Решение № 18637 от 16.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18637 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110109660 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца ************** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците Н. Х. Т., Е. Х. Т. и Е. Н. Т., в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с присъединен абонатен № ******, съществуването на следните вземания, в условията на разделна отговорност: за Н. Х. Т. сумата от 4,31 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., сумата в размер на 0,51 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,15 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г.; за Е. Х. Т. - сумата от 4,31 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., сумата в размер на 0,51 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,16 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г.; за Е. Н. Т. - сумата от 21,55 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,46 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г., сумата в размер на 2,55 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,77 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 1 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 39907/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът ************** твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ************* съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ответниците Н. Х. Т., Е. Х. Т. и Е. Н. Т. депозират отговор на исковата молба, чрез адв. В. Ц., с който оспорват предявените искове по основание и размер. Релевира се възражение за погасителна давност. Сочи, че по делото не било доказано съществуването на облигационно отношение между етажната собственост и дружеството, сочено за топлинен счетоводител, което да е било в сила през процесния период. Оспорва между страните по делото да са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва сградата, в която се намира процесният имот, да е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца. Оспорва наличието на договор, сключен при общи условия. Оспорва се ответниците да имат качеството на потребители на ТЕ. Оспорва се и да е бил отказан достъп до процесния имот, с оглед което не било налице основание за изчисление на процесните суми на прогнозна база. Оспорва използваната методика от ищеца. Не били налице доказателства, от които да се установи, че ответниците са потребители топлинна енергия на посочената във фактурите стойност. Оспорва се и за процесния имот да са били изготвяни от изравнителни сметки. Оспорва техническата годност на уредите за измерване. Оспорва и счетоводството на ищеца да е редовно водено. Молят за отхвърляне на исковите претенции. Претендира се присъждане на разноски.

Третото лице помагач ************* не взема становище по исковата молба.

Прилага писмени доказателства в хода на производството.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.

2 редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установено е по делото от нотариален акт за покупко- продажба № **, том I, рег. № ****, дело № ** от 24.07.2020 г., договор за продажба на недвижим имот от 13.11.1990 г. , искане за вписване на възбрана вх. Рег. № ****/2017 г., искане за вписване на възбана вх. Рег. № ****/21.02.2017 г., че в процесния период имот на адрес: /адрес/ е съсобствен на Е. Н. Т. при квота 5/8 идеални части, както и Н. Х. Т. при квота 1/8, Е. Х. Т. при квота 1/8 и Д. Х. Т. при квота 1/8. Следователно ответниците несъмнено имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.

153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения имот, като между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор". Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Следователно в случая, общите условия са влезли в сила.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу Общите условия на ************** от 2016 г., поради което следва да се приеме, че същите са приети.

Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените / изравнителни сметки / и от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, че имотът е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа , че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № ******. Установява се, че в процесния период се включват само летни месеци, поради което дължи са само суми за БГВ. В процесния имот има монтиран един брой водомер. Водомерът е сменен с нов на 20.08.2020 г. поради смяната на партидите от Е. Т. на Х. Т.. Вещото лице установява, че начислените суми за ТЕ са по фактури в размер на 92,95 лева, а съгласно изравнителните сметки сумата за връщане е в размер на 27,37 лева. За процесния период начислената сума за ТЕ е по прогнозни данни, а след изчисление от ФДР на реалното потребление на ТЕ в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г, ЗЕ и Общи условия на ***************, одобрени с решение на ДКЕВР е извършено изравняване между начислена и дължима сума. Вещото лице заключава, че общият размер на дължимите суми за процесния период за топлинна енергия за БГВ е в размер на 65,58 лева. Според вещото лице, топломер с Фабр. № ****** е преминал на метрологична проверка през 27 месеца, но през процесния период 3 топломерът не е сменен и при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид горното и предвид установените посредством заключението на СТЕ , съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената в процесния топлоснабден имот топлоенергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 07.2020 г. в общ размер на 65,58 лева.