Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14565 от 28.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 740/2025
Вид
Решение № 14565
Подписан
28.07.2025
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14565 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110100740 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.235 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „МЮУЗ КАНСЪЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК ....., /ищец/, срещу Сдружение „НИДЕРЛАНДСО-БЪЛГАРСКА БИЗНЕС АСОЦИАЦИЯ“ ЕИК ...... /ответник/, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9000.00 лева- главница, представляваща възнаграждение за извършени организационни услуги по неформален договор за организация на събитие „the future of Bulgaria“, провело се на 04.06.2024г. в „София Тех парк“, за която сума била издадена фактура №....../11.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2025 г., до окончателното плащане на сумата иск с правно основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 681.86 лева – обезщетение за забава в плащането на главницата в размера на законната лихва за забава за периода от 22.06.2024 г. до 07.01.2025 г.

Ищецът - „МЮУЗ КАНСЪЛТИНГ“ ЕООД, твърди, че в качеството си на изпълнител е поел задължението да организира събитието „The future of Bulgaria“, проведено на 04.06.2024г., в „София Тех парк“ по възлагане на ответника, който се задължил да плати уговорената цена за услугата. Релевира, че след приемане на офертата, започнал работа като изпълнител, организирайки и провиждайки събитието в „София Тех парк“ на 04.06.2024 г.

Твърди, че с извършването и приемането на възложената работа е изпълнил задълженията си, поради което му се дължи възнаграждение в общ размер на 9000.00 лева с ДДС, или 1

7500.00 лева без ДДС за организацията на събитието, за която сума издал фактура № ..../11.06.2024г., която била осчетоводена от него. Сочи, че вземането следвало да бъде платено в срока до 21.06.2024г. видно от падежа, посочен в нея, поради което ответникът изпаднал в забава и дължал заплащане на обезщетение в размера на законната лихва за периода от 22.06.2024г. до 07.01.2025г. Обяснява, че за вземането, предмет на делото, било инициирано производство пред Районен съд – Смолян за обезпечение на бъдещ иск, пред който е образувано ч.гр.д. № 1476/2024 г., с определение № 890/09.12.2024г. е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, чрез налагане на запор на вземанията на ответника по банковите му сметки. Релевира, че след снабдяването с обезпечителна заповед и въз основа на нея, е образувано изпълнително дело №20247900403151/2024 г. по описа на ЧСИ, по което са наложени обезпечителните мерки, въпреки които сумата не бива платена от ответника. При тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът - „НИДЕРЛАНДСО-БЪЛГАРСКА БИЗНЕС АСОЦИАЦИЯ“, редовно уведомен за исковата молба, в едномесечния срок по чл. 131 ГПК не подава писмен отговор.

В първото открито съдебно заседание по делото от 20.05.2025г. се яви представител на ответника – адв. А., който оспори иска. Заяви, че няма възражение по доклада. Изложи, че във връзка с разпределената доказателствена тежест, предвид изтичането на срока за отговор, и излагането на нови обстоятелства от ищеца в молба след доклада и представянето на нови доказателства, представя доказателства - договор за сътрудничество от 15.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника, който регулира отношенията им на партньорство и взаимно сътрудничество за предоставяне на взаимни услуги без заплащане на парична престация, насочен към постигането на обща стопанска цел, с което се доказва, че страните никога не са постигали съгласие да се предоставят маркетингови услуги срещу заплащане от страна на ответника. Представено е също електронно съобщение от 11.04.2024 г., изпратено на ответника от служител на ищеца преди подписване на договора, съдържащо очакванията на ищеца за съвместна дейност. Направено е искане за допускане на един свидетел в режим на довеждане, който да установи същността на договорните отношения между страните и обстоятелствата, при които е сключен договора, който представих.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Извежда се, че ищецът е издал фактура № ...../11.06.2024г. с падеж 21.06.2024г. към ответника, в която е посочено, че ищецът има качеството на изпълнител, а ответника – на възложител, в която фактура като описание на вида на услугата е отразено „организация на събитие“ на стойност 7500.00 лева без ДДС, а с ДДС – 9000.00 лева.

Установява се от представената аналитична справка, а също и от допуснатата, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, че посочената фактура е осчетоводена от ищеца – включена е в дневника за продажби за данъчен период м. 06.2024г. под № 10 и е намерила отражение в подадената от дружеството Справка-декларация за ДДС за данъчен период м. 06.2024г. с начисления ДДС по нея. Фактурата е осчетоводена от ищеца по сметка 2

411 с клиент Нидерландско-българска бизнес асоциация Сдружение, сметка 703/6 – приходи от продажба на услуги, сметка 453/2 – начислен данък за продажбите. От експертизата се установява още, че посочената фактура не е осчетоводена от ответника и той не е ползвал правото си на приспадане на данъчен кредит. Вещото лице не е установило осчетоводени при ищеца плащания от ответника по процесната фактура и е дало отговор, че задължението възлиза на 9000.00 лева с ДДС главница и 677.43 лева лихва за периода 22.06.2024г. – 07.01.2025г.

По искане на ищеца, направено в първото открито по делото съдебно заседание, е допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, с показанията на който да се установи - изпълнението на договора. Искането на ищеца не се явява преклудирано с оглед разпределената с доклада доказателствена тежест, поради което и същото е уважено.

