Определение № 184 от 30.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Кюстендил, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Членове:

Николай Ал. Н.

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20241500600124 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал.8 НПК.

Образувано е в Кюстендилски окръжен съд (КнОС) по въззивна (частна) жалба от К. В.

М., с ЕГН **********, от село Коняво, община Кюстендил срещу определение №69/06.02.2024 г., постановено по ЧНД № 119/2024 г по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС), с което е потвърдено постановление на Кюстендилска районна прокуратура (КнРП) от 14.12.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 97/2022 по описа на КнРП (образувано по прокурорска преписка (пр.пр.)) № 4269/21 г. по описа на КнРП), сл.дело № 9/2020 г. по описа на Окръжно следствено отделение (ОСлО) при Кюстендилска окръжна прокуратура (КнОП). Прави се оплакване и се навеждат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност, както и за необоснованост, на определението. Основно аргументите са за непълнота на разследването и неправилен извод за липса на престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Моли се за отмяна на определянето на съда и възобновяване на наказателното производство по ДП № 97/22 г. по описа на КнРП.

КнОС, след преценка на процесуално допустимата частна жалба и проверка на обжалваното определение и доказателствата, за да се произнесе, взе предвид следното:

С постановление от 20.01.2022 г. по пр.пр. с вх. № 4269/21 г. по описа на КнРП (л.6-8 от ДП) било образувано досъдебно производство №97/22 г. по описа на КнРП, респ. ЗМ № 51/22 г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил, за престъпление по чл.286, ал.1 НК, за това, че през 2021г., пред надлежен орган на властта- РУ на МВР Кюстендил, набедил К. В. М. от с.Коняво, обл.Кюстендил в извършено от него престъпление, визирано в хипотезата на чл.144, ал.1 НК, като е знаел, че е невинен.

С постановление от 02.02.2022 г. по пр.пр. с вх.№ 247/2022 г. по описа на КнОП, 1 разследването по ДП № 97/22 г. по описа на КнРП било възложено на следовател и било образувано сл.дело №6/2022 г. по описа на ОСлО при КнОП.

С постановление от 14.12.2023 г. по пр. пр. с вх. № 4269/2021г., ДП № 97/2022г. по описа на Районна прокуратура- гр.Кюстендил, сл.д. № 9/2020г. по описа на ОСлО при ОПКюстендил, на осн.чл. 199 и чл.243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК било ПРЕКРАТЕНО наказателното производство по цитираната пр.пр. и ДП по описа на КнРП и по описа на ОСлО при КнОП .

В обстоятелствената част на постановлението прокурорът посочил следното:

„ На 20.01.2022г. е образувано досъдебно производство, за това, че през 2021г. пред надлежен орган на властта – РУ на МВР- Кюстендил е набедил К. В. М. от с. Коняво, обл.

Кюстендил в извършено от него престъпление, визирано в хипотезата на чл.144, ал.1 от НК, като е знаел, че е невинен - престъпление по чл. 286, ал.1 от НК, а именно- в подадено заявление до началника на РУ Кюстендил от И.М.Х. от дата 08.09.2021г,, където е записано:.... “От десетина дни , почти ежедневно получавам информация, от различни мои познати, които желаят да останат анонимни, поради страх от саморазправа, че лицето К. М. от с.Коняво е отправял заплахи към мен и моето семейство. Заплахите са от рода, че мен ме е поръчал физически да бъда ликвидиран, чрез негови познати, отправя закана и към семейството ми от същия род. Отделно от заплахите е заявил,че ще ми постави забранени от закона вещи , предмети и вещества в автомобилите които управлявам…..

“.

От това подадено от И.Х. заявление, К. В. М. се чувствал набеден, тъй като И.Х. му е приписал престъпление, знаейки че е невинен, като сочи евентуално извършено престъпление в хипотезата на чл.286 от НК.

В хода на проведеното досъдебно производство са извършени следните действия по разследване: като свидетели по делото са разпитани - М.Т. и И.Д.Г. - служители в РУ гр.Кюстендил; К. М., Е.Д.Н., Д.Б.Н., А.Й.И., И.М.Х. и съпругата му Т.Ж.Х..

Деятелността на Х. не се субсумира под престъпния състав на разпоредбата на чл. 286 НК, нито на която и да е било друга от компетентността на Районна прокуратура- гр.

Кюстендил.

