Решение № 3560 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3560 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330115976 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу И. Д. Т. и Н. Д. М., с която са предявени обективни и субективно кумулативно съединени искове, както следва:

За осъждане на ответника И. Д. Т. да заплати сумата в размер на 300 лева, представляваща платена сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;

За осъждане на ответника Н. Д. М. да заплати сумата в размер на 300 лева, представляваща платена сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;

За осъждане на ответника И. Д. Т. да заплати сумата в размер на 430,56 лева, представляваща причинени имуществени вреди на ищеца, вследствие на противоправно поведение на ответника, а именно: неоснователно образуване на изп. дело № ** г. на ЧСИ **, с рег. № **, с район на действие – Окръжен съд **, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;

1

За осъждане на ответника Н. Д. М. да заплати сумата в размер на 430,56 лева, представляваща причинени имуществени вреди на ищеца, вследствие на противоправно поведение на ответника, а именно: неоснователно образуване на изп. дело № ** г. на ЧСИ **, с рег. № **, с район на действие – Окръжен съд **, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;

В исковата молба се излагат съображения, че по инициатива на ищецът било образувано гр. д. № ** г, на Районен съд Пловдив срещу ответниците по предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. С решение по посоченото дело, предявените искови претенции били отхвърлени, като ищецът бил осъден да заплати на ответниците от по 300 лева за всеки, представляваща разноски в посоченото производство. След влизане в сила на решението, посочените суми били преведени от ищеца на ответниците на ** г. по техните банкови сметки. Посочва се, че на ** г. ответниците образували срещу ищеца изп. дело № ** г. на ЧСИ **, с рег. № **, с район на действие – Окръжен съд **, вследствие на което на последния били начислени разноски, както следва: сумата в размер на 800 лева – адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 102,72 лева – такси, и сумата в размер на 158,40 лева – такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, ищецът депозирал молбата за прекратяване на изпълнителното производство, която била оставена без уважение с Разпореждане от ** г. от съдебния изпълнител поради липса на съгласие на взискателите. Ищецът обжалвал посоченото разпореждане, като въз основа на депозираната жалба било образувано в. гр. д. № ** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което същата била оставена без уважение, а ищецът бил осъден да заплати на ответниците сумата в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Навеждат се доводи, че по образуваното изп. дело чрез запор на банковите сметки от ищеца била удържана сумата в размер на 600 лева – задължение, и сумата в размер на 861,12 – разноски в производството. С оглед изложеното се посочва, че сумата в размер на 600 лева – по 300 лева за всеки от ответниците, се явява недължимо платена, доколкото е заплатена втори път.

Отделно за дружеството възниквали и вреди в размер на 861,12 лева за неправомерно заплатените разноски по изпълнителното дело, доколкото 2 същото не е дало повод за завеждане на делото.

На следващо място, в исковата молба се излагат доводи, че след присъждане на възнаграждението на ответниците по в. гр. д. № ** г. по описа на Окръжен съд ** в размер на 400 лева, за събиране на сумата от тях било образувано изп. дело № ** г. на ЧСИ **. По посоченото изп. дело били начислени разноски, както следва: сумата в размер на 400 лева – за адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 130 лева, такси по изпълнение и сумата в размер на 96 лева – разноски по ТТРЗЧСИ. Вземането, заедно с разноските, били заплатени от ищеца на ** г. С оглед изложеното се претендира, че и заплатените суми, заедно със заплатеното възнаграждение по в. гр. д. № ** г. по описа на Окръжен съд **, представляват вреди за дружеството.

С молба вх. № ** г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ищеца, се оттегля претенцията за причинени вреди по в. гр. д. № ** г. по описа на Окръжен съд ** и по изп. дело №** г. на ЧСИ **.

С оглед изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците, с който се възразява, че предявените искове се явяват недопустими. Посочва се, че липсва материалноправен спор между страните, а същият се явява процесуалноправен, като по него е постановено влязло в сила Решение по в. гр. д. № ** г. по описа на Окръжен съд **. Възразява се, че в настоящия случай липса виновно причиняване на вреда от ответниците на ищцовото дружество, както сума, получена от същите без правно основание.

Сумите в размер на по 300 лева, заплатени на ответниците по гр. д. № ** г. на Районен съд **, се явявали дължими, доколкото същите не знаели, че сумите са преведени по техните банкови сметки. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, ищецът заплатил сумите от по 300 лева на всеки един от ответниците и 400 лева – разноски в производството доброволно, като според същите доброволното поведение изключвало правния интерес от водене на настоящото прозиводство. Навеждат се доводи, че представените два броя авизо за платени суми по изпълнителното дело от ищеца не представляват документи, визирани в нормата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, поради което не се явяват документи за извършено плащане. Досежно сумата в размер на 430,56 лева, претендирана от всеки един от ответниците като имуществени вреди, се посочва, че претенцията следва да бъде оставена без 3 разглеждане, доколкото в исковата молба не се посочва по какъв начин е формулирана същата. На следващо място липсвало и правен интерес от предявяване на същата, доколкото сумата била заплатена доброволно.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва ищецът да е платил процесните суми на ответниците два пъти, при дължимост на сумите веднъж.

