Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 06.08.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 465/2025
Вид
Решение № 209
Подписан
06.08.2025
В сила
06.08.2025
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 100, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 102, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51 · Закон за наследството
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Перник, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500465 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. на ПОС № 4544/24.07.2025 г. и вх. на ЧСИ Б. № 26596/23.05.2025 г., подадена от М. П. М. от ***, с ЕГН:**********, И. П. М. от ***, с ЕГН:********** и Й. И. В. с ЕГН:********** (починала на *** с правоприемници страните по делото и жалбоподатели М. П. М. и И. П. М.) срещу отказ на ЧСИ С. Б. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Перник да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 307/2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Жалбоподателите считат отказа за неправилен и незаконосъобразен, поради което молят окръжния съд да постанови решение, с което да го отмени и прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Твърдят, че изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист от 23.01.2023 г. по молба на „Топлофикация – Перник“ АД (взискател) срещу длъжника П. М. В. (починал в хода на изпълнителното производство на *** с правоприемници – жалбоподателите като негови законни наследници). На 11.03.2019 г. бил наложен запор на всички вземания на длъжника, а с молби на взискателя от 21.01.2021 г. и 25.01.2021 г. били отправени искания до 1

ЧСИ за извършване на справки и налагане запор, които обаче били невалидни като неподписани нито със собственоръчен физически подпис, нито с квалифициран електронен подпис (КЕП), а така също били нередовни поради незаплащане на съответна държавна такса. Поради това, жалбоподателите счита, че след като последното валидно изпълнително действие по делото било на 11.03.2019 г. с налагането на запора, то погасителната давност от 2 години по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.нар. „перемпция“, била настъпила на 11.03.2021 г.

Посочват и това, че последващите молби на взискателя, вече подписани, при което обаче жалбоподателите оспорват представителната власт на юр.к. Е.М., били също нередовни. Молбата от 11.01.2022 г., с искане за извършване на справки и налагане на запор, страдала от множество пороци и била невалидна поради незаплащане на държавна такса и това, че взискателят не съобразил, че банковите сметки на длъжника били закрити на 15.05.2019 г. Същото се отнасяло и за молбата от 16.12.2022 г. Последната молба на взискателя от 16.04.2024 г. също била нередовна предвид, че банковите сметки на длъжника били закрити на 15.05.2019 г. и че взискателят не съобразил обстоятелството, че длъжникът П. М. В. починал на *** и не било поискано конституиране като страни по делото на неговите наследници и извършване на изпълнителни действия спрямо тях.

Жалбоподателите излагат и подробни правни съображения за погасяване на вземанията по процесното изпълнително дело по давност – петгодишна съгласно чл. 110 ЗЗД, с оглед и на което за тях бил налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК и допускане на обезпечение по него чрез спиране на изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК „Топлофикация – Перник“ АД не е подала писмени възражения.

Съобразно чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК ЧСИ С. Б. е депозирал мотиви, обосноваващи неоснователност на жалбата.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като по реда на чл. 437 ГПК прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения двуседмичен срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна (длъжниците в изпълнителното производство), имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК (отказ за прекратяване на принудителното изпълнение), а разгледана по същество намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Изпълнително дело № 307/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Перник е образувано на 27.02.2019 г. по молба на „Топлофикация – Перник“ АД и приложен към нея изпълнителен лист от 23.01.2019 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 5959 от 26.10.2.017 г. по ч. гр. дело № 07202/2017 г. по описа на PC - Перник, с което длъжникът П. М. В. с ЕГН:********** е осъден да заплати посочената в изпълнителния лист сума, а именно: сумата от 731,27 лв, представляваща стойност на 2 ползвана, но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в ***, за периода 25.10.2014 г до 30.04.2016 г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 162,92 лева, за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение 25.10.2017 г. до окончателното й изплащане.

Видно от молбата, взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

В хода на изпълнителното производство, на 11.03.2019 г., на длъжника П. М. В. е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело, като е наложен и запор върху открита на негово име банкова сметка в „ЦКБ“ АД - гр. София, а на посочения в изпълнителния лист и поканата за доброволно изпълнение адрес на длъжника е залепено уведомление съгласно чл. 47 ГПК.