Престъпно укоримото набедяване предпоставя осъществяването на конкретно поведение от даден субект, с което той приписва някому извършването на престъпление и то пред надлежен орган на власт, като при това деецът трябва да знае, че набеденият е невинен. Тези обективни и субективни характеристики на състава на престъплението по чл.

286, ал. 1 НК дефинират като релевантни за предмета на доказване определена група обстоятелства, чието изследване се налага в следния порядък:

На първо място, следва да се прецени извършено ли е от дееца / набедяващ/ и какво конкретно деяние; второ - с това деяние приписва ли той (и какво) престъпление другиму; В случая (че) може да са прави предположение, че визира хипотезата на чл.144, ал.З от НК. Сама по 2 себе си словесно изразената закана за убийство, преценява в контекста на доказани враждебни, до степен на взаимна неприязън конфликтни междуличностни отношения между страните, както и съдържанието на обичайния речников фонд не изпълнява обективния критерий за престъпната съставомерност на деянието.В случая тя не е отправена и към адресата, а е предавана от трето лице. трето - пред кого е набеждаването - дали е пред компетентен орган и четвърто- знаел ли е деецът, че набеденият е невинен.

Отрицателният отговор на всеки един от въпросите в изброената тяхна последователност определя като принципно безпредметно и ненужно изследването на останалите. Така, ако деецът не е извършил действието е излишно да се разсъждава какво е било то. Ако го е извършил, но по същество с него не е приписал престъпление, няма нужда да се изследва пред компетентен орган ли е било стореното и какво е било знанието на дееца.

Само при положителен отговор на четирите въпроса, деянието би се явило съставомерно от обективна и субективна страна.“

В постановлението е посочено още, че в хода на проверката се установило, че е налице депозирано заявление от страна на И.М.Х. до началника на РУ гр. Кюстендил. В същата се навеждат оплаквания срещу извършени действия от лица,без да се конкретизират имена.

Заявлението не съдържа твърдения, приписващи на К. М. извършване на престъпление.

Напротив, подаденото от И.Х. заявление съдържа достигнала до него информация от лица пожелали анонимност... .искане за установяване на виновното лице. Липсата на извършено от И.Х. деяние, с което К. М. се е почувствал набеден в извършване на престъпление, обуславя извода за обективна несъставомерност, а оттам и за липса на престъпление по чл.286 ,ал.1 от НК.

От разпитите на свидетелите не се събраха преки или достатъчно косвени доказателства за извършено престъпно деяние визирано в хипотезата на чл. 286, ал. 1 от НК и да бъде ангажирана наказателна отговорност от конкретно физическо лице, а е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК“

По горните съображения прокурорът прекратил наказателното производство.

Недоволен от него останал К. М., поради което го обжалвал пред КнРС, пред който било образувано ЧНД № 119/24 г. по описа на съда.

С обжалваното определение КнРС приел, че обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно, правилна е преценката на прокурора за несъставомерност на извършеното и за прекратяване на наказателното производство, при условията на чл.243, ал.1 т.1 вр.чл.24, ал.1 т.1 НПК, като прокурорът е изложил мотивите си защо приема деянието за несъставомерно по чл.286, ал.1 НК. Отбелязал е и че при анализ на депозирания до началника на РУ Кюстендил сигнал е видно, че в същия се съдържат данни, че до подателя достигат сигнали за отправени по отношение на него и семейството му 3 закани и молба за съдействие. Посочил, че описаното изключва съставомерност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна като престъпление по чл.286, ал.1 НК и че от него ( от описаното) по никакъв начин не следва извод, че жалбоподателят е набеден в извършено престъпление, със знанието, че е невинен, а по скоро, че търси съдействие от органите на МВР по достигнали до него слухове.

Недоволен от определението останал К. М., поради което го обжалвал пред КнОС, който следва да направи проверка за законосъобразност и обоснованост на горецитираното определение на КнРС.

КнОС намира за основателен упрека във въззивната жалба към обжалваното определение за неговата процесуална незаконосъобразност. То е такова, защото му липсват мотиви. И в определението, както и в постановлението, чийто мотиви са споделени от съда, не се съдържа анализ на събраните доказателства.

Мотивите на постановлението са задължителна част от постановлението, съгл.чл.199, ал.2 НПК. В мотивите се посочват установените обстоятелства (по аналогичен начин на обв.акт), въз основа на кои доказателствени материали е сторено това и правните съображения за постановяване на прокурорския акт (доводи за взетото решение, което се обосновава и подкрепя с факти).

