Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 678 от 29.09.2021, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Касационно административно наказателно дело 981/2021
Вид
Решение № 678
Подписан
29.09.2021
Състав
ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ ПЕТРОВ, ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА КРИВИРАЛЧЕВА, СВЕТОМИР ВИТКОВ БАБАКОВ

Цитирани разпоредби

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 678 / 29.9.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СВЕТОМИР

БАБАКОВ при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТАНКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.а.н. дело № 981 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба на „Б. и партньори“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в град гр. ……… срещу Решение № 484 от 20.07.2021 г., постановено по а.н. дело № 20205220201877 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление

№ 545035-F558725 от 29.10.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал.4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, на едноличното търговско дружество е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

Счита се, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, тоест касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Поддържа се, че на търговското дружество не е бил връчен акт за установяване на административно нарушение, доколкото явилото се за съставяне на акта представител на юридическото лице не е имал представителна власт, поради изтекъл срок на пълномощното.

Според касационния жалбоподател, няма ясно посочено нормативно и правно понятие в нормативен акт, кога за данъчни цели е налице „отложено плащане“. Твърди се, че процесната сделка извършена при условията на плащане чрез банков кредитен превод, като се сочи, че в сключения между страните договор, не е уговаряно отложено плащане. Сочи се, че в случая е налице регистриране на сделка като банков трансфер, а не наличие на отложено плащане, за да се налага отчитането му в резерв. Поддържа се, че плащането чрез банков трансфер по направена сделка за продажба на горива е изрично нормативно предвидено в чл. 3, ал. 2, изр. 2 от Наредба Н- 18/2006 на МФ, в която правна разпоредба изрично е предвидено като възможно плащане чрез банков кредитен превод, както е и в настоящия случай.

Според касационния жалбоподател, конкретния случай покрива признаците на „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото разкрива по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид.

Същите съображения и аргументи са подробно развити в представената по делото писмена защита.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се потвърди процесния електронен фиш. Иска се в полза на администрацията да бъде присъдено възнаграждение за осъществена защита от служител с юридическо образование.

3. Ответната Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител юрк. Т. С., в представен по делото писмен отговор е на становище, че касационната жалба е неоснователна. В контекста на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС се счита, плащането по една доставка може да е в брой или по електронен път, но същественото е, че едновременно се извършва продажба и плащане - в брой, чек, ваучер или банкова карта.

Поддържа се, че характерно за всички видове платежни услуги определени в чл. 4 от Законът за платежните услуги и платежните системи в чл. 4 определя видовете платежни услуги, които определят и начина за плащане. Характерното за тези услуги е, че те винаги се извършват чрез доставчик на платежни услуги (банка), с изключение на платежните инструменти, които веднъж издадени заместват плащането през банката. При това положение се счита, че е невъзможно с платежно нареждане да се плати гориво в търговски обект при покупката му, а процесния случай е точно такъв — плащането е извършено чрез издаване на платежно нареждане отправено до банката. Формиран е извода, че плащането с платежно нареждане като начин на плащане не е в брой и не е в търговския обект.

Сочи се, че когато се плаща преди извършване на покупката, плащането има характер на авансово такова и следователно, когато се плаща след извършване на покупката, плащането е последващо, отложено, като при това положение, Наредбата са касовите апарати изисква отложеното плащане да се приключва с вид плащане „резерв 1“-„отложено плащане“.

Според ответника по касационната жалба, не е необходимо страните по покупко-продажбата да имат някакво намерение за отлагане, отсрочване, разсрочване на плащането. Достатъчно е фактическото състояние, при което продажба и плащане не са в един и същ момент, като смисълът на нормата от наредбата е да се установи е точност до един ден паричния поток в съответния дневен финансов отчет и фискалните бонове за деня. Нарушението принципно е на формално извършване, като в случая липсва информация за паричния поток за деня 30.06.2020г. - според цитирания фискален бон, сумата от 1653 лв. е „банков трансфер“, т.е. не е в брой и не е платена в търговския обект на 30.06.2020г.

Поддържа се, че словосъчетанието „банков трансфер” няма легално определение, като с оглед съдържанието на разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи, банков трансфер е дебитирането или кредитирането на банкови сметки по електронен път. Същото съдържание според ответника, може да се вложи и при използване на платежни инструменти - банкови дебитни/кредитни карти, като разпоредбата на чл. 118, ал.

4 от ЗДДС приравнява плащането с банкови карти на плащане в брой, въпреки че е по електронен път. Формиран е извода, че „банков трансфер“ е родово понятие, включващо повечето платежни операции.