От показанията на разпитания свидетел С. Б. П. се установява, че като служител на ищеца е участвал като организатор на ежегодно събитие „The future of Bulgaria“, провело се в София Тех Парк миналата година. Извежда се, че Мюуз Кансълтинг са членове на тази асоциация, с която имали проект и уговорка да се погрижат за някои неща, за да се проведе това събитие. Това включвало маркетинг, дизайн на събитието, сцена, осветление, озвучаване, мултимедия, както и координация на цялото събитие. С цялата тази организация и техническо изпълнение се занимавал свидетелят като служител на ищеца. Подготовката започнала от рано сутринта до свършването на събитието и включвала търсене на подизпълнител, който да може да даде добра цена за техническото обезпечаване.

Подизпълнител за озвучаването бил намерен в лицето на А. с. г. Други подизпълнители нямало. Работата по дизайн и маркетинг за събитието се занимавал друг служител на ищеца - М. А. На свидетеля му отнел приблизително седмица и половина подготовката. На свидетеля му било възложено от М. да участва в организацията на това събитие, който вероятно бил ангажиран от Асоциацията. М. му обяснил за проекта, обяснил му как те участват в него и какво се изисква от тях. Свидетелят заяви, че компанията е член от тази асоциация, като пълноправни партньори на това събитие. Заявява, че ищецът осигуряваме маркетинг, дизайн, както и организацията и наемането на цялото техническо обезпечаване.

Според свидетеля наемът на цялото техническо оборудване не е безвъзмездно, тъй като М. му е казал как стоят финансовите параметри. Свидетелят заявява, че знае, защото като наемал контрагенти, той му е дал оферта какво би струвало това нещо и съответно цена, която е казал на М., която той представил на Асоциацията за одобрение. Заявява, че е предоставил цената на него, а той контактувал с представител на Асоциацията, с лице, чието име не се сеща, но визуално познава. След като изпълнили цялата организация, нямало възражения от Асоциацията, имало поздравления за добре свършената работа и безпроблемното преминаване на всичко и координационно и технически. След като изпълнили събитието, свидетеля координирал събирането на оборудването, заедно с контрагента, с когото имали договорка да си води екип за събиране на оборудването, който екип бил координиран от свидетеля. Цената за наемане на техническото оборудване била 7500 лв. свидетелят заяви, че не е участвал в преговорите между страните за организацията 3 на това събитие и че отношенията между Асоциацията и Мюуз са се основавали на членство, Мюуз да бъде пълноправен партньор на Асоциацията в това събитие. На събитието имало двама изпълнителни, имената на които свидетелят не можа да посочи, но заяви, че са били известни. Организацията на събитието се водила по задание и по сценарии.

Свидетелят не съм се занимавал с обезпечаването на артисти и гост изпълнители и не знае друго лице от Мюуз да се е занимавал с тази дейност. Предполага, че не е бил наясно с всички елементи от събитието и с елементи от неговата организация, които не са го засягали.

Показанията на свидетеля, касаещи изпълнението на твърдения за сключен между страните договор, се ползват с доверие от съдебния състав. В тази си част свидетелят възпроизвежда лични възприятия като участник в организацията на събитието в качеството на служител на ищеца. Разказът му не противоречи на други доказателства по делото, поради което и не съществува съмнение в неговата обективност и безпристрастност. В останалата част, касаеща постигнатите между страните уговорки и стойността на оборудването, показанията не се ползват с доверие. В тази част свидетелят не възпроизвежда лични възприятия, а казаното му от лице на име М., поради което и след като сам свидетелят заявява, че може да не е наясно с цялата уговорка и заявявайки сам, че отношенията между страните са се базирали на пълноправно партньорство, съдът не се ползва от показанията.

Показанията в тази част не следва да се ползват и защото свидетелят е допуснат за изпълнение на договореностите, а не за това каква е била същността на отношенията между страните и обстоятелствата, при които е сключен неформалния договор, каквото искане ищецът не е направил в първото открито съдебно заседание по делото. Показанията не могат да се ползват в тази част и защото се касае за договор на стойност над 500.00 лева, поради което и съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК установяване съществуването му не може да се доказва по този начин.

В първото открито съдебно заседание представителят на ответника е представил договор за сътрудничество от 15.04.2024 г. и имейл кореспонденция, изхождаща от ....... до ...... с копие до ......... от 11.04.2024 г. /л.73-77/. Съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. При представянето на посочените доказателства от ответника не са обосновани причините за невъзможността тези доказателства да се представят с отговора на исковата молба, т.е. невъзможността на ответника да ги узнае, посочи и представи своевременно в периода от подаване на отговора на исковата молба до първото открито съдебно заседание по делото.

Напротив, видно от датата на представените писмени документи, доказателствата са съществували далеч преди получаване на препис от исковата молба и за тях ответникът е знаел, тъй като е страна по тях. Ето защо и след като ответникът е получил редовно препис от исковата молба, то същият е следвало да се съобрази с предвидените в закона преклузии, указани му и полученото разпореждане, ерго да представи всички намиращи се у него и 4 известни нему доказателства в този срок. След като не е сторил това, ответникът е загубил възможността да ги представи по-късно, освен ако не посочи уважителни причини или документите са нови, каквото не е сторено. При липса на отговор на исковата молба дори, несъбирането на доказателства в полза на ответника не се дължи на процесуалните нарушения на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК, а на собственото небрежно бездействие на страната. Довода, че доказателствата са нови и се представят едва в първото открито съдебно заседание по делото, тъй като има подадена от ищеца допълнителна молба след доклада на съда по чл. 146 ГПК, не дава основание да се приеме противното. Както се посочи, законът не свързва преклузията на доказателствата, които следва да се представят с отговора на исковата молба с поведението на ищеца. Въпреки това преклузията не е абсолютна и при въвеждането на нови факти и обстоятелства се допуска страната да представи доказателства. В случая обаче постъпилата от ищеца молба не съдържа нови факти и обстоятелства, а само уточнява вече посочените в исковата молба.