Решение № 8 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Митева

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от М. Митева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600188 по описа за 2024 година

С Присъда № 10/19.10.2022 г., постановена по НОХД № 188/2022 г. по описа на ОС Монтана, съдът е признал подсъдимия Г. К. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 16.11.2013 г. около 17,30 часа на път 111-114, км 3+6, в посока с. Сталийска махала към гр. Лом, при управление на МПС-л.а. малка „Опел Инсигния" с ДК № ********, нарушил правилото за движение по пътищата, установено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /управлявал МПС със скорост от 105,75 км/ч, при разрешена такава от 90 км/ч и по непредпазливост причинил на Т. А. Т. от гр. ***, обл. ***, с ЕГН:********** средна телесна повреда /травматичен шок и счупване на лява срамна кост/, като го е признал за невиновен и оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. З б. "б", пр. 1 във вр. ал. 1, б. "в" във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С присъдата, съдът е прекратил наказателното производство по делото на осн. чл. 24, ал. 1, т. З от НПК във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК поради изтекла давност.

Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при ОП - Монтана, както и въззивна жалба и допълнение към нея, от частните обвинители П. Л. Т. и А. Т. А., чрез повереника им адв. Е..

В протеста са изложени съображения, че присъдата е неправилна в частта, с която съдът е приел, че не е установена задължително изискуемата пряка причинна връзка между нарушението на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат. Сочи се, че съдът 1 е възприел становището на експертите, които считат, че липсва пряка причинна връзка, а обвинението е застъпило другото становище по изложените по същество съображения, че с по-категорични и ясни изводи е заключението на другите експерти. Изтъква се, че не отговаря на действителното положение изводът, че пострадалият е починал в резултат на заболявания, тъй като, ако не е реализирано процесното ПТП, той не би получил увреждания и смъртта му не би настъпила в този момент. Излагат се съображения, че според съдебната практика е необходимо да се изясни първопричината за възникване на усложненията в здравословното състояние, а в случая това несъмнено е ПТП и няма разкъсване на причинната връзка от изминалия срок от увреждането до настъпилата смърт.

Подчертава се, че съгласно аутопсионния протокол е установена полиорганна недостатъчност, за която няма данни да е настъпила от бактеримия, започнала от инфектиране на декубиталните рани, усложнена до сепсис - само тогава би могло да се приеме, че е прекъсната веригата от преки причинни последствия между увреждането и резултата. Сочи се, че в тази насока има произнасяния на САС и ВКС по водено от П. Т. производство по чл. 226 от КЗ срещу Бул Инс АД, че тези съдебни актове са влезли в законна сила и следва да бъдат взети предвид по същите фактически обстоятелства.

Развиват се и доводи във връзка с това, че неправилно е прието от първостепенния съд, че не е налице квалифициращият признак „пияно състояние”.

С оглед на изложените съображения в протеста е направено искане на основание чл.

336, ал. 1 от НПК да се отмени присъдата и се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение, а именно по чл. 343, ал. З, пр. 1 във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В жалбата на частните обвинители се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и постановена без обективен анализ на събраните доказателства относно виновността на подсъдимия за причинената смърт на пострадалия, която е в пряка причинна връзка с травмите от ПТП. В допълнението са развити доводи за липса на обективен анализ на събрания доказателствен материал и необоснованост на изводите за причинно-следствената връзка между получените травми при ПТП и настъпилата вследствие на тях смърт на пострадалото лице. Сочи се, че съдът е направил извод за липса на такава връзка, тъй като не е изследвал задълбочено причините за смъртта на пострадалия, тъй като по три от заключенията вещите лица са приели, че няма връзка между смъртта и травмите, а заключението, по което е прието наличие на връзка, е изолирано. Подчертава се, че съдът не е коментирал изобщо становището на вещото лице др Г., който е изготвил първата СМЕ, относно травматичния шок у пострадалия и какво представлява той. Според повереника е налице ясна и продължителна във времето причинно – следствена връзка между причинените на пострадалия при ПТП увреждания и настъпилия по-късно летален изход.

Прави се искане атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която оправдания подсъдими да бъде осъден, тъй като е имало съответно обвинение за наличие на „пияно състояние” и причинена смърт на пострадалия Т. А. Т..

2

В протеста и жалбата на частните обвинители и допълнението към нея не се навеждат доводи за събиране на доказателствени материали във въззивната инстанция.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по ОП-Монтана по изложените в него съображения, както и съображенията, залегнали във въззивната жалба на частните обвинители, която счита за основателна. Развива доводи, че в мотивите на първоинстанционния съдебен акт правилно е изяснена фактическата обстановка и участието на подсъдимия във възникналото ПТП. Изтъква, че неправилен е изводът на съда за нарушена причинно-следствена връзка между нарушението на правилата за движението по ЗДП и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на постаравалия Т.. Счита, че в тази насока би следвало да се кредитира заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, където вещото лице е потвърдило, че непосредствената причина за смъртта е остра сърдечна и дихателна недостатъчна, развила се на база двустаен двоен гноен пиелонефирид и цистит, което най-вероятно е усложнение на съществуващите хронични заболявания, като претърпяната множествена травма при ПТП - травмите на таза и ребрата са довели до продължително залежаване, което е способствало за обостряне на заболяването. Сочи, че комплексната съдебномедицинска експертиза по писмени доказателства, констатира същите хронични заболявания на пострадалия, както гноен пиелонефирид и цистит, като обосновано вещите лица са приели, че последните се дължат на продължително и непрекъснато 5 месеца залежаване на пострадалия и затруднената му подвижност в следствие на получените травми при ПТП. Подчертава, че въз основа на тези експертни заключения се налага изводът, че ако не бе причинено непредпазливото деяние от страна на подсъдимия, нямаше да стигне до залежаване, поставяне на катетър и осъществяване на всички други условия, обуславящи възникването на сепсис в причина връзка с настъпилата смърт. Това е първопричината за възникване на усложненията в здравословното състояние на пострадалия, а в случая това е несъмнено ПТП. Счита, че е налице и квалифициращия признак - пияно състояние.

