-Русе, да заплати на Е. И. В., ЕГН **********, от гр.Ветово, обл.Русе, ул.“***, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“*** чрез адв.Т. Б. от АК-Русе, сумата от 385,75 евро-разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съдВ.Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 5