От материалите по приобщеното гр. д. № ** г. по описа на Районен съд Пловдив, се установява, че по делото е издаден Изпълнителен лист № ** г., по силата на който ищецът е осъден да заплати на ответника Н. Д. М. сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски в производство, и на ответника И. Д. Т. сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски в производство.

По делото са представени 2 бр. Авизо за нареден кредитен превод, както следва: на ** г. по банкова сметка на ответника Н. М. - сумата в размер на 300 лева, с основание: “разн. ГД ** г. РС Пловдив” /л. 9/ и по банкова сметка на ответника И. Т. - сумата в размер на 300 лева, с основание: “разн.

ГД ** г. РС Пловдив” /л. 10/. Посоченото се потвърждава и от постъпилото по делото Становище вх. № ** г. по описа на Районен съд Пловдив от трето неучастващо по делото лице - ** /л. 114/.

От Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № ** г. на ЧСИ **, с район на действие - Окръжен съд ** /л. 11/, се изяснява, че въз основа на изпълнителния лист е образувано посоченото изп. дело. Същата е получена на ** г. от ищеца, видно от разписка, находяща се на л. 68 от делото.

От Авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от ** г.

/л. 19/, се изяснява, че ищецът е заплатил на ЧСИ ** сумата в размер на 1026,20 лева с основание: “задължение по ИД ** г.”.

По делото е изготвено заключение по допусната ССчЕ /л. 102 - л. 104/, от което се установява, че по сметката на ответника Н. М. на ** г. е постъпила сумата в размер на 300 лева, а по сметката на И. Т. - сумата в размер на 300 лева на на ** г. Съобразно заключението на вещото лице, общият размер на сумата, удържана посредством запор на банковите сметки по изп. дело № ** 4 г. на ЧСИ ** е в размер на 1661,12 лева, от които: на ** г. - сумата в размер на 1461,12 лева, и на ** г. - сумата в размер на 200 лева.

С оглед всичко изложеното от фактическа страна, то несъмнено се установи, че в изпълнение на задължението по Изпълнителен лист № **г., издаден по гр. д. № **г. по описа на Районен съд Пловдив, на ** г. ищецът е изплатил на всеки един от ответниците сумата от по 300 лева, като по този начин е погасил дължимото към същите вземане. В тази насока следва да се отбележи, че изпълнението на задължението се приема от съдебния състав за точно, доколкото се касае за парично задължение, което е носимо от длъжника, респ. същият следва да го изпълни при кредитора /арг. чл. 68, б. а ЗЗД/. Чрез постъпване на сумите по банковите сметки на ответниците, задължението е изпълнено на кредитора, като същият е погасил всички дължими суми към онзи момент. Обстоятелството, че ответниците не са били уведомени за извършения превод на дължимите по изпълнителния лист суми се явява ирелевантно досежно изпълнението на задължението. Ищецът в качеството му на длъжник е заплатил дължимите суми, като за същия липсва задължение за нарочното уведомяване на кредиторите, че същите са постъпили. Именно предвид извършеното плащане на ** г. от страна на ищеца, то недължими се явяват постъпилите впоследствие чрез наложения запор на банкови сметки суми от по 300 лева за всеки един от ответниицте на ** г., доколкото основанието за заплащане на сумите съвпада с това по извършените плащания на ** г., респ. сумите са заплатени два пъти, а са били дължими веднъж. Предвид изложеното плащанията на ** г. са при начална липса на основание, което обуславя основателността на претенциите за неоснователно обогатяване на ответниците.

Досежно претенцията за възстановяване на заплатените разноски по изп. дело № ** г. на ЧСИ *, от правна страна следва да се посочи, че разпределението на разноските в изпълнителното производство е регламентирано в нормата на чл. 79 ГПК. От прочита на същата се изяснява, че в принципен план разноските в изпълнителното производство се възлагат на длъжника, освен в изрично изброените случаи, а именно: при прекратяване на изпълнителното производство на някое от основанията, визирани в чл. 433 ГПК. Действително, в настоящия случай се установи, че производството по делото не е прекратено на основание, посочено в нормата на чл. 433 ГПК, а поради приключване на изпълнителното производство, но според съда следва 5 в настоящото производство да се извърши проверка налице ли са били основанията за прекратяване. Съобразно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, ако длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. В настоящия случай по делото делото не са ангажирани доказателства посочените писмени доказателства да са представени от ищеца в изпълнителното производство. В тази насока следва да се подчертае, че досежно основанието за прекратяване на изпълнителното производство е постановено Решение № ** г. по в. гр. д. № ** г. на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на ** г. /л. 57 – л. 59/, което се ползва със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 299, ал.1 ГПК, именно досежно обстоятелството, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, макар и в производството да се установи, че претендираните по изпълнителното производство суми са заплатени преди образуване на изпълнителното дело, доколкото от длъжника не са представени надлежните писмени доказателства за прекратяване на същото по реда на чл. 433, ал.1 ГПК, то същият следва да понесе разноски в производството. С оглед направените изводи, така предявените искове за възстановяване на разноските се явяват неоснователни.