Предлага въззивният протест да бъде уважен - атакуваната присъдата на ОС- Монтана да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. Г. К. да бъде признат за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост в пияно състояние.

Повереникът на частните обвинители – адв. Е. поддържа въззивната жалба. Излага съображения, че не е морално да се вменява вина за смъртта на пострадалия на човека, който го е гледал - съпругата му.

Развива и доводи, че е налице непосредствена причинно-следствена връзка между травмите от ПТП и настъпилата смърт, тъй като е реализирано ПТП и има получени травми и ясно изразен травматичен шок. Изтъква, че тезата на защитата, че левкоцитозата е възникнала вследствие на хронично заболяване е просто едно лаическо твърдение, защото вследствие на този травматичен шок, пострадалият не е могъл да се движи, да движи и дясната си ръка и много са го болели гърдите. Сочи, че при едно 4 см. раздалечение на лонните кости на таза, не може да се очаква пострадалият да се движи, а целият болков синдром е довел до залежаване, до появата на декомбисите, и до установените изменения в органите, за което безспорно са способствали и заболяванията му, но това не означава, че е прекъсната причинно-следствената връзка, тъй като тя просто е удължена във времето.

Счита, че експертизата на доц Л. и екипа му е написана услужливо в полза на подсъдимия.

По отношение употребата на алкохол, излага съображения, че подс. Г. К. е управлявал автомобила след употреба на алкохол и в този аспект следва да бъде признат за виновен за 3 това, че е причинил смъртта на пострадалия Т. след употреба на алкохол, тъй като има такова повдигнато обвинение в досъдебното производство.

В съдебно заседание частните обвинители П. Л. Т. и А. Т. А. не се явяват, редовно уведомени.

Защитникът на подс. Г. К., адв. Д. моли въззивният протест и въззивната жалба на частните обвинители, да не бъдат уважени.

Развива доводи, че следва да се изключат резултатите от техническото средство, тъй като не е минало на технически преглед, съгласно действащия закон и въз основа на него не могат да се правят изводи и да се установява концентрация на алкохол. Обръща внимание, че химическите експретизи са категорични, че подсъдимият К. не е бил с концентрация над 0,5 промила, следователно елемента „след употреба на алкохол” не е доказан по категоричен и безспорен начин. Сочи, че обясненията на подсъдимия за това, че е изпил половин бира, че е имал лош дъх и е приемал лекарства са еднопосочни. Относно извършеното изследване по Метода Видмарк, подчертава, че вещите лица са заявили, че дава грешки и не може да се достигне до точен резултат. Изтъква, че е налице съмнение относно концентрацията на алкохол при подсъдимия, а решението не може да се базира на съмнителни доказателствени източници.

По отношение на спорния въпрос за наличието на пряка и непосредствена причинноследствена връзка между деянието и вредоносния резултат – настъпилата смърт на пострадалия, счита, че такава връзка не е налице. Развива доводи, че по този въпрос всички експертизи са еднопосочни с изключение на експертизата, изготвена от доц. Г. и нейния екип, която не е в корелация с доказателствените материали по делото и не е изследвала задълбочено въпросите, свързани с другите заболявания на пострадалия Т., медицинската документация и неспазването на предписанията за лечение в домашни условия лечение.

Излага и съображения, че при ПТП на пострадалия се причинени средни телесни повреди, а те поначало не водят до смъртен изход, поради което липсва и пряка, непосредствена и непрекъсната причинно – следствена връзка между деянието и смъртта на пострадалия Т..

Счита, че делото следва да се прекрати по правилата на чл. 80, чл. 82 НК, както ВКС е указал.

Моли за решение в смисъла на изложените в пледоарията съображения.

Подсъдимият Г. К. в лична защита изразява съгласие със заявеното от неговия защитник и няма какво да добави.

В последната си дума подсъдимият Г. К. моли да бъде приета присъдата на първоинстационния съд и делото да бъде прекратено по давност.

Софийският апелативен съд като прецени изложените в протеста и в жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Настоящото производство пред АС - София е трето по ред, след като с Решение № 97/06.02.2024 г., по НОХД № 809/2023 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 НПК, е било отменено въззивно решение № 239/20.06.2023 г., постановено по ВНОХД № 207/2023 г. по описа на АС – София и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

За да постанови присъдата Окръжен съд – Монтана е събрал следните гласни и 4 писмени доказателствени материали, съдържащи се в досъдебното производство и по НОХД №108/2020 г. по описа на ОС - Монтана, приобщени от първоинстанционният съд чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК и чл. 282 от НПК: СМЕ на в.л. д. Г. /л.111, т.1 от ДП/, САТЕ на в.л. инж. И. А. /л.117, т.1 ДП/, експертизата съдържаща се в Протокол №735/26.11.2015 г. на в.л. Е. К. /л.130, т.1 ДП/, СМЕ на вещите лица д-р М. Г., д. Х. и д. П.