Решение № 6898 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6898 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20231110120919 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

15.04.2026г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №20919 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I- III от ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД.

Образувано е по повод на постъпила в съда по подсъдност от РС- гр.Благоевград искова молба от К. Й. П., чрез адв.Д. М. от САК, срещу „..“ ЕООД, ЕИК:.., със седалище и 1 адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин-7, бул. .., представлявано от ..- Управител, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №../23.02.2021г. и за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв., частично от общо 150 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство №../23.02.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.03.2023 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.02.2021г. между ищеца и „..“ АД е бил сключен Договор за паричен заем №.., по силата на който ответникът отпуснал в заем на ищеца сумата от 750 лв. Сочи, че в чл.4 от Договора било уговорено предоставяне на обезпечение – две физически лица поръчители, които да отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, или банкова гаранция, в полза на кредитора. Поддържа, че при сключване на договора за кредит ищецът сключил и Договор за предоставяне на поръчителство №.., съгласно който ответното дружество поело задължението да обезпечи изпълнението по договора за паричен заем от страна на ищеца. Ищецът следвало да заплаща дължимите парични суми на кредитодателя, който бил упълномощен от ответника да събира в негова полза възнаграждението му по договора за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че ищецът погасил изцяло сумата по кредита. Поддържа, че действителността на договора за поръчителство е предпоставена от валидно съществуване на главното правоотношение по договор за кредит или отделни негови клаузи, сред които и тази на чл.4. Поддържа нищожност на клаузата за възнаграждение за поръчителство, тъй като същата целяла заобикаляне на закона. Твърди, че с възнаграждението по договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване по кредита. С уговорката за заплащане на допълнителна сума по него се заобикаляла забраната на чл.19, ал.4 ЗПК поради факта, че се касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР.

Посочва, че невключването на възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите нрави и влече недействителност на целия договор за кредит. Сочи се, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица, като в случая чрез плащането на възнаграждение за предоставено обезпечение се осигурява разпределянето на печалба в полза на едноличния собственик на ответника в лицето на дружеството, отпуснало кредита. По този начин се прикривало едно допълнително възнаграждение по договора за кредит, което било изначално ясно, но не било включено в ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като не се предоставя реална услуга, и същият е сключен в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на закона. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, уговорена като възнаграждение, била в размер на повече от половината сума по отпуснатия заем. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В законен срок ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. М. ., с който оспорва исковата молба като нередовна. Поддържа, че предявените искове са недопустими поради липсата на правен интерес от предявяването им. По същество оспорва исковете като неоснователни с твърдения, че процесният договор не страда от пороците, визирани в исковата молба. Твърди, че същият не попада в предметния обхват на ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституиран кредитодателят „..“ АД, който не взема отношение по така образуваното дело.

В първото по делото о.с.з. е допуснато увеличение на осъдителната искова претенция до размер от 80,25 лв., като предявен частичен иск в пълен размер на 150 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за основателни. Съображенията за това са следните:

2

Прието по делото е заключение по ССч.Е, съгласно което параметрите на сделката са:

Договор за паричен заем №../23.02.2021г., сключен с „..“ АД, за сумата от 750 лв., платим разсрочено на 12 седмици, с краен срок за изпълнение: 18.05.2021г., на общо сума от 788,04 лв., при посочен ГПТ от 40 % и Договор за поръчителство №../23.02.2021г., сключен с отв.

„..“ ЕООД, при възнаграждение от 231,96 лв., платим разсрочено на 12 седмици, с краен срок за изпълнение: 18.05.2021г. От представена счет. справка, /стр.63/, вещото лице намира, че платената сума по кредита е 843,41 лв., от която сума от 750 лв. е разпределена за погасяване на главницата по кредита, сума от 13,16 лв.- за погасяване на дог. лихва и сума от 80,25 лв.- за погасяване на възнаграждение за поръчителстване. Посочва се, че приложимия ГПР по кредита, вкл. с възнаграждение за поръчителство, е 618,46 %. Установени са 22 бр. сключени кредити между страните, в периода: 2019г.- 2021г.

Дадени са от съда указания по чл.190 от ГПК на отв. дружество да представи заверен препис на Договор за предоставяне на поръчителство №.., както и справка от счетоводството си за всички извършени плащания и платежни нареждания за погасени вноски по договора за поръчителство, вкл. копие от договора, погасителен план и СЕФ, останали частично неизпълнени.

Дадени са на 2 пъти указания на осн. чл. 190 ГПК на ТЛП да представи заверен препис от Договор за паричен заем № .., сключен с ищеца, ведно с погасителен план, СЕФ и справка за погасени вноски по договора, останали неизпълнени, за което му е наложена глоба по чл.92а от ГПК от 100 евро, заплатена на 25.03.2026г., поради което на осн. чл.161 от ГПК следва да се приеме, че е налице възпрепятстване на доказването и съотв. сключване на горните две правоотношения с описаните от вещото лице по ССч.Е параметри.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора.

Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения, целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД включва получаване на нещо въз основа на нищожен акт. Видно от приетото заключение по ССч.Е възнаграждението по гаранционното правоотношение с ответника е в размер на 231,96 лв., платимо разсрочено на вноски, като общият размер на постъпилите плащания по двете правоотношения е в размер на 843,41 лв., с което е погасено напълно заемното правоотношение. По гаранционното правоотношение по сключения договор за гаранция е погасено частично задължението за поръчителстване. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща 3 значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя.

Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му. Поръчителят е самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва единствено с лицензирани застрахователни дружества. Свободата в гражданските правоотношения е ограничена от повелителните правила на закона, като поръчителстване срещу възнаграждение от ЮЛ представлява изначално нищожно правоотношение на основание горните разпоредби от ЗЗпотр. с оглед прикриване действително приложимия ГПР по кредитното правоотношение. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- т.нар. гарант в случая. С оглед на горното исковите претенции подлежат на цялостно уважаване.

Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда /нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ или оттегляне на иска/.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска заплащане на следните суми: сума от 100 лв.- държ. такса в производството и депозит за експертиза от 400 лв. Претендира се и адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. От справка в ЕИСС се установява, че ищецът е завел към момента 36 бр. дела по искове за неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки срещу кредитори. Безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде източник на обогатяване и бизнес стратегия и затова не следва да се уважава искането за присъждане на разноски на ищеца в тази насока. В случая с оглед броя дела, образувани от ищеца, данните по ССч.Е за изтеглените от ТЛП 22 бр. кредити от ищеца за срок от 2 год. и горепосочените обстоятелства следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца. С оглед на гореизложеното разноските по делото следва да останат така, както са извършени.