Решение № 3133 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3133 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100503068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 23.02.2023 год. на длъжниците Ф. В. Г. и К. В. П., чрез адв.

Е.Б. /надлежно упълномощена/, срещу отказ от 23.02.2023 год. на частен съдебен изпълнител М.Ц., с рег.№840 на КЧСИ, по изпълнително дело №20228400401307, да бъде прекратено изпълнителното производство.

Жалбоподателите поддържат, че с молба от 27.01.2023 год. поискали процесното изпълнително дело да бъде спряно, като бъдат вдигнати наложените запори върху банковите им сметки, да бъдат възстановени събраните неправомерно суми и делото да бъде прекратено, поради това, че не били наследници на И.П.И. /съгласно съдебни удостоверения за отказ от наследство/. Съдебният изпълнител бил наложил запори върху вземания на длъжниците, в резултат на които били събрани суми. Налице било нарушение на чл. 428 ГПК, като в случая било отнето правото на длъжниците за доброволно изпълнение, поради което те търпели вреди. Банковата сметка на К. В. П. била запорирана в цялост, а не до размера на вземането по изпълнителното дело. В запорираната банкова сметка на Ф. Г. имало несеквестируеми доходи, съгласно чл. 444, т. 8 ГПК. На съдебния изпълнител били представени доказателства, че по отношение на длъжниците не било възникнало наследствено правоотношение по закон от И.П.И., починала на 14.06.2019 год., тъй като се били отказали от нейното наследство, а видно било от издадения изпълнителен лист, че били осъдени да заплатят сумите по него именно в качеството си на нейни наследници. Били предявили отрицателни установителни искове, че не дължат сумите по изпълнителния лист, като в тази връзка било заведено гр.дело №6302/2023 год. по описа на СРС, ГО, 38 с-в.

1

Взискателят В.Л. П. не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Изпълнителният лист, въз основа на който било образувано процесното изпълнително дело, бил издаден срещу двамата длъжници, като на последните били изпратени покани за доброволно изпълнение, които били получени на 27.01.2023 год. Изпълнителният лист очертавал субективните предели на изпълнението, което можело да се осъществи само срещу посочените в него длъжници. Съдебният изпълнител нямал правомощия да се произнася по направени възражения на длъжниците във връзка с вписани откази от наследство, тъй като наследственото правоприемство било настъпило в хода на исковото производство и било зачетено от съда. След като отричали качеството си на наследници, длъжниците можели да защитят правата си само по исков ред.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство били изчерпателно регламентирани в чл. 433, ал. 1 ГПК, като в случая не било осъществено нито едно от тях.

Нямало и основания за спиране на изпълнителното производство. Запорът върху вземане се изпращал едновременно с поканата за доброволно изпълнение. Обезпечителните мерки по отношение на длъжника К. Попов били вдигнати на 27.02.2023 год., след като било събрано цялото му задължение, а надвнесените суми подлежали на връщане на длъжника, след произнасянето по настоящата жалба. От длъжника Ф. Г. не било събрано цялото задължение, поради което и нямало основание за вдигане на наложените обезпечителни мерки и прекратяване на делото.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателите и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20228400401307 по описа на частен съдебен изпълнител М.Ц., с рег.№840 на КЧСИ, е било образувано по молба от 22.12.2022 год. на В.Л. П. въз основа на изпълнителен лист от 18.11.2022 год., издаден въз основа на решение от 23.07.2018 год. и определение от 19.09.2019 год. по гр.дело №14972/2017 год. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, срещу Ф. В. Г. и К. В. П. /като наследници по закон на И.П.И./ за сумата от 2 070 лв. – главница и 582.80 лв. – съдебни разноски

На длъжниците били връчени покани за доброволно изпълнение на 27.01.2023 год.

На 27.01.2023 год. длъжниците подали молба до частния съдебен изпълнител, с която го уведомили, че са се отказали от наследството на И.П.И. /като са приложили съдебни удостоверения/ и са поискали изпълнителното производство да бъде прекратено, а наложените запори – вдигнати.

На 20.01.2023 год. бил наложен запор върху вземанията на К. В. П. по банковите му сметки в „Юробанк България“ АД, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и Първа инвестиционна банка“ АД.

С писмо от 31.01.2023 год. Първа инвестиционна банка“ АД уведомила частния съдебен изпълнител, че сметката на длъжника е блокирана, но по нея няма авоар.

2

С писмо от 31.01.2023 год. „Юробанк България“ АД уведомила частния съдебен изпълнител, че запорът е наложен на 26.01.2023 год. и няма предишни наложени запори.