От страна на взискателя многократно са отправяни искания до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия. Така, с молби от 21.01.2021 г. и 25.01.2021 г. са направени искания за извършване на справки и налагане запор при откриване на новооткрити банкови сметки, трудови договори или пенсии на длъжника. Исканите действия са извършени от ЧСИ, но не е констатирано наличието на нови обстоятелства. С молба от 11.01.2022 г. е направено искане за извършване на справки и налагане на запор при откриване на новооткрити банкови сметки, трудови договори или пенсии на длъжника. Исканите действия са извършени от ЧСИ, но не е констатирано наличието на нови обстоятелства. С молба от 16.12.2022 г. са направени същите искания, извършени от ЧСИ без да се установят нови обстоятелства. Същите искания са направени и с молба от 16.04.2024 г., при което ЧСИ е констатирал, че длъжникът П. М. В. е починал на *** и в съответствие с чл. 51 ЗН ЧСИ е изпратил съобщения до наследници на починалия - И. П. М., М. П. М. и Й. И. В. (починала междувременно - на ***).

Освен това, във връзка с исканията си за извършване на действия в хода на изпълнителното производство, взискателят е извършил и плащания на съответни такси, видно от изготвените от ЧСИ сметки, както следва: По молбата от 11.01.2022 г. - на 16.03.2022 г., по молбата от 16.12.2022 г. - на 31.01.2023 г., по молбата от 16.04.2024 г. - на 27.12.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, независимо дали съдебният изпълнител е издал нарочно постановление в този смисъл. Самото постановление има декларативен, а не конститутивен характер, защото прекратяването настъпва по силата на закона, а не по изявление на съдебния изпълнител, който при установяването на съответните правно релевантни факти само прогласява вече настъпилото прекратяване.

За да избегне прекратяването на изпълнителното производство, взискателят следва да 3 поддържа висящността на изпълнителния процес със свои действия, като сочи различни изпълнителни способи, иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, когато е удовлетворен само частично, внася съответните такси и разноски за извършването на поисканите изпълнителните действия.

Следва да се отбележи, че действията, които прекъсват давността по смисъла на ЗЗД за вземането на кредитора, не трябва да се отъждествяват с действията, поддържащи висящността на изпълнителния процес, относими към въпроса за перемцията. Не всяко активно поведение на взискателя е годно да прекъсне давностния срок за вземането му, докато всяко активно действие поддържа висящността на изпълнителния процес.

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съставлява санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията, които е търпял в рамките на водения спрямо него изпълнителен процес.

В настоящия случай се установи, че взискателят е проявявал активност и ангажираност в процеса на събиране на вземането си. Спрямо длъжника регулярно са предприемани изпълнителни действия, при което няма период, продължил две години, в който да е налице бездействие и незаинтересованост от принудителното удовлетворяване на вземането на взискателя и съответно обуславящ настъпването на т. нар. перемпция по отношение на жалбоподателя.

Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателите за невалидност на действията на взискателя поради липсата на подпис на молбите до ЧСИ, както и за тяхна нередовност.

Действително, изявленията на взискателя, които не са подписани от негов представител по надлежния ред (със собственоръчен физически подпис или с квалифициран електронен подпис), са нередовни процесуални действия по смисъла на чл. 102, ал. 1, т. 4 вр. чл. 100, изр. 2 ГПК. Съобразно обаче нормата на чл. 101, ал. 1 от ГПК за надлежно извършване на процесуалните действия се следи служебно, като при констатирана нередовност, на страната се дават указания в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие, как тя може да бъде отстранена и в какъв срок, а съгласно презумпцията на чл.

101, ал. 2 ГПК след отстраняване на констатираната нередовност, процесуалното действие се смята за редовно от момента на извършването му. Адресат на тези задължения е не само съдът, но и съдебният изпълнител, тъй като правилото на чл. 101 ГПК е в общата част на ГПК и е пряко приложимо за всички производства: искови, изпълнителни, обезпечителни, охранителните производства и производствата по спорна администрация. Поради това, съдебният изпълнител е следвало да даде указания на взискателя за отстраняване на констатираните нередовности в подходящ срок с указване на последиците на чл. 101, ал. 3 от 4

ГПК, но в настоящия случай не се установява да са давани такива указания от ЧСИ на взискателя, респ. те да не са били изпълнени, поради което и не може да намери приложение санкцията на чл. 101, ал. 3 ГПК, т. е. да се приеме, че не са извършени обективираните в горепосочените молби процесуални действия на взискателя и да се отрекат правните последици на тези изявления. Още повече, че за съдебният изпълнител не е имало съмнение по отношение на авторството на електронните изявления и представителната власт на посочените за автор на същите, след като ЧСИ е предприел извършването на поисканите с изявлението действия, а във връзка с което следва и да се има предвид, че взискателят още с молбата си за образуване на изпълнително производство е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Същите доводи са относими и към останалите възражения на жалбоподателите за нередовност на действията на взискателя (поради незаплащане на държавна такса, несъобразяване със закриването на банкови сметки на длъжника и че същият е починал на ***).

Предвид така изложените съображения, съдът намира, че в случая не са налице основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на процесното изпълнително производство, поради което обжалваният отказ на ЧСИ се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.