Решение № 40 от 12.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000253 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 86/ 14.07.2023 г. по т.д. № 155/ 2022 г. по описа на ОС – Плевен съдът е отхвърлил предявения от „Ела“ ООД Плевен иск за осъждане на Община Никопол да й предаде 547.5 куб.м дървесина вид топола, на стойност 58 856.25 лв. в изпълнение на сключения между тях договор от 03.02.2005 г. за възлагане на лесокултурни мероприятия на територията на общината и е осъдил Община Никопол да заплати на „Ела“ ООД Плевен сумата 58 856.25 лв., представляваща левовата равностойност на 547.5 куб.м дървесина вид топола, дължима по договор от 03.02.2005 г. за възлагане на лесокултурни мероприятия на територията на общината, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска – 06.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

Производството е по въззивна жалба на Община Никопол против това решение.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено при неправилно възприета фактическа обстановка, и необосновано с оглед доказателствата по делото.

Съдът не съобразил наведените от Общината в допълнителния отговор възражения срещу предявения иск. Изразява несъгласие с извода на съда, че не са налице основания за прогласяване на процесния договор за нищожен. Поддържа, че договорът е сключен в противоречие със закона – чл.42 ал.1 вр. чл.2 ал.2 Закон за горите, която норма предвижда залесяване да се извършва при наличие на лесоустройствени проекти 1 или технологични планове единствено в имоти от горския фонд, а в случая имотите имали статут на пасище и нива и липсвал технологичен план, който следвало да предхожда сключването на договора. По делото не било установено изобщо да е съществувал такъв план, като логично било той да се пази от ищеца, който имал претенции да му се заплати възнаграждение за извършена работа. Отделно, към датата на сключване на договора ищецът не е имал лиценз да извършва частна лесовъдска практика, а придобиването на такава правоспособност впоследствие било ирелевантно.

От решението не ставало ясно въз основа на какви събрани доказателства съдът приел, че ищцовото дружество е изпълнило насрещните си задължения по процесния договор – да извърши залесяване и други лесокултурни мероприятия, включващи дейности по отглеждане и кастрене до 3-годишна възраст на тополова култура „Топола И 214“. Не били налице съставени протоколи за приемане на работата и при това страните били договорили разходите по залесяване, отглеждане и кастрене до 3-годишна възраст да са за сметка на ищеца, а по делото не били ангажирани доказателства за разходвани суми за такива дейности, което налагало извод, че договорните задължения въобще не са изпълнявани. Ако можело да се приеме, че е налице изпълнение, оспорва то да е точно, качествено и в договорените срокове. Соченото от ищеца залесяване на „защитена ивица на река“ нямало отношение към предмета на договора, а вещото лице по приетата експертиза установило, че част от засадените тополи – върху площ от 12 дка са извън границите на конкретните имоти по договора, както и че дърветата са на възраст от 6 г., т.е. засадени по-късно от твърдения от ищеца период 2006 г. – 2007 г.

Счита, че съдът неправилно е присъдил парично обезщетение, приемайки, че реално изпълнение по договора не е възможно, защото единият от двата имота все още бил общинска собственост. Оспорва като неправилен и избрания от съда подход за изчисляване размера на дължимата сума – съдът взел предвид цените за продажба от временен склад, а не за продажба на дървесина на корен, като освен това не отчел, че в стойността не следва да се включват разходи, свързани с реализиране на продажбата на дървения материал. Моли решението да бъде отменено изцяло и исковата претенция отхвърлена, а ако съдът я приеме за основателна – да присъди сума за реално залесената площ, по цени за продажба на дървесина на корен и след приспадане на разходите за добив. Претендира разноски за производството.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ела“ ООД Плевен със становище за нейната неоснователност. Правилно съдът приел, че процесният договор е действителен – той бил изготвен в изпълнение на решение на ОС – Никюп и предложен за сключване на дружеството. Било доказано от събраните доказателства, че последното изпълнило поетите с него задължения, като през 2006 г. – 2007 г. – в рамките на договорения срок до 30.11.2007 г. – извършило залесяване на 70 дка земеделска земя – общинска собственост. Работата била приета от Общината, която през 2006 г. провела лесоустройствена ревизия и участвала при приемането и 2 одобряването на горскостопанските планове. Неоснователно жалбоподателят се позовавал на непопълване на доказателствения материал по делото с технологичен план за залесяване, какъвто следвало да съхранява самият той като собственик на имотите и лице, извършващо инвентаризация по Наредба № 17 на горските култури.

Неоснователно било оплакването, че съдът е присъдил обезщетение вместо реално изпълнение, защото по делото било установено, че единият от процесните имоти е бил продаден и в него била реализирана гола сеч на наличните тополи, а за втория имот самата Община се е снабдила с позволителни за сеч през м.06.2023 г. Неоснователно било и оплакването му относно метода на изчисляване на дължимото обезщетение.

Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените разноски.

Трето лице – помагач на Община Никопол „Недкови“ ЕООД не е заело становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт. ВТАС намира, че същата е процесуално недопустима в частта, с която Община Никопол обжалва решението на ОС – Плевен по главния иск на „Ела“ ООД за реално изпълнение на договора чрез предаване на 547.5 куб.м тополова дървесина от договорения вид. За жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на решението в тази му част, с която исковата претенция на ищеца е отхвърлена като неоснователна, защото решението по този иск е позитивно за него. Жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея – прекратено като недопустимо.

, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, с които законът свързва недопустимост на акта.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въз основа на събраните доказателства ОС – Плевен е възприел фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящата инстанция: Установено е, че между Община Никопол като възложител и „Ела“ ООД гр. Плевен като изпълнител е сключен договор от 03.02.2005 г. за възлагане на лесокултурни мероприятия на територията на Община Никопол, а именно залесяване, отглеждане и кастрене до три годишна възраст на тополова култура „Топола-И 214“ в два имота – частна общинска собственост, находящи се в землището на с. Новачене, м. „Въртиловец“ – № 000107 – пасище, мера с площ 259 дка и № 000273 – нива с площ 72,074 дка. Изпълнителят се е задължил да 3 извърши гореописаните дейности в срок до 30.11.2007 г. на свои разходи, като в чл.2.2 е договорено, че при извършване на сеч процентът на ползване на дървесината е 50 % за възложителя и 50% за изпълнителя. Договорът е предшестван от Решение № 87/ 07.09.2004 г. на Общински съвет – Никопол, с което при позоваване на разпоредбата на чл.40 от Закона за горите е дадено съгласие за извършване на залесяване на двата имота от „Ела“ ООД, посочени са основните параметри на бъдещия договор, за чието сключване с решението си Общинският съвет е упълномощил кмета на Общината, в това число е посочено задължението на дружеството да извършва лесокултурни мероприятия до достигане на тополовата култура до турност на сеч. Не е спорно, че към датата на сключване на договора „Ела“ ООД не е имала удостоверение по чл. 57а ЗГ /отм./ за частна лесовъдска практика, а се е снабдила с такова на 27.04.2005 г.

От разпечатки от информационната система на ИА по горите е видно, че към 2006 г. и към 2016 г. в двата процесни имота е имало налична склопена /създадена от човешка дейност/ тополова култура. Съгласно приетата съдебно-техническата експертиза документи за създаването й – план-извлечение и технологичен план за залесяване, представени от Общината за одобряване от ДГС, ежегодни карнети за инвентаризация на горска култура, преброителен карнет, регистър на новосъздадените култури – липсват. Вещото лице е обяснило, че план-извлечение за залесяване и технологичен план за залесяване се съхраняват от ДГС, РДГ, общините и др. собственици до склопяване на насажденията, но не повече от 10 г. и не е намерило налични такива. Съгласно заключението след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед № РД-18-258/22.04.2019 г. на изп. директор на АГКК ПИ № 000273 е с идентификатор ***, а ПИ № 000107 – с идентификатор ***, двата имота граничат от юг с р. Осъм и са разделени помежду си по дължина от тесен път. Вещото лице сочи, че с лесоустройствения план /ЛУП/ от 2006 г. на ДГС – Никопол в отдел 82, подотдел „г“, който обхваща основната част от двата процесни имота /около 12 дка от тях остават извън този отдел/ и включва и допълнителна площ извън процесните имоти също от около 12 дка, е инвентаризирана склопена култура от топола I-214 на възраст 1 год., произход – резници, с площ 69 917 кв.м. При съпоставяне на тази информация със сателитни снимки от м.09.2009 г. се установявал цялостен масив правилни редове от дървета с дължина от около 420 м и ширина от 150 м, явно размерени в правоъгълна форма и с отбелязани посадни места, а височината на тополовите насаждения отговаряла на възраст от 3 г. Реално можело да се приеме, че залесената площ в контурите на отдел 82 „г“ и в частите на ПИ № 000273 и ПИ № 000107 извън този отдел е била около 70 дка. ЛУП давал функция на отдел 82 „г“ „защитна ивица край река и защитена местност“. През 2016 г. за по-правилно отразяване на външните граници на залесената площ с горостопанския план /ГСП/ на ДГС – Никопол от отдел 82 „г“ били отделени отдели 82“ж“ с площ 51 085 кв.м, попадащ в ПИ № 000273, и отдел 82“з“ с площ 9 036 4 кв.м, попадащ в ПИ № 000107, като отделно бил таксиран и отдел 84“ж“ с площ от 20 284 кв.м., който попадал в западната част на последния имот. Имало и площ от около 7 дка извън отдел 84“ж“ с явни белези на част от насажденията. ГСП давал функция на отделите „защитена ивица край река“, като площите попадали в „Никополско плато“ – защитена зона за птиците съгласно заповед на МОСВ от 17.11.2008 г. Експертът сочи, че в случая се касае до интензивно, с кратък срок производство на дървесина с цел да се използва узрялата дървесина, а не до лесовъдство с принципи на постоянност и устойчивост на стопанисване. Той е установил, че през 2016 г. възрастта на насажденията в отдели 82“ж“ и 82“з“ е отразена на 11 г., а на тези в отдел 84“ж“ на 6 г., но наличните данни на ИАГ за височината на тополовата култура през различните периоди според вещото лице не са точни, тъй като не е извършвано обследване на място. Разликата във възрастта на насажденията в отделите се виждала и на сателитните снимки до м.юни 2021 г. Към датата на завеждане на иска – 06.10.2022 г. – насажденията и в трите отдела са достигнали зряла възраст /турнус/ за сеч, която е 15 години съгласно установените в лесовъдството норми и стандарти. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при огледа е констатирало зряла дървесина, която трябва да бъде отсечена, за да не се допусне загуба на дървесина, тъй като след 15-тата година прирастът става много малък и тя започва да се разпада.