Решение № 179 от 17.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. П., 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Б. при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500175 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд №146 от 21.12.2023г. постановено по гр.д.№20235230100394 по описа на съшия съд за 2023г. Е ДОПУСНАТО да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот с идентификатор *****.***.****.* по кадастралната карта на гр. П., представляващ търговски обект - кафе-аперитив, сграда за обществено хранене, със застроена площ от 101 кв.м, на един етаж, с административен адрес: гр. П., ул. „Н. Г." №*, който обект е застроен в недвижим имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта на гр. П., при следните квоти: ½ ид.части за Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г. Д." №* и ½ ид. части общо за М. К. К., ЕГН ********** и М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Н.", бл.*, вх.*, ет.*, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№446 от 23.01.2024г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от съделителите М. К. К. и М. Н. К. с доводи за неправилност като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорват се мотивите на делбения съд приел, че имотът има съсобствен характер и че искът за делба е основателен.

Според жалбоподателите няма спор между страните, че в ПИ с

1 идентификатор *****.***.**** върху който е построена сграда с идентификатор *****.***.****.* е съсобствен при равни права между ответника М. К. и неговия брат Н. Д. К., съгласно приложен нотариален акт №133, том I, дело №414/1966г. на РС-П., удостоверение за наследници и разрешение на строеж, издадено на името на двамата братя собственици №204 от 23.11.1994г. като наследници по закон на Д. Н.в К., като единствено издадено разрешение за строеж, издавано от Община П. за този имот през периода 1994г.-2023г.; издаден в полза на същите двама собственици протокол за определяне на строителна линия и ниво от 04.05.1995г. на Община П.. Оспорена е собствеността на съделителя Н. Д. върху ½ ид.част от имота позовавайки се на КНА №198, том I, рег.№2033, гр.д.№147/2003г. на нотариус №390 П. К., доколко съдържанието на този КНА е оспорен от жалбоподателите още с отговора на исковата молба с противопоставено възражение, че писмените доказателства представени пред нотариуса не установяват притежавано от ищеца право на собственост върху описаната в акта сграда, позовавайки се и на тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, с което е прието със задължителна за съдилищата сила, че КНА с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод след преценка на доказателствата, а не удостоверен от него факт и че легитимацията на лицето, в полза на което е издаден, за собственик е докато не се докаже обратното при оспорване на удостовереното вещно право от трето лице, имащо правен интерес да твърди, че титулярът не е собственик. Акцентира се от жалбоподателите, че констатациите на нотариуса в процесния КНА се позовават на същото строително разрешение №204 от 23.11.1994г., на същия одобрен проект от 23.11.1994г. и на същия протокол за определяне на строителна линия и ниво от 04.05.1995г., които са издадени в полза на наследниците на Д. К., а не на ищеца Н. Д.. Допълва се, че в КНА е цитиран и нотариален акт за учредяване право на строеж №83 от 05.07.1997г. на РС-П., с който съсобствениците на ПИ братята М. К. и Н. К. са отстъпили на ищеца безвъзмездно право на строеж, възприето от съда като вярна констатация на нотариуса, че ограниченото вещно право върху чужда вещ наред посочените строителни книжа, легитимира ищеца Д. за собственик на едноетажната сграда. В тази връзка според жалбоподателите съдът счел за неоснователни възраженията на ответниците, че учредената суперфиция не поражда права за ищеца върху построената сграда, защото в негова полза не е издавано строително 2 разрешение по чл.56 ал.2 т.1 от ЗТСУ/отм/, нито по чл.148 от ЗУТ; че ищецът не е реализирал правото на строеж в рамките на срока по чл.67 ал.1 от ЗС, поради което учреденото му право на строеж е погасено преди построяването на сградата, доколкото той не притежава строителни книжа, издадени на негово име, а дори да е имал лично участие в строителството, последното е извършено въз основа на строителни книжа, издадени в полза на съсобствениците на поземления имот и ищецът не може да докаже, че е осъществил отстъпеното му право на строеж, а само факта на помощ в строителството, осъществено от собственика на терена. В тази връзка са коментирани и свидетелските показания според които строителството е извършено след повече от 6г. и 3 месеца след учредяването на правото на строеж на 05.03.1997г. или след изтичането на срока по чл.67 ал.1 от ЗС на дата 05.03.2002г. Акцентира, че представените в тази връзка нотариални актове без приложен акт 14 /акт за приемане на конструкцията/ и акт 15 /за установяване на годността на строежа/ и акт 16-акт за установяване на годността на ползването на строежа, не би могло да се заключи, че строежът е завършен 3 години преди тяхното издаване през 2000г. Жалбоподателят счита, че по отношение на свидетелските показания следва да се обърне специално внимание и съпоставка. Подробно са коментирани свидетелските показания и писмените такива, като се поддържа, че съдът не е извършил задълбочена съпоставка на същите за да установи не само различие в показанията по отношение на времето на извършване на строежа, но и че са в непреодолимо противоречие по отношение на участието на ищеца в този строеж-ищцовите свидетели сочели периода 1998г.-2000г., свидетелите на ответниците 2005г.-2007г., като първите спорадично са минавали покрай строежа, докато вторите са очевидци и непосредствени съседи на процесния имот, живеят постоянно там и имат ежедневна непосредствена видимост и постоянно физическо присъствие, поради което притежават по-правилни спомени за времето на осъществяване на строителството. Направен е подробен разбор на свидетелските показания депозирани от свидетелите на страните , като се акцентира, че съдът е изградил генералния си извод, че постройката е построена не по-късно от 2000г. само на показанията на ищцовия свидетел К., без да отчете показанията на свидетелите посочени от ответниците. Според жалбоподателите свидетелските показания не доказвали твърдението на ищеца, че е осъществявал владение над сградата и че е придобил собствеността след изтичането на кратката 5 г. давност.