Следвало е, на първо място прокурорът да изложи ясна, достатъчно конкретна и пълна фактическа обстановка, за която посочи въз основа на кои доказателства е установена. Трудно откриваеми са приетите за установени от прокурора фактически обстоятелства. Те вероятно се намират веднага след посочване на престъплението, за което е водено разследването в частта от постановлението, озаглавена „Установих“, в която се цитира част от съдържанието на заявление от 08.09.2021 г., подадено от И.Х. до Началника на РУ –Кюстендил. След този цитат и още едно изречение, прокурорът е посочил извършените на досъд.п-во действия по разследване и е посочил имената на лицата, разпитани като свидетели. Не става ясно, дали от тях или от кои доказателства са приетите да установени фактически обстоятелства, както и какво е отношението на същите към предмета на делото.

Видно от горецитираното съдържание на постановлението и на обжалваното определение е, че в тях липсва анализ на доказателствата. Изключително лаконични, отчасти неясни за настоящия съдебен състав на КнОС, са и правните съображения за липса на престъпление. Те са вметнати между посочените принципни теоретични постановки относно състава на престъплението по чл.289, ал.1 от НК, за което е водено разследването.

Налице е само декларация, без аргументи, в постановлението на прокурора за липса на преки или достатъчно косвени доказателства за това престъпление.

Изключително лаконичен и немотивиран е изводът на съда в обжалваното определение за липса на престъпление по чл.289, ал.1 от НК. Не става ясно, дали твърденията в цитираното заявление са верни, а именно-дали те са му предадени от други 4 лица и дали твърденията на тези лица за достоверни. Не е ясно, дали и по какви съображения съдът и прокурорът дават вяра на свидетелските показания. Липсва коментар на противоречивите показания, каквито са налице. Между показанията на св. К. М. (л.31г от ДП), от една страна и тези на свидетелите Н., Н. и И., от друга са налице съществени противоречия. Те не са обсъдени и коментирани от прокурора или съда, а е следвало, тъй като имат връзка с твърденията в процесното заявление и предметът на делото. Налице е противоречие и между показанията на св. Х. и М. които също не са коментирани и са относими към субективната страна на престъплението.

Констатираните пороци в определението на съда (и постановлението на прокурора) не позволяват да бъде извършена проверка за неговата законосъобразност и обоснованост, изразяваща се в проверка на правилността на приетите за установени фактически и правни изводи. Затова то подлежи на отмяна, като изготвено при съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от съда, а само от органа, който го е допуснал.

КнОС намира за необходимо да отбележи, че и разследването е непълно, в резултат на което не са изяснени обстоятелствата по делото . Разпитите на свидетелите не са достатъчно детайлни. Разпитът на св. Емил Н. е изключително повърхностен. Обемът на протокола (4 страници) е зает ненужно от цитати на текстове от НПК ( очевидно за обем на делото), като разпитът се простира само на 20 реда. Част от установените от свидетеля факти са проверими, но не е сторено. Свидетелят не е могъл да посочи датата и месеца на възприемане на установените от него факти, но е уточнил, че са асфалтирали пътя с-Коняво до с.Горна Гращица. Липсват данни по делото за периода на извършване на тази дейност, за това, дали свидетелят е участвал в същата, на кои дни, с кои лица, и как е протичал денят му- дали е отивал до магазина в с.Коняво, кой магазин, ако не е само един, имало ли е такъв случай, за който разказва, с кои хора е бил в магазина, от кой/кои е получил информация за лицето, заявило, че К. е лицето, заявило, че ще „нареди“ Иван, с прякор „Боздугана“, от какво разстояние е чул това, как е изглеждало това лице (липсва описанието му), кои лица са били около това лице К. и около свидетеля в този момент, от кое точно лице свидетелят е научил името на К., дали друг освен свидетеля е чул тази „закана“, т.е. не са събрани доказателства за проверка достоверността на заявеното от св. Н. и за установяване местопребиваването на св. К. М. по това време. След като се съберат доказателства за точния момент на възприемане от св.Н. на показанията, дадени от него по време на разпита му на 22.03.22 г. следва да се съберат доказателства и за това, дали св.М. е бил с мярка за неотклонение, каква и ако е Домашен арест, каквито данни има по делото, следва да се изискат данни за наличие или липса на напускане на местоизпълнението на мярката, което е било електронно контролирано.