Решение № 2125 от 28.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2125 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110106736 по описа за 2025 година

Предявен е иск на основание чл.357, ал.1, във вр. с чл.188, т.2 от КТ от страна на ищeца П. Д. П., ЕГН:**********, с адрес: ****** чрез пълномощника адв. И. В. от ВАК, против ответника "Г.Т." ЕАД, ЕИК *****, с адрес: ******, представлявано от изпълнителния директор Н. Х. А. .

В исковата молба ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение с ответната страна на длъжност „****“ о т 20*** година. До ****2025 г. той не бил наказван с дисциплинарни наказания. На ****2025 г. му била връчена заповед №****** за налагане на дисциплинарно наказание „******“. Наложено му било наказание на осн. чл.187, т.7, вр. чл.188, т.2 от КТ за нарушение на трудовата дисциплина по чл.186 от КТ. B заповедта работодателят посочил, че след като се запознал със сигнал №1 от седмичната справка за постъпилите телефонни жалби с вх. №******2025 г. и с писмени обяснения вх.

№******2025 г., установил, че на *****2025 г. при изпълнение на курса по а.л. № ***, ищецът като **** пропуснал да отвори първа врата на управлявания от него а. № **, с което да обезпечи качването и слизането на пътници. Работодателят отбелязал, че с това действие ищецът нарушил задълженията си по вътрешна заповед №*****2024 г., според която водачите са длъжни “Да отварят всички врати, включително първа врата на управляваните от тях автобуси и тролейбуси при обслужване на спирките от маршрута им“, както и вътрешна заповед №******2023 г., според която: „При всяко спиране на спирка от масовия Г.Т., работниците на длъжност **** задължително отварят всички врати на транспортното средство, включително и вратата в непосредствена близост до водача-първа врата, независимо дали има чакащи, за слизане или качване граждани“. Ищецът счита, че заповед №****** на Изп.директор за налагане на дисциплинарно наказание „******“ е незаконосъобразна. Сочи, че в заповедта не е посочено нарушението и кога е извършено, а жалбоподателят се позовал на справка за постъпили телефонни жалби. На ищеца не бил предоставен екземпляр от справката, но запознавайки се с нея той установил, че постъпилото оплакване е анонимно. Тъй като липсвала конкретика в справката, както и в 1 заповедта за даване на обяснения, ищецът не посочил конкретни обяснения по случая. Той твърди, че в предходни периоди се случвало неотваряне на врата, поради проблеми с електрониката на единия от автобусите и често блокиране на вратите, без видима причина, което налагало автобусът да бъде рестартиран, за което ищецът уведомявал механик. Наред с това ищецът сочи, че в същия автобус имало случай на блокирана предна врата пак в предходен период от злоумишлени действия на младежи. Ищецът твърди, че не е имало случай, при който пътник да е поискал да слезе или да се качи от първата врата и да не е могъл да стори това. Тъй като липсвало конкретно описание на извършеното от ищеца нарушение в заповедта, с която му били поискани обяснения, ищецът счита, че следва да се приложи нормата на чл.193, ал.2 от КТ и наказанието му да бъде отменено, без спорът да се разглежда по същество.

Ищецът сочи още, че процесната заповед не е издадена в предвидената в закона форма.

В мотивите на заповедта не било посочено в кой ден е извършено нарушението, в кое място в града и по кое време на деня. Липсата на основни реквизити на заповедта лишила ищеца от възможност да даде конкретни обяснения. Работодателят не изяснил фактическата обстановка, вкл. и причината за блокирането на вратите, а наложил наказанието, без да е налице виновно поведение от страна на ищеца. Това довело до нарушение на чл.189 от КТ, като не били взети под внимание тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца. Ищецът твърди, че не извършил нарушението, посочено в заповедта. Твърди, че е бил подложен на неравно третиране от страна на работодателя, тъй като в справка вх. №******2025 г. имало още едно оплакване за неотваряне на първата врата на друг автобус и за грубо отношение на неговия водач, но този водач не бил наказан. Ищецът сочи още, че не е запознат с посочените в процесната заповед вътрешни заповеди №*****2024г. и №******2023 г. на Изп. директор, както и че решението за налагане на дисциплинарното наказание било взето от неоправомощено лице - Пл. С..

След подаването на исковата молба ищецът е посочил обстоятелството, че към момента, в който му били поискани обяснения не помнил кой автобус е управлявал в деня на соченото от работодателя нарушение, но впоследствие узнал, че в тозиден той не управлявал а. № **, а друг.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение с което да отмени като незаконосъобразна заповед №******, с която му е наложено дисциплинарно наказание „******“, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски..

