Решение № 394 от 24.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Варна , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100500211 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Т. Е. А., ЕГН **********, срещу Решение №261550/07.12.2020г. по гр.д. № 11991/20г. по описа на ВРС,26-ти с-в, в частта, с която е осъден въззивника да заплаща месечна издръжка на своето навършило пълнолетие дете Е.Т. А.а, ЕГН **********, с адрес ***, което учи редовно във висше учебно заведение, но не може да се издържа самостоятелно, разликата над 150 лв. до 230 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.09.2020г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване. Във въззивната жалба се излага, че незаконосъобразно съдът не е приел направените от ответника възражения досежно факта, че такава издръжка би представлявала особено затруднение за ответника. Сочи, че изтегленият от него кредит, който изплаща, е за да бъде покрит потребителски кредит на майката на ищцата. Следователно, плащайки на другия родител, ответникът е спестил разходи на майката на ищцата. Освен това излага, че е неверен извода, че разходите за домакинството, в което живее заедно с друга жена на съпружески начала и със своя баща, не следва да бъдат поети от ответника. Въззивникът сочи, че има задължение както към 1 своя родител, особено предвид сключения договор за издръжка и гледане, както и към жената, с която живее- последната е безработна. Твърди, че не е съобразено, че ищцата е пълнолетна и може да работи лятото и да се подпомага сама. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и да бъде определена издръжка в полза на ищцата в размер на 150 лв. и то само за периода от 15.09. до 31.07., когато ищцата учи. Моли да бъде редуциран и размера на разноските при отмяна на решението.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна Е.Т. А.а, която оспорва жалбата. Излага, че решението следва да бъде потвърдено. Твърди, че предвид избрания от нея характер на дисциплината и учебния план, не разполага с възможност да работи. Не разполага и с достатъчно средства да се издържа. Сочи, че заплащаната от баща й издръжка е недостатъчна и нередовно плащана. Сочи, че работи през летните месеци.

Твърди, че жената, с която ответника съжителства в действителност е безработна, но същата не страда от заболявания и може да реализира доходи.

Твърди, че баща й да отдава под наем гаража, който притежава, както и апартамента, дарен от дядото по бащина линия. Твърди, че ответника се занимава с продажба на автомобили и реализира и допълнителни доходи.

Моли решението да бъде потвърдено.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.144 СК се излагат следните твърдения от страните:

Ищецът Е. А.а излага в исковата молба, че е ответникът Т. Е. А. е неин баща, като бракът между родителите й е прекратен с развод по силата на съдебно решение по гр.д. №16547/16г. по описа на ВРС. Излага, че родителските права са били предоставени на майката, като ответникът е бил осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лв. до навършване пълнолетие на ищцата или настъпване на законово основание за прекратяване на издръжката. Ищцата сочи, че е навършила пълнолетие и е студентка трети курс в Медицински университет Варна, като продължава да живее в едно домакинство със своята майка. Сочи, че именно последната според възможностите си полага грижи за осигуряване на нуждите на ищцата2 консумативи, издръжка, разходи. Излага, че ответникът е заплащал доброволно, но не регулярно сумата от по 150 лв. месечно като издръжка на ищцата. Ищцата твърди, че тази сума е недостатъчна, тъй като само семестриалната й такса е 600 лв. Освен това се нуждае от средства за обичайните си нужди, както и за закупуване на учебници, а има и здравословни проблеми. Твърди, че няма доходи, от които да се издържа, не притежава имоти. Сочи, че баща й работи по постоянен трудов договор и реализира добро възнаграждение, като притежава и два недвижими имота, които са отдадени под наем и получава доходи. Не оспорва, че баща й гледа нейния дядо по бащина линия.

В законоустановения срок ответникът А. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който релевира възражения срещу основателността на иска, като излага подробни доводи, в подкрепа на тезата, че не притежава достатъчно доходи, които да му позволят на предоставя претендираната издръжка без затруднение. Твърди, че редовно, включително и към настоящия момент, предоставя издръжка на ищцата в размер на 150 лева.

Получава месечни доходи от 1075 лева. Не оспорва, че притежава жилище, предоставено от родителите му срещу задължение за издръжка и гледане, което задължение изпълнява понастоящем към своя баща, грижейки се за него в посоченото жилище. Твърди, че притежава гараж и го отдава под наем за 70 лв. месечно Сочи, че му е дарен апартамент от родителите му, по отношение на който са си запазили правото на ползване. Твърди, че е конфиденциална информация за него, доколкото притежава само „голата собственост“ по отношение на имота на ул. „Д-р Б.“, дали същият се отдава под наем от неговия баща, който е със запазено право на ползване.

Същевременно сочи, че полага грижи за партньорката си и за 90-годишния си баща. Излага, че след развода, е предоставил на майката на ищцата сумата от 6 875 лева, като е изтеглил кредит за горната сума, който продължава да изплаща ежемесечно. Отправя искане за отхвърляне на претенцията за горницата над 150 лева месечна издръжка, тъй като заплащането на горницата би представлявало особено затруднение за него.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

3

С решение № 2003/17.05.2017г. по гр.д. № 16547/2016г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 08.06.2017г., е прекратен брака между С. П. А.а и Т. Е. А., като родителските права по отношение на роденото от брака дете Е.Т. А.а са предоставени на майката, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева.

