Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 91 от 21.05.2026, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Гражданско дело 769/2026
Вид
Протокол № 91
Подписан
21.05.2026
В сила
21.05.2026
Състав
Мария Вангелова Грунова

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 91 гр. Котел, 21.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова

Сложи за разглеждане докладваното от М. В. Грунова Гражданско дело № 20262210100769 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:15 часа се явиха:

Молителят А. А. Ч., ред. призован, явява се, представлява ес от адв. М. Г. от АК Сливен;

Ответникът Х. А. Ч., ред. призован, явява се.

По даване ход на делото:

Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.

Ответникът: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са нА.це процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 във вр. чл. 56 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът ПРИСТЪПИ към изясняване на фактическа обстановка.

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Постъпила е молба от А. А. Ч. срещу Х. А. Ч. за предоставяне на незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН.

Молителят заявява, че на ********** г. е осъществен, както психически, така и физически тормоз, а именно нанасяне на удари спрямо молителя и неговата съпруга. В молбата се излагат твърдения, че е подаден сигнал на тел.

112 в 19:16 ч. на ********** г. Молителят подробно излага съображения, че се страхува за здравето и живота си, тъй като ответникът осъществява непрекъснат психически и физически тормоз спрямо него и съпругата му. С 1 поведението си представлява пряка опасност за живота и здравето им.

Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като в тежест на молителят е да докаже, че на посочената дата спрямо него от ответника е осъществен акт на домашно насилие.

Съдът с Определение с рег. № 215/21.04.2026 г. е насрочил делото в открито съдебно заседание и е разпределил доказателствената тежест между страните.

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № СД-02-08-2341/04.05.2026 г. от ОД на МВР Сливен, относно дА. е имало подавани сигнА. от лицето А. А.

Ч. срещу Х. А. Ч.. След извършената проверка няма подавани сигнА..

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № СД-02-08-1192/28.04.2026 г. от МБАЛ „Д-р Иван Селиминсик“, а именно, че Х. А. Ч. не е заведен на психиатричен учет.

С ъ д ъ т Д О К Л А Д ВА , че съдебното удостоверение с изх. № 510/22.04.2026 г. на РС Котел е издадено в уверение на това, че след направена проверка в САС и ЕИСС срещу лицето Х. А. Ч. няма налагани мерки по реда на ЗЗДН. няма налагани мерки

Съдът ДОКЛАДВА справка за съдимост на Х. А. Ч., чрез направена справка на Бюро за съдимост при РС Котел с рег. № 260422005000176698 от 22.10.2025 г., видно от която същият е осъждан през 1997 година.

Адв. Г.: Уважаема госпожо съдия, поддържам молбата, така като е предявена. Моля да изслушаме ответника, след което ще взема становище по доказателствата.

Ответникът: Уважаема госпожо съдия, оспорвам молбата. Тези караници почнаха миналата година. Дъщеря ми започна като личен асистент на майка ми. Тя я назначиха на 1 май. След детската ясла в края на май свърши и започнаха с внука да идват заедно и кавгите от това започнаха. Детето на моя племенник, големия син, идва да си играят и дъжещря ми гледа, както и да е.

Един ден дъщеря ми казала да отиде при майка си с моя внук. На племенника сина му отива при дядо си и вика леля ме изгони и всичките кавги започнаха от това. Баща ми искаше да бие дъщеря ми. Един ден дъщеря му вика, по голяма нужда на гърнето манинкото беше и ни заплашваше, че ще убие и детето реве вика. След това сестра ми, тя по сватби отиваше да мие чинии и викаше какво ще правя, какво ще струвам, какво ще правим вика. Идва моя 2 зет да я топи. Това е всичко. На 19 април нА. на изборите излязохме и моята братовчедка каза, че тези земи ги е стопанисвала около 20 години, за да не станат бяло петно. Братовчед ми тогава вика, ти чули, че продаде земята и казах на леля ми, че под арента ще ги дава и продаде земите и аз, майка ми отива до тоалетната вече. Оградата готова и ние сме в поделбна дялба, само мрежата не беше опъната. Майко викам ела, тъй, тъй, тъй викам какво стана земята, защо не ми казахте на мен. Аз пари неща, аз имам болест, аз съм деабетик сега. Има една програма. Аз щях да го купя. Като питах баща ми дойде, майка ми дойде и седна на пейката и почна, кой майка ми на баща ми, педераст вика, хуя ли ми хващаш. Сега по делото ще я извикам. На жена ми **** вика. Аз като се спънах на оградата паднах и тоз се нахвърли отгоре ми.

