Акт от 10.12.2018, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1323

Гр. Перник, 10.12.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03279 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от

„Сиесайеф“ АД, с ЕИК: ********* срещу „Европейски политехнически университет“ – гр. Перник кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответното учебно заведение дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 24 743,27 лв., от която сумата от 20 833,34 лв., представляваща непогасена главница по Договор за заем от 05.05.2011 г. и допълнителни споразумения към него, включваща сумата от 10 416,67 лв., представляваща неизплатена главница от погасителната вноска за месец януари 2018 г. и сумата от 10 416,67 лв., представляваща неизплатена главница от погасителната вноска за месец февруари 2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 977,08 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за месец януари за периода от 09.05.2011 г. до 31.01.2018 г. и сумата от 1 932,85 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за месец февруари за периода от 09.05.2011 г. до 28.02.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 01770/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищцовото дружество „Сиесайеф“ АД твърди, че между него, в качеството му заемодател и ответника „Европейски политехнически университет“ – гр. Перник, в качеството му на заемополучател, бил сключен Договор за заем от 05.05.2011 г., по силата на който на ответника бил отпуснат заем в размер на сумата от 300 000 лв. Заемната сума била преведена в пълен размер от ищеца по сметка на ответника на 09.05.2011 г. Последният се задължил да я върне на 4 равни месечни погасителни вноски всяка в размер от по 75 000 лв., платими на 30.09.2011 г., на 30.10.2011 г., на 30.11.2011 г. и на 30.12.2011 г., заедно с възнаградителна лихва в размер от 7% годишно.

Посочва се, че с Допълнително споразумение от 25.11.2011 г. страните променили падежа на всяка от вноските, като бил изменен и лихвеният процент чрез увеличаването му на 9%. След този момент ответникът извършил плащания, като оставащата неизплатена главница възлизала на сумата от 250 000 лв. Твърди се, че с ново Допълнително споразумение от 18.07.2012 г. към договора за заем страните постигнали съгласие за промяна в сроковете за връщане на сумата чрез две вноски, всяка в размер от по 125 000 лв. – първата, платима до 31.08.2012 г., а втората – до 31.10.2012 г. Поддържа се, че с последно Допълнително споразумение от 01.11.2016 г. срокът за връщане на главницата в общ размер от 250 000 лв. бил продължен до 31.12.2018 г. с договорна възнаградителна лихва от 5 %, като сумата следвало да бъде върната при условията на подписан между страните погасителен план. Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите вноски за месеците януари и февруари 2018 г., всяка в размер от по 10 416,67 лв. или в общ размер от 20 833,34 лв. на падежа – съответното последно число от месеца, за който се дължи, нито към настоящия момент, въпреки отправената му покана. Ищецът намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху всяка от вноските, считано от датата на предоставяне на заемната сума – 09.05.2011 г. до датата на изтичане на срока за изплащане на съответната вноска. С тези доводи отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира и законната лихва за забава върху общия размер на главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът

„Европейски политехнически университет“ – гр. Перник не е подал писмен отговор.

Депозираният по делото отговор с рег. №

22566/29.08.2018 г. е извън законоустановения срок, указан на ответното учебно заведение с разпореждането от 31.05.2018 г., поради което и съдът не следва да обсъжда по същество доводите и възраженията, изложени в същия. В хода на ч. гр. дело № 01770/2018 г. по описа на Районен съд – Перник ответникът е депозирал възражение, с което е оспорил дължимостта на вземанията без изложени съображения.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. И.Д. поддържа предявените искове, намирайки същите за основателни, с оглед събраните по делото доказателства, свидетелстващи за сключването на договора за заем, предаването на заемната сума и изтичането на уговорените срокове за плащане. Посочва, че ответникът не е доказал изпълнение на задълженията си. Счита за неоснователно наведеното от учебното заведение, макар и извън преклузивния срок, възражение за погасяване на вземанията по давност, тъй като ответникът е признал същите с подписването на допълнителното споразумение, което изявление има характера на отказ от изтеклата до момента погасителна давност и прегражда възможността му за последващо позоваване на същата и за настъпване на правните ѝ последици. Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Ответникът, редовно призован, не се изпраща представител и не изразява писмено становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 05.05.2011 г. между ищеца „Сиесайеф“ АД, в качеството му на заемодател и ответника „Европейски политехнически университет“ /ЕПУ/ – гр.