На 27.01.2023 год. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ф. В. Г.. С писмо от 01.02.2023 год. работодателят уведомил частния съдебен изпълнител, че длъжницата е в отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ, считано от 12.01.2023 год. до 13.10.2023 год. включително, поради което не получава трудово възнаграждение, като при промяна, ще се правят удръжки, съгласно ГПК.

На 31.01.2023 год. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на В.Л. П.. С писмо от 31.01.2023 год. работодателят на длъжника В. П. уведомил частния съдебен изпълнител, че месечното му възнаграждение е в размер на 2 600 лв., като първата удръжка в размер на 1 300 лв., съгласно чл. 446 ГПК, ще бъде преведена от възнаграждението за м.януари 2023 год., което ще се изплати през м.февруари 2023 год. На 27.02.2023 год. наложеният запор върху трудовото възнаграждение на посочения длъжник бил вдигнат.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт по чл.

435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата да го преустанови.

В разглеждания случай длъжниците не се позовават на нито едно от установените в горепосочената норма основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Съдебният изпълнител дължи изпълнение на изпълнителния лист, така както е издаден, като същият няма правомощия да осъществява преценка относно пасивната легитимация в изпълнителното производство – тя се определя от изпълнителния лист, т.е. длъжник по изпълнението може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник по вземането, като в частност очевидно не е налице изключението, установено в нормата на чл.

429, ал. 2 ГПК /а именно универсално правоприемство, настъпило след издаване на изпълнителния лист/. Подобна проверка не може да бъде извършвана и от съда в рамките на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, още по-малко той може да извършва контрол за законосъобразност по отношение на влезли в сила съдебни актове. До обезсилване на изпълнителния лист действията на изпълнителния орган са процесуално законосъобразни, така че длъжникът е длъжен да им се подчини /изпълнителният лист се обезсилва, когато признато с него право за принудително изпълнение се окаже, че не е съществувало или пък впоследствие се погаси – виж чл. 433, ал. 1, т. 3, 4 и 7 ГПК/.

3

За пълното трябва да се посочи, че основанията за спиране на изпълнителното производство са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл. 454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ – при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец.

Спирането настъпва съответно: 1/ по силата на закона; 2/ по разпореждане на съда; 3/ по искане на взискателя и 4/ с постановление на съдебния изпълнител – в случая на чл. 454 ГПК.

Длъжниците не се позовават на нито едно от предвидените в закона основания за спиране. А обстоятелството, че са предявили отрицателни установителни искове срещу взискателя, че не дължат сумите, за които е бил издаден процесния изпълнителен лист, само по себе си не може да обуслови спиране на принудителното изпълнение – виж чл. 432, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК.

В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и жалбата на длъжниците Ф. В. Г. и К.

В. П. следва да бъде оставена без уважение.

При това положение искането на жалбоподателите за спиране на изпълнението, основано на нормата на чл. 438 ГПК, се явява неоснователно.

Оплакванията във връзка с действията на съдебния изпълнител по насочването на изпълнение чрез налагането на запор върху вземанията на длъжни ка Ф. В. Гергова за трудови възнаграждения нямат отношение към преценката за законосъобразност на процесния акт /отказ/ по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Същевременно в тази си част жалбата има за предмет валидността на посочените действия, въпреки, че в същата не е формулирано ясно искане в съответствие с изискването, установено в нормата на чл. 260, т. 4 ГПК, към която препраща чл. 436, ал. 4 ГПК. В този смисъл копието от изпълнителното дело следва да бъде върнато на частния съдебен изпълнител за надлежно администриране на жалбата на длъжника Ф. В. Гергова в обсъжданата част /на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 262, ал. 1 вр. с чл. 260, т. 4 и чл. 261, т. 4 ГПК, а ако те бъдат изпълнени, трябва да бъде осъществена процедурата по размяна на книжа, както и да бъдат изложени мотиви по обжалваните действия/

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжниците Ф. В. Г. и К. В. П. срещу отказ от 23.02.2023 год. на частен съдебен изпълнител М.Ц., с рег.№840 на КЧСИ, по изпълнително дело №20228400401307, да бъде прекратено изпълнителното производство.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 ГПК на длъжниците Ф. В. Г. и К. В.

П. за спиране на изпълнението по изпълнително дело №20228400401307 по описа на частен съдебен изпълнител М.Ц., с рег.№840 на КЧСИ.

В Р Ъ Щ А копието от изпълнително дело №20228400401307 на частен съдебен изпълнител М.Ц., с рег.№840 на КЧСИ, за надлежно администриране на жалбата на Ф. В. Г. с вх.№2355 от 23.02.2023 год. в частта й срещу действията по насочването на изпълнение чрез налагането на запор върху вземанията на длъжницата за трудови възнаграждения.

Решението /включително и в частта му с характер на определение, което не прегражда по-нататъшното развитие на делото/ не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5