В представения писмен отговор от ответната страна се сочи, че искът е неоснователен и недоказан. Ответникът сочи, че ищецът е назначен на длъжност „****“ по трудов договор от 20*** г., като през целия период на правоотношението е бил многократно инструктиран и запознаван с Правилника за вътрешния трудов ред, длъжностната характеристика и утвърдените стандарти за безопасност и качество на обслужването, включително е бил запознат със Заповед №*****2023 г. и Заповед №*****2024 г. На *****2025 г. ищецът управлявал автобус за обществен превоз на пътници, като в хода на курса бил регистриран отказ за отваряне на първата врата при спиране на спирки с установено наличие на чакащи пътници. Това обстоятелство било установено от постъпил сигнал на пътник, документиран в справка от подадени сигнали по телефона. Липсвал какъвто и да е сигнал от страна на ищеца за наличие на техническа неизправност на първата врата; нямало телефонно обаждане до дежурния диспечер; нямало доклад до сервизната служба; нямало служебна бележка за временна повреда и нямало постъпила жалба от ищеца по време на изпълнение на курса или в края на работния ден относно посочените в обясненията и исковата молба технически неизправности по автобуса. Ответната страна счита, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 195 КТ. В нея били посочени датата на нарушението, описани били 2 конкретните факти и начина на извършване на нарушението, цитирани били нарушените задължения, предвидените в закона основания. Изрично било посочено, че при определяне на наказанието е съобразена тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на ищеца. Възможността за даване на писмено обяснение била осигурена, като ищецът се запознал с материалите и депозирал писмения си отговор, с който потвърдил, че не е отворил вратата на управлявания от него автобус, като посочил, че това се дължи на повреда, но това не се доказвало. Заповедта била издадена след като работодателят извършил проверка на всички обстоятелства, а и ищецът бил запознат с всички доказателства. Решението за налагане на наказание било взето от управляващия ответното дружество.

Предвид така изложените в отговора обстоятелства ответното дружество моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства — поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е по делото, че ищецът работи при ответната страна от 20*** г. по силата на сключен трудов договор на длъжност „****“. От писмените доказателства по делото както и от показанията на посочения от ищеца свидетел Н.М.Н. се установява, че организацията на работата на водачите на автобуси при ответното дружество е създадена така, че водачите не управляват постоянно едно превозно средство по един и същ маршрут, а всеки ден до 13,00 часа се съставял дневен наряд за следващия ден, който се обявявал на водачите и по този начин те знаели кой автобус и по кой маршрут ще шофират на следващия ден. В началото на работния ден, след проверка за алкохол, на водачите се връчвал пътен лист, който след приключване на първата смяна се предавал на водача от втора смяна.

От страна на работодателя били издадени Заповед №******2023 г. и Заповед №*****2024 г. с нареждания относно задълженията на водачите на автобуси, като съгласно т.2 на първата от посочените заповеди се съдържало задължение: „При всяко спиране на спирка от масовия Г.Т., работниците на длъжност „****“, задължително да отварят ВСИЧКИ врати на транспортното средство, включително и вратата в непосредствена близост до водача - първа врата, независимо дали има чакащи за слизане или качване граждани“, а съгласно втората от посочените заповеди било вписано задължение: „Да отварят всички врати, включително „първа врата" на управляваните от тях автобуси и тролейбуси при обслужване на спирките от маршрута им“.

На *****2025 г. при работодателя постъпило оплакване от пътничка, че водач с раб. № ** с автобус ** по линия *** категорично отказва да отваря първа врата под предлог, че не работи. Тъй като раб. **** бил този на ищеца, след полученото оплакване, от страна на работодателя на *****2025 г., на основание чл.193, ал.1 от КТ били изискани писмени обяснения от ищеца. В депозираните писмени обяснения вх. №****** от *****2025 г. ,във връзка с оплакванията от пътничка, ищецът посочил, че той не отворил първа врата, тъй като била блокирана и трябвало да рестартира автобуса.

На ****2025 г. била издадена заповед № ** от изпълнителния директор на ответното дружество, с която работодателят приел за установено, че: „На дата *****2025г. при изпълнение на курса за обществен превоз на пътници по автобусна линия № **, П. Д. П. на длъжност „****“ при „Г.Т.“ ЕАД управляващ автобус - собственост на „Г.Т.“ ЕАД, с който е изпълнявал курс за обществен превоз на пътници по линия № **, пропуска да отвори първа врата на управлявания от него автобус, с което да обезпечи качването и слизането на пътници в автобуса на спирка, която е част от маршрута на движение на горепосочената автобусна линия за обществен превоз на пътници, с което е нарушил задълженията си по вътрешна заповед № *****2024 г. според която водачите са длъжни: „Да отварят всички врати, включително „първа врата“ на управляваните от тях автобуси и тролейбуси при обслужване на спирките от маршрута им“, както и вътрешна заповед № ******2023г. според 3 която: „При всяко спиране на спирка от масовия Г.Т., работниците на длъжност ****, задължително да отварят ВСИЧКИ врати на транспортното средство, включително и вратата в непосредствена близост до водача – първа врата, независимо дали има чакащи за слизане или качване граждани“ – двете заповеди издадени от Изпълнителния директор на „Г.Т.“ ЕАД и връчени на всички работници на длъжност „****“ срещу подпис“. Работодателят счел, че като не е отворил първа врата на управлявания от него автобус, с което да обезпечи възможността за качване/слизане на пътници, ищецът нарушил трудовите си задължения, установени в горепосочените заповеди, а именно да отваря всички врати на поверения му автобус при всяко спиране на спирка от маршрута на линията, която изпълнява, което неизпълнение представлява нарушение на чл.126, т.7 от КТ, според който работникът е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя, каквито се явяват нарежданията установени в горепосочените вътрешни заповеди. Работодателят е приел, че с неизпълнението на това задължение, водачът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 от КТ, като с това е осъществил състав на нарушение на трудовата дисциплина, което обстоятелство се явява годно основание за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид това на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „******“.