Решение № 2506 от 14.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2506 гр. С,,,, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110119650 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. Е. К. срещу П.РБ..

Ищцата твърди, че по повод семейни имуществени отношения в периода 2006 г. 2007 г. леля й Е.А. К. подписала общо девет броя документа, озаглавени запис на заповед, които предала на ищцата до 2010 г. Посочва, че документите били написани на пишеща машина и носели подписа на Ева К.. Ищцата сочи, че през 2017 г. решила да се ползва от издадените в нейна полза записи на заповед и се снабдила със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи по реда на чл. 417, т. 9 ГПК. В пет от документите липсвало означението „запис на заповед“, поради което заявленията били отхвърлени, но в четири от тях такава грешка нямало и тя и съпругът й се снабдили със заповеди за незабавно изпълнение. Посочва, че през 2019 г. образувала изп. дело № 20198510400357 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, който наложил запори на банковите сметки на Ева К. и изпратил покана за доброволно изпълнение. Сочи, че Ева К. подала възражения по чл. 414 ГПК и сигнал до прокуратурата, че използваните записи на заповед били неистински („фалшиви“).

Ищцата поддържа, че по подадения от Ева К. сигнал било образувано досъдебно производство по пр. пр. № 36216/2019 г. по описа на СРП. Посочва, че за досъдебното производство разбрала, когато през 2019 г. била призована да даде показания като свидетел.

Оказала пълно съдействие, като очаквала, след като експертиза потвърди, че документите са автентични, делото да бъде прекратено. Давала показания през 2019 г. и 2020 г., а през 2020 г., с протокол за доброволно предаване от 12.02.2020 г., за нуждите на експертизата по 1 наказателното дело, ищцата предала 5 броя записи на заповед на разследващия полицай (тези, по които били отхвърлени заявленията по чл. 417 ГПК). Твърди, че по пр. пр. № 36216/2019 г. по описа на СРП била приета първоначална експертиза от Националния институт по криминалистика, според която подписите върху оспорените документи от Ева К. са положени от нея, както и повторна тройна комплексна експертиза, която потвърдила изводите на първоначално приетата в досъдебното производство. Сочи, че към датата на исковата молба наказателното производство продължава да е висящо и не е прекратено, въпреки данните, че няма извършено престъпление.

Ищцата твърди, че на 06.04.2022 г. била призована на трети разпит, на който й било предоставено разрешение от Софийски районен съд за претърсване и изземване в дома й, както и в кантората на един от адвокатите й и на един от адресите на леля й, като с него се целяло установяването и изземването на пишеща машина и празни листове с подписи на Ева К.. На 08.04.2022 г. било извършено претърсване в притежаваното от ищцата жилище, като в хода на това действие не били открити нито пишещи машини, нито празни листове с подпис на Ева К.. Ищцата твърди, че всички тези действия се отразили много зле на здравословното й състояние. Сочи, че се почувствала изключително засрамена на 08.06.2022 г., тъй като съседите били приканени да станат поемни лица, а освен това се почувствала набедена в престъпление, за което имало данни, че не е извършила. Твърди, че въпреки, че не била привлечена като обвиняем процесуално-следствените действия се извършвали срещу нея, т. е. имала качеството на „заподозряно лице“, но не разполагала с никакви права – делото й да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, да бъде информирана за характера и хода на разследването, да участва в процесуално-следствените действия, извършвани по делото, нямала право на искания и на ефективни средства за защита. Счита, че с извършените спрямо нея процесуално-следствени действия и с бездействието на ответника да прекрати досъдебното производство при липса на данни за извършено престъпление са нарушени правата й по чл. 6, § 1 и § 3, б. „а“ и б. „d“ и чл. 13 КЗПЧОС и чл.

47 ХОПЕС, от което претърпяла неимуществени вреди - душевни болки и страдания, стрес, срам, чувство на несправедливост. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди П.РБ. да й заплати обезщетение в размер на 5001 лв., ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането, поради допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, причинило й болки и страдания, както и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Счита, че искът е недопустим, доколкото не попада в приложното поле на никоя от хипотезите на ЗОДОВ. Оспорва процесуалната легитимация на ищцата. Оспорва претенцията по основание като счита, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 2в ЗОДОВ за уважаване на иска. Оспорва наличието на причинна връзка между претърпените от ищцата неимуществени вреди и поведението на ответника, оспорва претенцията и по размер с доводи, че претендираното обезщетение е завишено. Оспорва претенцията за законна лихва. Моли за отхвърляне на иска.