Перник, в качеството му на заемополучател, бил сключен договор заем, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответното учебно заведение паричен заем в размер на сумата от 300 000 лв. срещу задължението на заемополучателя да върне същия в срок до 31.12.2011 г. заедно с договорна възнаградителна лихва в размер от 7 % годишно. В клаузата на т. 1.3 от договора е предвидено, че заемната сума следва да бъде преведена по банкова сметка ***, конкретно посочена в договора. В клаузата на т. 2.1 от последния страните са постигнали съгласие предоставеният паричен заем да бъде върнат чрез 4 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 75 000 лв. и с падежи – 30.09.2011 г., 30.10.2011 г., 30.11.2011 г. и 30.12.2011 г. Установява се, че е договорено дължимата лихва да се изплаща ежемесечно на 30 –то число на съответния календарен месец до окончателното връщане на заемната сума, като размерът на лихвата се определя върху непогасената част от заема.

Изяснява се, че с преводно нареждане за кредитен превод от 09.05.2011 г. заемодателят „Сиесайеф“ АД е превел по посочената в договора за заем от 05.05.2011 г. банкова сметка ***, предмет на договора в размер от 300 000 лв. Този факт по същество не се оспорва от ответника, а и се подкрепя от данните, съдържащи се в приетото по делото извлечение № 39/10.05.2011 г. по разплащателната сметка на ищеца при „УниКредит Булбанк“ АД, от което е видно, че с транзакция № 711R1P0111290001 от 09.05.2011 г. е осъществен превод към сметката на ЕПУ.

Установява се също, че между ищеца и ответника, в качеството им на страни по договора за заем, на 25.11.2011 г. е сключено допълнително споразумение, с което се извършва промяна в срока и начина на връщане на заемната сума, като се уговаря същата да бъде върната чрез 3 погасителни вноски, от които първата в размер от 150 000 лв. и с падеж 28.02.2012 г., втората в размер от 75 000 лв. и с падеж 30.04.2012 г. и третата в размер от 75 000 лв. и с падеж на плащане 30.06.2012 г. Със споразумението е увеличен размерът на дължимата лихва от 7 % на

9 % годишно. Установява се, че последното е сключено във връзка с писмо от 02.11.2011 г. на ЕПУ, адресирано до „Сиесайеф“ АД /л. 11 от делото/, в което се отправя искане за удължаване на срока за погасяване на главницата по договора за заем с 12 месеца поради липсата на достатъчно финансови постъпления за обслужването му и становище на дружеството – заемодател от 16.11.2011 г. за предоговаряне на условията по договора.

Приетите по делото писмени доказателства сочат, че с писмо от 31.05.2012 г. ответникът, в качеството си на заемополучател /заемател/ по договора от 05.05.2011 г. е отправил предложение до ищеца, като заемодател, страните да предоговорят условията по издължаването на заема с изразена готовност за заплащане на лихва в по – висок размер, с оглед невъзможността за извършване на плащанията.

Установява се, че на 18.07.2012 г. между страните е сключено ново допълнително споразумение за изменение на клаузи от договора за заем, в което ищецът и ответникът се съгласяват непогасената част от главницата, възлизаща на сумата от 250 000 лв. да бъде върната на две вноски – първата в размер от 125 000 лв. в срок до 31.08.2012 г. и втората в размер от 125 000 лв. в срок до 31.10.2012 г.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 01.11.2016 г. между тях е сключено трето допълнително споразумение, с което същите констатират, че общият размер на непогасената сума по договора за заем възлиза на 287

602,73 лв., от които главница в размер от 250 000 лв. и лихва в размер от 37 602,73 лв. Постигнато е съгласие за намаляване размера на договорната възнаградителна лихва на 5 % годишно, както и за изплащане на дължимите суми в срок до 31.12.2018 г. съгласно двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от споразумението. От съдържанието на последния се установява, че страните са уговорили неизплатената част от главницата в размер на сумата от 250 000 лв. да бъде върната на 24 месечни вноски, от които 23 в размер на сумата от по

10 416,67 лв. и последната в размер от 10 416,59 лв. Част от тези вноски са дължимите за месеците януари и февруари 2018 г. всяка в размер от по 10 416,67 лв., дължими съответно до 31.01.2018 г. и до 28.02.2018 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане да бъде признато за установено със силата напресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело №

01770/2018 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължението на заемателя да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, заедно с лихва, уговорена писмено.

Изложеното дава основание за извод, че по своя характер договорът за заем представлява възмездна, неформална и реална двустранна правна сделка, която се счита за сключена когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Касае се за сложен фактически състав, включващ като елементи, както постигането на съгласие между заемодателя и заемателя по съществените условия на договора, така и предаване във фактическата власт на заемополучателя на сумата, предмет на договора за заем. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3df380e5-87c7-4063-b9e3-93aeba57de28