Решение № 2851 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2851 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100506151 по описа за 2023 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 3442 от 01.03.2023 г. по гр.д.№ 69043 по описа за 2021 г. на СРС, 176-ти състав се: ОСЪЖДА М. Б. С. да заплати н а "Е.И." ООД, на основание чл. 45 ЗЗД вр.чл. 486 ГПК, сумата в размер на 14 800 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на самоволно и противозаконно демонтиране на трайно прикрепени към недвижим имот - собственост на ищеца, елементи от оборудването, заедно с цялостното и функционално обзавеждане и отнемането им от ищеца, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата,

Подадена е въззивна жалба от М. Б. С./ответник пред СРС/.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за извършени от СРС нарушения при допускането и обсъждане на доказателствата по делото. Сочи, че СРС не бил взел предвид, 1 че в оценката от 14.12.2020 г. не включвала движимите вещи в имота. Ако същите били описани, то оценката на имота щяла да бъде по-висока. Намира, че извършената оценка не отразява пазарните цени. В тази оценка не бил описан и начина на отопление на имота. Действително, с постановление за възлагане от 14.05.2021 г. ищцовото дружество било придобило собствеността върху имота, но не било придобило движимите вещи.

Купувачът бил заплатил цената, представляваща стойност на имота, но не и тази на намиращите се в него движими вещи. Последните не били описани и в постановлението за възлагане, което било вписано на 01.10.2021 г. Затова изводите на СРС за приложение на чл.98 ЗС били неправилни. В случая имотът бил придобит чрез проведена публична продан, а не чрез облигационна сделка. Предмет на публичната продан бил само апартамента, не и намиращите се в него към момента на описа, движими вещи. Опис на последните не бил поискан. Същите не фигурирали и в протокола за опис от 08.12.2020 г.;т.е. те не били предмет нито на оценка, нито на публичната продан. Сочи, че в хода на делото от страна на ищеца не било доказано пълно и главно, че липсата на движимите вещи е повлияла на цената на апартамента, както и, че същия се нуждае от ремонт, който би довел до разходи на ищцовото дружество, респ., че е налице увреждане на имота.

Невъзможно било законосъобразното разпореждане с движими вещи от страна на техния собственик да доведе до вреди за трето лице, каквото се явявал ищеца. Затова претенцията на ищеца по чл.45 ЗЗД била неоснователна.

Разпоредбата на чл.97 ЗЗД на която се позовал СРС не била приложена в цялост, тъй като ответницата не била обезщетена. В случая чрез предявяване на иска се целяло неоснователно обогатяване на ищеца. Дори да се приемело, че процесните движими вещи са прикрепени към апартамента по начин, че са изгубили своето самостоятелно предназначение, то тяхната стойност не била заплатена от ищцовото дружество. Счита, че премахването им от апартамента не води до намаляване на стойността, за която недвижимия имот бил придобит, т.е. за новия собственик не били налице вреди. Освен това намира за неоснователен извода, че процесните движими вещи са изгубили своята самостоятелност, за неправилен. По делото не се установило да са премахнати касите на вратите, а само вратите и то без поражения. Самите врати били движими вещи. Същото важало и до кухненските шкафове, които пък били с крачета, а не вградени. С изваждането им от апартамента не била 2 нарушена целостта на подовите настилки, нито на стените, което да обуславя необходимост от ремонт. Това се установявало от показанията на разпитаните по делото свидетели. От същите се установило, че не е нарушена целостта на стените в банята, а твърдението на ищеца, че е свален бойлера било недоказано. Климатикът също имал самостоятелен характер, а извода на СРС, че отделянето му от апартамента е довело до невъзможност за отопляването на жилището, бил ирелевантен. Намира, че липсата на климатика по никакъв начин не се отразява на ползването на апартамента. Премахването на осветителните тела и ключовете също не водело до нарушаване целостта на апартамента. Електрическата инсталация била останала и работела. Дори да се приемело, че тези движими вещи са трайно прикрепени, то стойността им не била определена точно и ясно, тъй като същите не били индивидуализирани в протокола за опис, нито в протокола за въвод във владение. Сочи, че СРС се бил позовал на съдебно-оценителна експертиза, която, обаче, била оспорена от страна на ответника. Освен това оценката била дадена на база предполагаемо наличие на движими вещи. Последните били остойностени по средни пазарни цени на нови сходни по вид движими вещи.

Липсвали данни движимите вещи да са били нови. Налице била подозрителна идентичност на изготвената от вещото лице оценка и размера на ищцовата претенция.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което претенцията да бъде отхвърлена.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС - „Е.И.“ ООД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата.Намира, че доводите във въззивната жалба не съответстват на събраните по делото доказателства, нито на закона. Сочи, че движимите вещи били описани в протокола за опис на процесния имот, а демонтирането им се установявало от протокола за въвод във владение. От свидетелските показания се установявало, че демонтажа е извършен от ответницата, която била длъжник по изп.дело и която била поела задължение по чл.486 ГПК да управлява имота с грижата на добър стопанин и да го върне в състоянието, в което го е приела. От заключението на съдебно-техническата 3 експертиза се установявала стойността на разходите, които са необходими за възстановяване на имота в състоянието му по протокола за опис от 08.12.2020 г., който протокол бил съставен по изп.дело във връзка с провеждането на публичната продан. Намира за правилен извода на СРС за доказване на всички предпоставки на иска по чл.45 ЗЗД; ответницата била нарушила задълженията си по чл.486 ГПК. В случая не се касаело до движими вещи затова доводите на въззивницата във връзка с нарушение на правилата за оценката им били ирелевантни; касаело се до трайно прикрепени вещи, които били придобити от купувача по силата на разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК.