След това майка ми посегна и взема голямата съксия. Последният мометн жена ми миеше чинии и последният момент като дръпна него и той си удари главата на саксията, а той като падна отгоре ми имаше една асма и тогава се дръпнах. Аз съм диабетик, аз трябва да съм спокоен човек. Аз паднах на 50 килограма. Заради тях диабет получих аз. Постоянно се караме, а преди това 30 години заедно ядохме. Моята жена като готвачка беше. Заедно ядохме, пиехме. Даже племенникът ми като се ожени, племенника от 5 месеца при мен и го гледах. Къща му направих, в Г. го уредих, половината двор му го дадохме.

Те сега са заедно. Ние с жена ми сме двама. Той сега има брак с жена си, когато строихме къщата те нямаха още брак, сега в двора си каквото искат правят. Огради дърпат, събират се 10-11 човека. Аз в съвета работя от миналата есен и мен ме е страх, че ще дойде края на седмицата. Сестрата, главно тя ги подстрекава старите. Те като дойдат, на другия ден те старите из двора ме търся и искат да се караме. На мен ми дойде до гуша. Аз съм диабетик и трябва да съм спокоен човек. Аз си бия инжекции и 7-8 вида лекарства пия. Те се съберат винаги 7-8 човека. Ние в 5 часа заключваме вратата. Потърпевшите сме ние, а то така излезе, че потърпевшите са те. Ние сме виновни пак. Моля жена ми, когато дойде като свидетел, тя да каже. На 19-ти, на случката дето се случи бяхме баща ми, майка ми, аз и жена ми.

Други нямаше. Тези дето ще дойдат са лъжесвидетели. Никога, когато се караме не са ни виждА., не са били. Моля да извикаме жена ми да я разпитате.

По доказателствата:

Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, понеже не можах да разбера 3 какво е становището на ответната страна, Ви моля да допуснете до разпит един свидетел - дъщеря на пострадА.я, която ще доказва обстоятелства в какво състояние е заварила баща си, родите ли те си. Наложило ли се е да посетят лекар. Как живеят след тази случка.

Ответникът: Аз водя само жена ми. Ние бяхме само баща ми, майка ми, жена ми и аз. Други свидетели нямаше.

Съдът даде възможност на страните да се запознаят с докладваните документи.

Адв. Г.: Уважаема госпожо съдия, запознах се. Моля да се приемат.

Ответникът: Запознах се. Моля да се приемат.

Съдът намира представените писмени доказателствени средства, както и докладваните в днешно съдебно заседание документи, за допустими и относими към предмета на доказване, с оглед което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените по гр. дело № 769/2026 г. с молбата писмени доказателства, а именно: декларация от молителя; договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, както и служебно изисканите справка от НБДН на молителя и ответника, писмо с вх. № СД-0208-2341/04.05.2026 г. от ОД на МВР Сливен; писмо с вх. № СД-02-081192/28.04.2026 г. от МБАЛ“Д-р Иван Селимински“ АД, Отделение по психиатрия; удостоверение изх. № 510/22.04.2026 г. издадено от РС Котел; справки за съдимост с рег. № 260422005000176698 от 22.10.2025 г., на ответника на Бюро за съдимост при РС Котел.

По отношение на направеното искане от страна на молителя да бъде допуснат до разпит един свидетел, който води в днешното съдебно заседание, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит по един свидетел при режим на довеждане от страна на молителя и ответника.

Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите свидетели и ПРИСТЪПИ към снемане на самоличността им:

Д. А. К., българска гражданка, с основно образование, неосъждана, семейна, постоянен адрес: с. М., общ. Котел, ЕГН **********, без дела, но с 4 родство със страните – дъщеря на молителя, сестра на ответника.

Ш. М. Ч., българска гражданка, с основно образование, неосъждана, семейна, постоянен адрес: с Я., общ. Котел, ул. **********, ЕГН **********, без дела, но с родство със страните – снаха на молителя, съпруга на ответника.

На основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК съдът разясни правото на свидетелите, че имат право да откажат да свидетелстват.