Видно от уверение № 213 от 21.09.2020г., издадено от Медицински университет - Варна, ищцата Е. А.а за учебната 2020/2021 година е записана в трети курс, зимен семестър, редовна форма на обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалност „Медицина“.

Представена от ищцата е разписка за платена семестриална такса към Медицински университет – Варна в размер на 600 лева.

От удостоверение № 474 от 15.10.2020г., издадено от „БТК поддръжка и изграждане на мрежата“, се установява, че Т. Е. А. работи като „Старши специалист в Група Варна“ и за периода от м.10.2019г. до м.09.2020г., вкл., е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 16632,39 лева /нетно 12906,40 лева/, или средно месечно брутно 1386,03 лева /нетно 1075,53 лева/.

Видно от нотариален акт № 111 по нот.д. № 2804/1990г. на нотариус Р.

Т. ответникът Т. Е. А. е придобил от своите родители Е.А.Е. и Е.М.Я. собствеността върху апартамент, находящ се в гр. Варна, бл.20А, на ул. „Вела Благоева“ с площ от 94,24 кв.м. срещу задължение за издръжка и гледане при запазване правото на ползване на прехвърлителите върху имота.

От нотариален акт за собственост върху гараж, построен върху държавно място от ГСК „Захари Стоянов“ № 76 по д. № 2080/1993г. на нотариус Ал. Ганчев, се установява, че ответникът Т. Е. А. е придобил собствеността върху гараж със застроена площ от 34,30 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Победа“. В отговора на исковата молба не е оспорено от ответника, че реализира доходи от отдаването му д наем за сумата от 70 лв.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62 по д. № 218/2007г. на нотариус Калоян Иванов, родителите на ответника са му 4 дарили недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в *** със застроена площ от 40,25 кв.м. при запазване заедно и по отделно в полза на всеки от тях вещното право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия имот.

Представено от ответника е споразумение между него и С. П. А.а във връзка с прекратяването на сключения между тях брак, с което се е задължил да погаси остатъка от потребителския кредит на съпругата си в размер на 6 875 лева.

Ответникът е представил още договор за кредит от 24.07.2017г. сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който банката му е предоставила кредит в размер на 6000 лева, а той се е задължил да върне същия за срок от 48 месеца.

Видно от справка за актуално състояние на действащи трудови договори на Е.Т. А.а същата има регистрирани два трудови договора: трудов договор от 11.06.2018г. с „Голден Холидей 90“ ЕООД, прекратен на 29.08.2018г. при основна заплата от 560 лева и трудов договор на 16.07.2019г. с „ДЖОРДЖО“ ЕООД, който е прекратен на 17.08.2019г. при основна заплата от 560 лева.

Пред настоящата инстанция е представено удостоверение за сключен граждански брак, от което се установява, че Т.А. е сключил такъв на 21.01.2021г. с П.Г.Т..

На 03.02.2021г. П.Г. е регистрирана като безработно лице в Бюро по труда Варна.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

И ако законодателят е предвидил, че задължението за плащане на издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно такова, то задължението на родителя да изплаща издръжка по чл. 144 СК на негово навършило пълнолетие дете не е безусловно. За да е основателен искът, 5 трябва да се установи освен че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение и че не може да се издържа от доходите си или от използване на имущество, още и че даването на издръжка не създава особени затруднения за родителя. Той трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили пълнолетие свои деца, така че да може без особено затруднение да отделя средства за навършилото пълнолетие дете.

Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, от семейното положение, здравословното състояние, начина на живот на задълженото лице. В рамките на настоящото производство следва да се извърши преценка именно на посочените критерии, доколкото е безспорно, че ищцата не притежава имущество и не реализира доходи, от които да може да се издържа. Възраженията, че същата би могла да реализира доходи през периода на лятната ваканция, съдът намира за неоснователни, доколкото евентуалните доходи биха били несигурни и биха имали спорадичен характер предвид ноторния факт, че времето между края на сесиите и началото на новата учебна година е твърде кратко, както и че през ваканциите студентите имат задължителни практики и стажове.

Затова и в рамките на настоящото производство в тежест на ответника е да установи наведените от него възражения, че са налице твърдените от него разходи и обременителни задължения, които превръщат плащането на издръжката в претендирания от ищцата размер в особено затруднение за ответника. Установява се по безспорен начин, че ответникът А. реализира постоянни доходи по безсрочно трудово правоотношение в нетен размер от 1 075 лв. Наред с това по признание на ответника същият реализира и доходи от още 70 лв. месечно за отдаване под наем на собствен на А. гараж. Освен посочения имот ответникът е собственик на апартамент, находящ се в *** /сега „Евлоги Георгиев“/, в който е безспорно между страните, че ответникът живее в едно домакинство с баща си и съпругата си П.Г.Т.. Твърденията на ответника, че само и единствено той реализира доходи в домакинството и има задължение да се грижи за останалите му членове, съдът намира за неустановени. По отношение на баща си Е. Я. въззивникът има поето задължение по договор за издръжка и гледане, което безспорно изпълнява към настоящия момент, живеейки със своя родител в едно домакинство.