Приложимо било правилото на чл.97 ЗС. Доводите на въззивницата, че чрез отделянето на процесните вещи не би се нарушила функционалността на имота били неоснователни. Като пример се дава демонтажът на ключовете, контактите и осветителните тела, който възпрепятствал ползването на ел. инсталация в жилището. Счита, че от заключението на съдебно-техническата експертиза се установявала стойността на увреденото имущество. Намира заключението за пълно и правилно, а приетия метод на оценка за обективен.

Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Въззивницата е уведомена за така постановеното от СРС решение на 14.03.2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 28.03.2023 г. , т.е. в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в 4 резултат на проведената публична продан ищецът е придобил собствеността върху процесния ап., находящ се в гр.София, ул.“****. Това обстоятелство не било спорно между страните по делото.

В тежест на ищеца било при условията на пълно и главно доказване да установи, че към момента на извършване на описа на недвижимия имот в хода на изпълнителното производство вещите /входна врата, интериорни врати в апартамента, ключове, контакти и осветителни тела, душ и смесител, кухненски шкафове и климатик/ са съществували и са били част от недвижимия имот; че пазенето и управлението на недвижимия имот е било предоставено на ответницата; осъществяването на фактическия състав на чл.

45 ЗЗД - деяние /в случая демонтиране на вещите/, противоправност на извършеното деяние, претърпените имуществени вреди и техния размер; причинна връзка между извършеното деяние и вредите.

Видно било от представения протокол за опис на процесния имот от 08.12.2020 г. , съставен в присъствието на вещо лице, както и изгответния доклад за оценка на апартамента,че б и л о констатирано, че жилището се състои от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, гардеробно и антре. В имота били установени довършителни работи във връзка с подовите настилки, баня и тоалетна, дограма, тераса, включително плъзгащи се интериорни врати и масивна входна врата. Отоплението в жилището се осъществява ло с климатик, а топлата вода се осигурявала с бойлер.

Съгласно протокола за въвод във владение от 15.10.2021 г. /л. 17-19/ на посочената дата владението върху жилището било предадено на „Е.И.“ ООД.

От съдържанието на протокола за недвижимия имот се установява ли следните обстоятелства: демонтирани входна врата и всички интериорни врати, демонтирани ключове, контакти и осветителни тела, демонтирани душ и смесител в банята, демонтирани бойлер, климатик и всички кухненски шкафове.

Собствеността върху вещи - присъединени или принадлежности към главната вещ се уреждала в чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС. Когато вещта била прикрепена към имота така, че не можела да се отдели без повредата му, то тя губи характеристиката си на самостоятелна движима вещ и ставала част от недвижимия имот. Собственикът на имота придобивал правото на собственост и върху присъединената вещ съгласно чл. 97 ЗС. Трайно 5 прикрепени към недвижимия имот не били само вещите, чието отделяне би довело до физическо му увреждане, но и тези, с отделянето на които би се нарушило функционирането му - вещи с обслужващо имота предназначение, каквито били водно пречиствателни съоръжения, отоплителни инсталации и др. Когато вещта била прикрепена по начин, който позволява демонтирането и отделянето й от имота без увреждането му (керемиди, електромери, мивки), тя можела да бъде придобита от собственика като принадлежност към имота при условията на чл. 98 ЗС - принадлежността следва главната вещ, ако не е уговорено или постановено друго като СРС се е позовал на така решение № 180 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 2317/2013 г. ІІ г.о. ВКС и решение № 118 от 2.07.2014 г. по гр. д. № 6772/2013 г. , I г. о. ВКС. При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че към процесния апартамент, по смисъла на чл. 98 ЗС принадлежат всички процесни вещи, които се явяват трайно прикрепени към същия: климатик, бойлер, панел за баня, екстериорна и интериорни врати, осветителни тела, отоплителни тела, електрически ключове и контакти и кухненски шкафове. С прикрепването им към процесното жилище, тези вещи били присъединени към него и били загубили характера си на самостоятелни движими вещи /чл. 98 ЗС/, поради което неоснователно било възражението на ответницата, че те са движими вещи, тъй като могат да бъдат отделени. С монтирането им в апартамента, горепосочените елементи б и л и загубили характеристиката си на движими вещи, като присъединени към главната вещ, тъй като дори същите да могат да бъдат демонтирани без да се увреди физически целостта на процесното жилище, това щяло да доведе до нарушаване на неговото функциониране като се е позовал на приетото в Решение № 180/18.10.2013 г. по гр. д. № 2317/2013 г. на ВКС, Решение № 55/16.04.2019 г. по гр. д. № 1754/2018 г. на ВКС и др. Следователно и доколкото не се установява ло с възлагателното постановление за имота да е постановено изключването им от собствеността - чл. 98 ЗС, купувачът на недвижимия имот на основание чл. 496, ал. 2 ГПК бил придобил от длъжника собствеността и върху тези трайно прикрепени и с обслужващо апартамента, предназначение, вещи, считано от 13.09.2021 г. деня на влизането в сила на постановлението за възлагане на имота.