Решение № 4695 от 09.12.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

4695

09.12.2019 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, V граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при участието на секретаря Марияна

Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 986 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т.Н.Д., ЕГН **********,*** против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 -46, с която са предявени кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, чл. 22 от ЗПК и чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване за нищожен Договор за потребителски заем №***г., поради поради липса на посочената обща сума, дължима от потребителя, липса на посочен размер на възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния план на последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните суми – главница, възнаградителна лихва и ГПК т.е. поради нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т. 10 , т.11 , т. 20 ЗПК и за връщане на сумата от 300 лв.- получена без основание по недействителен договора за паричен заем №***г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба -18.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

Предявени са при условията на евентуалност и искове за прогласяване на нищожни на разпоредбите на Договор за потребителски заем № ***г., касаещи възнаградителната лихва, поради накърняване на добрите нрави и съответно за връщане на сумата от 50 лв. - получена от ответника без основание сума, предвид недействителност на клаузите, касаещи възнаградителната лихва, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба -18.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

С молба от 05.03.2019 г. ищецът е оттеглил първите два кумулативно съединени искове и е изменил размера на предявения осъдителен иск за 1 739,74лв. получена от ответника без основание сума, предвид недействителност на клаузите, касаещи възнаградителната лихва, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба -18.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Предвид обстоятелството, че молбата е депозирана преди първото съдебно заседание, то не следва да се иска съгласие от ответника, като производството в тази част следва да се прекрати, поради оттегляне на исковете.

В първото съдебно заседание от

25.09.2019 г. ищецът е уточнил исковата молба, като е оттеглил исковата молба по отношение на разликата между първоначално предявения размер от 1739, 74 лв. и сумата от 1198,44 лв., като е пояснено, че периодът на претенцията е от 25.01.2014 г. до 07.07.2014 г. В съдебно заседание, проведено на 21.11.2019 г. съдът е допуснал изменението на иска, като е прекратил производството по отношение на разликата между сумата от 1739, 74 лв. и сумата от 1198,44 лв., поради оттегляне на исковата претенция. Определението е влязло в сила на 29.11.2019 г.

Ищецът твърди, че на 30.11.2013г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 1800 лв. Посочва се, че договорът е недействителен, поради специалните основание на чл. 22 ЗПК, като не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК – не са посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент , не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една погасителна вноска, чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК – не е посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми.

Предвид така изложеното и на основание чл. 22 ЗПК се сочи, че договорът за кредит е недействителен, като в този случай кредитополучателят дължи връщане на получената в заем сума, като не се дължи платената възнаградителна лихва, както на това основание, така и поради противоречие с добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва. .На основание подробно изложените доводи се моли искът да се уважи. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Не се оспорва, че е сключен Договор за паричен заем №*** между ответника и ищеца, като ответникът се е задължил да предостави сумата от 1800 лв. на Т.Д., като същият се е задължил да върне сумата от 3539,74лв и той дължи фиксиран годишен лихвен процент по заема. Посочва се , че се счита исковата молба за допустима , но изцяло неоснователна, като се оспорват всички заведени с исковата молба и допълнителната молба твърдения, както и че твърденията са неоснователни и недоказани.Моли се да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да се присъдят разноските по делото и адвокатското възнаграждение в полза на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил на 29.11.2013 г. с ответника – финансова институция договор за потребителски кредит , по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1800 лв., както и че от общата сума платена по договора за заем е 3939,74 лв., а сумата, с която е погасена уговорената възнаградителна лихва за периода от 25.01.2014 г. до 07.07.2014 г. е в размер от 1198,44 лв. (видно от справка за извършени плащания – л. 23)

Налице е спор относно действителността на договора и неговото съответствие със сочените от ищеца разпоредби на ЗПК, както и действителността на договора за кредит.

В договора е посочено, че предоставената в заем сума е в размер от 1800 лв., като същата следва да се върне в срок от 34 седмици. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер от 146,20 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора -0,65 % и общ размер на плащанията 3539,74 лв.

В т.8 от договора е посочен годишен процент на разходите – 907,63 % . Посочен е размер на погасителната вноска от 104,11 лв. и дата на плащане на всяка погасителна вноска. Липсва информация за компонентите, включени в седмичната погасителна вноска. В договора е предвидено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране и лихви за забава.

По делото е приета, като доказателство и не е оспорена от ищеца справка за извършени от ищеца плащания, разпределени по главница и възнаградителна лихва. (л.23) Приет е по делото погасителен план, в който е отразен размер и дата на погасяване на месечната погасителна вноска 104,11 лв., като същият не е подписан от страните по делото.

Между ищеца и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент.

Не налице и второто посочено от ищеца основание за недействителност, а именно нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, доколкото в договора е посочена общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключването му.

С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ищеца и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК- условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, тъй като единствено е посочена общата дължима сума по кредита и размерът на годишния лихвен процент, но липсва посочване на разпределение на вноските между дължимите по договора суми.

В договора за кредит не е посочен и размера на дължимата месечна вноска, като същата е отразена в погасителен план, който обаче не е подписан от страните и липсват доказателства да е връчван на ищеца при сключване на договора. Съдът счита, че не би могло да се приеме, че заемополучателят би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски да извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин да получи сумата, която дължи, като договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.

С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на това основание.. Имайки предвид последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

За пълнота следва да се посочи, че клаузата, касаеща годишния лихвен процент е недействителна и на самостоятелно основание – противоречие с добрите нрави. В договора е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 146,20 %. Така уговорения размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.