Свидетелят Д. А. К.: Желая да свидетелствам.

Свидетелят Ш. М. Ч.: Желая да свидетелствам.

Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетелите задължението им да говорят само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК, за което обещават да говорят само истината, след което отстрани свидетеля Ш. М. Ч. от залата и пристъпи към разпит на свидетеля Д. А. К..

Разпитаният по делото свидетел Д. А. К., КАЗА: На 19 април, в неделя беше бяха изборите. След 19 часа ми звъни телефона. Аз бях в с. М..

Комшиите ми звънят „Ела бият баща ти и майка ти. Там много гласове има“.

Аз хванах кола и отидох. Когато отидох там, полицаите си бяха тръгнА. вече.

Дошли са там и са си тръгнА.. Видях майка ми лежи на земята. Баща ми беше на крака и трепереше и не можеше да си вземе въздух. Лицето на кръв и удушен. Това не е за първи път. Колко пъти става така, аз все викам на баща ми „Недей. Той ти е син ти си му баща. Няма да стане така. Ще се разберем“.

До сега една дума не съм му казала и нямах намерение да кажа. Ни нива искам, ни къща искам, нищо не искам само да не ги бие. Да стоят спокойно в къщата. Аз това искам. Не, брадва нямаше, но видях брат ми как удари баща ми с лопатата. Едва ги спасих. Той ми вика „Взимай ги. Ти ще ги гледаш“. Аз ще ги гледам, а той да стои спокоен. Иска да продава къщата и да ги изкара на квартира, защото са му дА. къщата вече. Била съм ****. Дом за **** ще ми отвори и се заканва и аз от притеснение, от страх не отивам да си гледам децата, баща ми и майка ми. Все се заканва, че ще ме бие и ще ме влачи вънка и аз от страх не отивам. Праща ми хабери и ми вика сега съм наред аз. Тях ги би. Колко пъти станаха вече. Октомври месец стана, декември месец стана.

Преди отива да помага на къщата на дъщерята, там с лопатата ще я смачка човека. Колко хора имаха. Хората се страхуват. Не искат да идват тука. Там на махалата няма нито един комшия. Всичките на майка ги псува. Това правилно 5 ли е. аз не го виждам правилно. До сега спирах баща си „Недейте. Вие сте син и баща“. И колко се разбираха. Преди 5-6 г. си развА.ха отношенията. От 1-2 години вече ептен. Дъщерята като стана личен асистент всичко се развА..

Не мога да отида при децата. Притеснявам се, че ще ме бие. От страх, там са внуците, внука ми почна да напикава вече. В един двор са. Детето и да не излиза на вън, чува от стаята. „Х. ще идва“, „Х. ще ме бие“, детето не остава на детската градина. И на мен ми вика „Бабо, тази баба да не е топка“. Аз го попитах защо, а той „НА. Х. я рита като топка. Колко пъти съм го виждал“. Те са сега баща и син. Аз съм сестра. Вчера пред адвокатите ми казва гладница, гладно куче съм била. Не съм гладна, ако бях гладна баща ми къщата, нивата с 8 дка., около 300 овошки градина има. Какво искаш. Пчелите на баща ми са там. Не можа да отиде на градината, не можа де ги гледа и имаше 5-6 кошера умряха. Останаха само два кошера. Сега пак не може да отива там. ако отиде там ще го убие с лопатата. Колко пъти видях с лопата да го удря. Комшиите не ми се обаждат за първи път. То вече бая стана. Забравихме вече. То все спирам баща ми. Моите деца там са комшии. Х. И. и Б.. От страх ми се обаждат децата „Ела тук. Ще ни убие“. На детето ми с кол да го бие пред мен. Х. И. живее в с. Я. на ул. **********, на същия адрес. То ми е сирак. До 9-ти кас живя при мен. Брат ми нямаше момче. След това го взеха да го гледа. Аз имах едно друго момче. Сега момчето ни почина и ние сега сами останахме. На 22 години почина момчето ни и ние сме сами. Той ми взема другото дете. Той не знаеше ли, че момчето ще се жени и ще има деца и че ще пречат там в двора на къщата. Със зорлям къща му направиха. Той праща пари, дори аз не знаех, той къща ще му правят на детето ми. Сега направи къщата и сега не го иска там на двора. Все го тормози и иска да го убие с кол. Колко пъти.