Решение № 508 от 12.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Варна, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Пламена Ст. С.а като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110200358 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н. Ш. Х. от с.Орляк, обл.Добрич подадена чрез адв. Ст. К. Ст. от АК Добрич, против НП № 7190/23.03.2021г. на директора на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура"-гр.София, с което му е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 2500лв. на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушаване нормата на чл. 26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП вр. чл. 37, ал.11, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е необосновано, незаконосъобразно и е постановено в нарушение на процесуалните правила.

Сочи, че в НП не се съдържало пълно и точно описание на нарушението, обстоятелствата при коти било извършено както и на доказателствата които го потвърждават. Твърди, че в НП не било посочено, че се касае за дейност, свързана със специалното ползване на пътищата, не било ясно дали пътят е част от републиканската или от общинската пътна мрежа, не било посочено каква е максимално допустимата маса на провереното МПС. Заявява, че приложимата санкционна разпоредба изисквала наличието и на двата елемента - „извънгабаритни и тежки ППС", а АНО бил приел, че е налице само единия от тях. Счита, че в 1 случая не е било необходимо издаването на разрешително, а единствено заплащане на съответна пътна такса.

Твърди, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана неправилно, тъй като той не е имал нито право, нито задължение да се снабди със съответно разрешително, както и че адресат на задължението по чл.26, ал.2, т.1 от ЗП бил собственикът на превозното средство или превозвачът.

Оспорва наличието на субективния елемент на нарушението. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Същият се представлява от адв. С.С., който поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП както акцентира както поради допуснати нарушения на процесуалните правила така и поради липса на извършено нарушение от неговия подзащитен. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание АНО се представлява от ю.к. Ч. – Т., която оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП същата да бъде оставена без уважение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът работел в „Карима" ЕООД - гр.Добрич на длъжност шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона. В изпълнение на служебните си задължения, на 25.02.2021г. същият управлявал съчленено ППС, състоящо се от влекач с две оси марка „Волво", модел „ФМ ФХ Е5" с рег.№ ТХ 3640 АР и полуремарке с три оси с рег.№ ТХ 1260 ЕЕ по път ІІ-29, в посока от гр.Добрич към гр.Варна, като превозвал пшеница. На същата дата св. Д.З. и негов колега, и двамата инспектори контрол по РПМ при АПИ изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали на км.

11+500 на същия път. Около 11:04ч. св. Златинов и колегата му спрели за проверка въззивника. В хода на проверката били направени измервания (с джобна ролетка 1308/18 (5м.) и с преносима ел. везна Р\У-10 №К0200008), при което било установено, че натоварването на задвижващата втора единична ос на превозното средство е 14,050т., както и че разстоянието между осите е 1,31м., а сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,200т.

Проверяващите преценили, че са надвишени допустимите норми за максимално натоварване и поискали от въззивника да им представи валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство 2 разрешително или квитанция за платени пътни такси. Въззивникът не представил такова. Въз основа тези констатации на същата дата св. З. му съставил АУАН за това, че осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/, на извънгабаритно ППС.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки в него възражение срещу резултата от измерването с мобилната везна.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не били депозирани и на 23.03.2021год. Директора на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София атакуваното НП като е прие изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП му наложил адм. наказание глоба в размер на 2500лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени (приложените към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и представената в хода на съдебното следствие съобразно указания на съда Заповед № 19011/23.03.2021год. на главния секретар на АПИ) така и гласни (показанията на св. Д.З.) като всички доказателства по делото са непротиворечиви, кореспондират по между си, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица и в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. В случая атакуваното НП е било издадено от Я. И. – Директор Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол, който в отсъствието на В. Б. А., на длъжност началник отдел „Контрол по РПМ“, е бил надлежно оправомощен от Председателя на УС на АПИ да издава НП. В тази насока са приложената към АНП Заповед № РД11-1266/17.10.2019год. на председателя на УС на АПИ и представената в с.з.

Заповед № 19011/2021г. за ползване на платен годишен отпуск от Виолета Богданова Асенова, на длъжност началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ за времето от 23.03 до 24.03.2021г. вкл.

3

Както в АУАН, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършването му, обстоятелствата при които е било извършено, както и нарушената законова норма както е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с описание на нарушението и запознаване на въззивника с адм. наказателното обвинение съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока.

Както в акта, така и в НП недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено на 25.02.2021год. Посочено е и точното място на неговото извършване - път ІІ-29 км. 11+500, в посока от гр.Добрич към гр.Варна. На следващо място в акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което въззивникът е привлечен към отговорност с акта и наказан с НП. Освен дата и място на извършване на нарушението ясно е посочено в какво се състои самото изпълнително деяние – осъществяване на движение на съчленено ППС с пет оси - извънгабаритно ППС без разрешение като са посочени всички съставомерни признаци на нарушението както и обстоятелствата при които то е било извършено.

Посочени са и нарушените законови норми като е налице пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение.

Както в АУАН така и в НП изрично са посочени установените при замерването стойности на натоварване на управляваното ППС, максимално допустимото натоварване, както и че се касае за дейност от специалното ползване на пътищата. Посочено е също така, че въззивникът не е представил по време на проверката валидно разрешение – разрешително или квитанция за платени пътни такси. Що се касае до цитираните от защитата във фазата по същество две решения на АС – Габрово, те не се ползват със задължителна за съда сила от една страна, а от друга в обратната посока могат да бъдат цитирани и ред други решения в това число и Решение № 54/25.01.2022год. на АС - Варна постановено по к.а.н.д. № 2591/2021год. във връзка с ревизия на предходно решение постановено от друг състав на ВРС при разглеждане на същата жалба на въззивника.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че атакуваното НП е издадено и в съответствие с материалния закон.

В случая с НП на въззивника е наложена санкция за нарушение на чл.

26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП. Съгласно посочената разпоредба за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗП специалното ползване на пътищата 4 включва и използване на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари и др.

Съгласно чл. 18, ал.1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, а втората алинея на цитираната норма задължава ФЛ и ЮЛ да заплащат такси за специалното ползване на пътищата.

Дефиниция на понятието „извънгабаритни ППС" се съдържа в нормата на чл.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съгласно същата разпоредба извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5.

Съгласно чл. 36 от цитираната Наредба „Тежки" ППС или състав от ППС са тези,които имат:1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

Съобразно §1, т.1 от ДР на Наредба №11 „извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 от същата.

Анализът на посочените разпоредби сочи, че с нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП е въведена обща забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия без разрешение на администрацията стопанисваща пътя.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът като водач на съчленено ППС се е движел по път от Републиканската пътна мрежа – път ІІ-29, км. 11+500. В тази насока са показанията на св. З..

На следващо място по категоричен начин от паказанията на св. З. и протокол за измерване на превозно средство №4/2021, подписан без забележки от въззивника се установява, че ППС-то управлявано от последния е било тежко. Измереното натоварване на задвижващата единична ос на ППС е б и л о 14,050т при максимално допустимо натоварване 11.5т. съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.4, вр. с чл.6, ал.1, т.2, б."а" от Наредбата за ППС като процесното - МПС с две оси с ремарке с три оси. Надвишени са били и нормите на чл.7, ал.1, т. 3, б."б" от Наредба № 11 от 03.07.2001г., тъй като при измереното разстояние между осите 1,31м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е б и л а 29,200т. при максимално допустимо натоварване 24т. Горното е налагало за движение по пътя да е налице разрешение от Агенция „“ПИ“.