Акцентират още, че свидетелските показания са непреодолимо противоречиви и недостатъчни само въз основа на тях да се направи надежден категоричен извод за времето, когато е завършено строителството на сградата, като в тази връзка посочват, че съдът е следвало да обърне внимание и на наличните писмени доказателства. Коментирани са писмените 3 доказателства -искане за сключване на договор за присъединяване на обекти към електроразпределителната мрежа от 27.06.2003г., подадено от Х. - ** ЕООД до ЕР-П. ЕАД, клон П. като частен свидетелстващ документ; техническа документация на част “Електро“, фаза работен проект, подписана от управителя на ЕТ“ „Б.“-П., инж. Л. от м.януари 2003г., както и договор от 29.07.2003г. за присъединяване на обекти на потребителя към ЕРМ и договор за продажба на ел.енергия от 15.07.2003г. доколкото тази документация и договори, в посока, че същите не допринасят за установяване на фактите относно правото на собственост върху процесната сграда, доколкото сключването им се предхожда само от искане на лице, което желае да бъде третирано като потребител на ел.енергия, като някои от договорите не съдържали и никакво описание на обекта, за който ще се извършва продажба на ел.енергия и не става ясно за какъв обект е сключен. Такова значение се давало и на представен по делото списък на обектите, които ще ползват ел. енергия , доколкото в него не бил цитиран и конкретен договор за продажба на ел.енергия и нямал връзка с договора за продажба от 15.07.2003г.По същия начин са коментира „съгласувателен проект, от 2002г.“, договор за възлагане на строителство от 29.07.2003г. и удостоверение за данъчна оценка от 26.11.2002г., които не установявали възникнало право на собственост върху процесната сграда в полза на ищеца. Според жалбоподателите от доказателствата няма данни ищецът да е строил или да е участвал в строежа на сграда в имота на К.и, който да е завършен до 05.03.2002г., няма данни ищецът да е владял построената в имота на К.и сграда от 1998г. до 2023г., че КНА №198 от 2003г. издаден през 2003г. съдържа правен извод, за който липсват необходимите предпоставки и че нотариусът е признал ищеца за собственик на сграда в чужд имот, за което пред нотариуса не са представени убедителни доказателства, че е построена преди изтичането на 5години от учредяването на суперфицията или до 05.03.2002г. Акцентира се, че по този начин правото на строеж от 1997г. учредено в полза на ищеца е погасено на основание чл.67 ал.1 от ЗС поради неупражняването му в 5г. срок, че построената сграда е придобита в собственост на собствениците на земята по приращение -чл.92 от ЗС и не е доказано от ищеца да я е придобил в своя изключителна собственост. Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли иска за делба като се отмени и КНА №198 от 2003г.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпи писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна Н. Д. чрез адв. К. С., с вх.№1198 от 07.03.2024г., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

Твърди се, че искът е основателен и доказан, че процесният имот има съсобствен при равни права характер и следва да бъде допуснат до делба, че в същност построената сградата представлява кафе-аперитив, а оспорено е 4 единствено годината на построяването й. Акцентира се, че на ищеца е учредено право да построи сградата в чуждо място, както и че жалбоподателите са собственици на ½ идеална част от сградата с покупкопродажба от 22.10.2003г., с н.а. №111, н.д.№399/2003г., който не е спорен от ответниците /продадената ½ ид.ч. на първи ответник по време на брака му с втората ответница и намиращ се в режим на СИО/. Коментира се въпроса относно пределите на ТР №1 от 04.05.2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС, че при изтичането на срока от 5г. при неупражнено право на строеж, се погасява само субективното право, а не правото на иск, защото срокът е давностен, за да може в отношенията между собствениците на земя и титуляра на правото на строеж да намерят приложение института на погасителната давност и че собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано-чл.118 от ЗЗД. По отношение на учредената на ищеца суперфиция, се поддържа, че тя е реализирана в рамките на проекта и заложената квадратура и че сградата е построена съобразно проектната документация. Като последен аргумент се сочи покупката от ответниците през 2003г. на ½ ид.ч. от Кафе -Аперитив или 5месеца след снабдяването на ищеца с КНА за обекта, и който КНА не е оспорен от ответниците, които вече се позоват за собственици по приращение, а не по покупко-продажба.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на М.

К. К. и М. Н. К., подадена чрез адвокати З. М. и П. Х. от АК-П., с вх. № 446 от 23.01.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Разпечатката съдържа 17 от 151 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3df572db-5c81-482b-9ff0-152409182d73