Решение № 41 от 06.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. М., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251600600071 по описа за 2025 година Производството е по чл.325 и сл. от НПК.

С присъда,постановена на 3.ХІІ.2024 г. по НОХД №488 по описа му за 2024 г.Районен съд-М. е признал М. Д. И. за невинен в това,че на 12.VІ.2023 г.в гр.М. се заканил с убийство на длъжностни лица- полицейски служители при РУ на МВР-М.,участвали в повикан и отзовал се на местопроизшествието автопатрул в състав Л.К.П.,А.А. и Д. И. при изпълнение на службата им,като замахнал с брадва срещу тях и казал,че „ще ги убие“,като заканата би могла да възбуди основателен страх,поради което го е оправдал изцяло по предявеното обвинение в извършване на престъпление по чл.144,ал.3,т.1 вр. с ал.2,предл.І вр.с ал.1 от НК.

Така постановената присъда е протестирана от Районна прокуратура-М. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и искане на тези основания да бъде отменена изцяло,вместо което да се постанови друга с осъдителен диспозитив.Към протеста,в настоящото производство пред въззивния съд не са представени нови доказателства

,които да обуславят провеждане на въззивно съдебно следствие или да установят факти,несъвпадащи с установени от обсъдените от решаващия съд в проведеното съдебно следствие при ръководеното от него първоинстанционно производство,съответно и състава на въззивния съд следва да оценява фактите,изяснени от тези доказателства,от чиито анализ в цялост и логическо единство във връзка със становищата на страните се установява следното:

Протестът е депозиран в законовия срок и от надлежен орган с правен интерес 1 от обжалване,поради което е процесуално допустим,а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН поради следните съображения:

При проведеното съдебно следствие в производството пред него решаващият съд е оценил достатъчно относими доказателства,които сочат факти несъответни на предявеното обвинение и установяват по несъмнен и безпорен начин достигнатия в разглеждания съдебен акт извод за невинност на обвиненото лице М. Д. И. по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3,т.1 вр. с ал.2 предл.І вр.с ал.1 от НК,а именно,че на посочената дата в гр. М. се заканил с убийство на старши полицай Л.П. и придружаващите го А.А. и Д. И. в качеството им на длъжностни лица при изпълнение на службата им,като заканата е могла да предизвика основателен страх от изпълнението. Както обстойно се е мотивирал решаващият съд не се установяват доказателства И. да е изричал думите „ще те убия“,а също и липсват данни за такива действия,като макар да е държал в ръцете си и да е размахвал брадва,то отстоянието му от полицейските служители изключва намерение да е възнамерявал да им нанесе удар със сечивото.дори самите уж пострадалиприсъствалите полицаи в свидетелските си показания не твърдят против тях да е осъществено нападение чрез физическа или вербална агресия,което обстоятелство се явява ключово доказателство.Именно тези свидетелски показания би следвало да изяснят полицаите,които се претендира от прокуратурата да са пострадали от деянието дали са възприели да са почувствали основателен страх,че е налице опасност за живота им,а тъй като не се сочи да е налице това обстоятелство,не се представят нови доказателства,които да установят нови,различни факти,то съответно не може да се приеме наличие на достатъчно данни и доказателства за осъществено деяние съобразно предявеното обвинение,с което обстоятелство съставът на въззивния съд намира,че с протестирания съдебен акт,с който е оправдан обвиненият И. първият съд го е постановил изцяло законосъобразно, и в съответствие с изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка досежно разгледаното обвинение,което е възведено от прокуратурата при първоинстанционното разглеждане на делото,като в този аспект-на оправдаването по това неотговарящо на фактите обвинение е правилен по своя резултат,предвид което и гореизложеното следва да бъде потвърден в тази част като правилен и законосъобразен,а разглежданият протест освен че със съдържанието си не релевира годни аргументи за своята основателност,така и не се ангажират относими доказателства чрез които да се изяснят факти опровергаващи резултата на присъдата като затова се възприема от състава на въззивния съд за изцяло неоснователен,като такъв следва да бъде оставен без уважение.Установените чрез доказателствата факти,че лицето през светлата част на деня е разрушило с брадва кошерите на баща си в категорично неадекватно-нетрезво състояние,което действие е придружено със силен шум-викове и непочтителна,агресивна реакция към отзовалите се полицейски служители и неподчинение на техните разпореждания да преустанови това си поведение сочи на хулигански действия,като несъмнено сочи на нарушение на обществения ред,а при въззивното разглеждане съдебния състав констатира данни за противоправно 2 поведение извън рамките на така възведеното обвинение,като деянието осъществява характеристиките на административно нарушение,подлежащо на санкциониране по УБДХ,за което следва да се наложи съответстващо административно наказание,а в този смисъл присъдата следва да се измени в тази насока въпреки че е правилна по резултат,като предвид гореизложеното и на основание чл.336,ал.1,т.4НПК Окръжен съд-М.

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда,постановена на 3.ХІІ.2024 г. по НОХД №488 по описа за 2024 г.на Районен съд-М.,като я потвърждава в частта на оправдаването по обвинение по чл.144 НК,но признава М. Д. И. за виновен в административно нарушение дребно хулиганство по смисъла на УБДХ,като на това основание му налага административно наказание „глоба в размер на 500 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3