2

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от дейност на правозащитните органи, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е извършено от прокуратурата, искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу П.РБ., от чиито незаконен акт, действие или бездействие за произлезли вредите. Този извод относно пасивната легитимация на ответника по иска по чл. 2в ЗОДОВ следва недвусмислено от разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 7 ЗОДОВ. Общностното право не поставя конкретни изисквания относно пасивната легитимация, извън принципите на ефективността и еквивалентността (в този смисъл е определение № 1500/28.03.2024 г. по ч. гр. д. № 638/2024 г. по описа на ВКС, III г. о.).

Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.199 6 г. по съединени дела C-46/93 и C48/93 Brasserie du Pеcheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 Gerhard Kobler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 Berlington Hungary и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 ДЕС за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1). нарушение на общностна ,,ма, която предоставя права на частноправни субекти; 2). нарушението следва да е достатъчно съществено и явно - такова ще е налице не само в случаите, когато не е приложена относима общностна ,,ма, но и когато същата е тълкувана в противоречие с постановената практика на СЕС по нейното приложение и основополагащи принципи на общностното право, както и когато се претендира отговорност поради решение на национален съд от последна инстанция, който не е изпълнил задължението си по чл. 267, ал.

3 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване и 3). наличие на пряка причинноследствена връзка между нарушението и вредите. Посочените материалноправни предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата.

Квалификацията „достатъчно съществено“ предполага явно и значително неспазване от държава членка на границите, които са предоставени в нейното право на преценка.

Факторите, които следва да се вземат предвид са: степента на яснота и прецизност на нарушената правна ,,ма; обхватът и свободата на преценка, която нарушената ,,ма предоставя на националните органи; извинимият или неизвиним характер на нарушение или причинени увреждане и дали вредата е причинена умишлено или не. За отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т. е. отговорността за вреди е обективна. Когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е 3 достатъчно то да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“, но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата.

При преценка на дължимостта на претендираното обезщетение съдът следва да прецени дали нарушението е явно, а то е явно, когато е нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС (решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 Gerhard Kobler) или явно не е съобразена установената съдебна практика на СЕС.

Правото на ЕС не съдържа процесуалните правила, които да се приложат при разглеждането на иск за обезщетяване на вреди. Тук действа принципът на процесуалната автономия на държавите-членки. Съгласно този принцип, изведен отново в практиката на Съда, вътрешният правен ред на всяка държава-членка следва да определи компетентните юрисдикции и процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като все пак държавите-членки носят отговорността за осигуряването на ефективна защита на тези права във всеки отделен случай.

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената ,,ма, искът за обезщетение се предявява пред съда, по мястото на увреждането или по настоящия адрес, или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ето защо и с оглед твърденията за извършено нарушение от страна на П.РБ., изразяващо се в противоправно бездействие - непрекратяване на досъдебното производство, както и нарушаване на права на ищцата в хода на проведените в същото процесуално – следствени действия и действия по разследването, пасивно легитимиран да отговаря по иска е именно П.РБ..

В настоящия случай ищцата поддържа нарушение на ,,ми на правото на ЕС, които според нея й предоставят права, като твърди, че това нарушение е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната за претърпяна от нея вреда. В нейна тежест е да докаже основателността на тези свои твърдения и да докаже размера на претърпените вреди.

Съгласно чл. 6, § 1, изр. 1 КЗПЧОС – право на справедлив съдебен процес - „всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“. Чл. 6, § 1 включва „право на съд“, един от аспектите на което е правото на достъп, тоест правото на иницииране на производство пред съд по гражданскоправни въпроси (Golder v. the United Kingdom, § 36).

Правото на съд безспорно включва правото да се инициира производство, но също и правото на разрешаване на спора от съд (Kutic v. Croatia, § 25 и § 32 във връзка със спиране на 4 производството; Acimovic v. Croatia, § 41; Beneficio Cappella Paolini v. San Marino, § 29, относно отказ от правосъдие). Правото на достъп до съд е нарушено, когато пред лицето се поставят правни и практически пречки, поради които не може да отнесе делото си за разглеждане до независим и безпристрастен съд, който отговаря на изискванията на чл. 6.