В този аспект се сочи, че Наредбата, основавайки се на определението за фискален бон, разграничава два вида плащане - в брой (в това число с банкова карта) и отложено (чрез платежните операции кредитен превод, директен дебит и т.н. в чл. 3, ал. 2). Според ответника, програмирането на касовия апарат не е по преценка на търговеца или сервизния техник, а има строго определение на съдържанието на полетата и формат на файла - Приложение № 17. В конкретния случай, в дневния финансов отчет за 30.06,2020г. сумата от 1653 лв. изобщо не е въведена по никакви критерии.

Счита се, че допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза е по въпрос, какъвто изобщо не е оспорван от НАП.

Заявява се, че претендирания адвокатски хонорар е прекомерен.

Сочи се, че процесния АУАН е връчен на упълномощено лице - Гергана Ламбрева, която е действала в интерес на дружеството, като са упражнени всички права на защита в административно-наказателното производство.

Иска се Решение № 484 от 20.07.2021г. по НАХД №

20205220201877 по описа на районния съд за 2020г. да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно, като се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Счита се, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати твърдените в жабата процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на постановения съдебен акт. Като правилни се определят изводите на първостепенния съд, относно липсата на основание за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Според изложението в диспозитивната част на процесното наказателно постановление, на 03.07.2020 г., в 10:50 часа, контролни органи от отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите са извършили проверка в на търговски обект - бензиностанция, намираща се с. Ветрен дол, общ. Септември, ул. „Велчова Черника“ № 38, стопанисван от фирма „Б. и партньори“ ЕООД, ЕИК:*********. Установено е било, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не е спазило изискванията на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, като е допуснало регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане, без да се приключва с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“. В резултат на изведен по време на проверката КЛЕН от инсталираното в обекта ЕСФП - ОЙЛ-СИС и ФПр. Datecs FP-800 с ИН: ОS005993 и ФП:58005993 е установено, че за 30.06.2020г. във ФБ №0049618 0018 от 30.06.2020г. в 17:04ч., сумата в размер на 1653,00 лв. е отразена като начин на плащане „банкови трансфери“ с клиент „Пламбой Транс“ ЕООД с ЕИК: *********. Според контролните органи, въпросния фискален бон е следвало да бъде приключен с вид плащане:

„резерв 1“ - „отложено плащане“ съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

Посочено е, че според дадените обяснения към момента на проверката от лицето, представляващо дружеството, сумата по банкови трансфери в размер на 1653,00 лв. във фискален бон № 0049618 0018 от 30.06.2020г. е отложено плащане. Посочено е още, че нарушението е извършено на 30.06.2020г., като то не води до неотразяване на приходи.

Относно проверката и констатираните факти е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0380703 от 03.07.2020г.

Към Протокола е приложено писмено обяснение от В.

Н. Б., в което е заявено, че „…бон №

0049618 0018/30.06.2020г. е записано Банкови трансфери, а би трябвало да бъде отложено плащане …“.

На 11.07.2020 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F558725 в който са възпроизведени, прежде посочените констатации и изводи. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал.4, т. 1 от ЗДДС Съставена е разписка, според която акта е връчен на Г. В. Л. в качеството и на „упълномощено лице“ спрямо „Б. и партньори“ ЕООД.

Приложено е пълномощно, по силата на което В. Н. Б., като управител на търговското дружество е упълномощила Г. В. Л. да представлява същото „… пред ЦУ на НАП, офис „ГДФК“, както е посочено в протокол за извършена проверка от НАП с № 0380703 от дата 03.07.2020 г….“, с правата „… да подпише от името на фирмата, всякакви протоколи, предписания и други административни актове относно тази извършена проверка на бензиностанцията, включително да получи акт за установяване на административно нарушение, констатирано от НАП при надзорна проверка от 03.07.2020 г…..“.

В пълномощното, изрично е посочено, че „…настоящото е действията посочени в него и е със срок на валидност за три дни от датата на заверяването му пред нотариус…“.

Подписа на упълномощителя е заверен нотариално на 06.07.2020 г., според нарочно направеното в тази насока удостоверително волеизявление от Нотариус № 423 Анета Илкова, регистрирано с № 6384.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено процесното наказателно постановление, с което административно наказващия оран, след като е възприел и изцяло възпроизвел фактическите констатации и правни изводи, съдържащи се в протокола за извършена проверка и акта за установяване на административно нарушение, на основание чл. 185, ал.2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, е наложил на едноличното търговско дружество имуществена санкция в размер на 500,00 лева.