Решение № 994 от 01.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Варна , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Наталия П. Неделчева при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500914 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 85547/28.12.2018г. на И. П. В. и Д. К.

В. срещу Решение № 5139 от 12.12.2018г. по гр.д. № 7525/2011г. по описа на ВРС, ХLI-ви състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС въззивниците са осъдени да заплатят на Х. Л. Г. и Р. Х. Г. сумата от 7 250.95 лв., представляваща съответна на дела им в съсобствеността част от стойността на разноските за извършени довършителни работи в общия имот – сграда с ид. ***, сторени единствено от съделителите Г.и.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Изложени са доводи, че по делото липсват писмени доказателства за извършване на претендираните разходи. Единствените доказателства за извършени разходи от Г.и във втория етаж са показанията на свидетеля Кенаров, които обаче са косвени и не установяват факта на извършване на твърдяните дейности. Същите не установяват по категоричен начин, че разходите за тези довършителни работи по етажа са извършени именно от Г.и, нито установяват момента на извършване на същите. Налице е успешно насрещно доказване, че съделителите са участвали поравно в изграждането на основите и подземното ниво на сградата до плоча на кота 0, като още в началото на строежа ответниците Г.и са се отказали от участието си в изпълнението на договора за групов строеж и нямат реално участие в него. Строителството е било спряно през есента на 1993г. на ниво на терена /плоча „А-прим“/ и възобновено през 1999г., вече единствено от ищците В.и, които до 1

2001г. са изградили следващия жилищен етаж, вкл. са изградили временен покрив.

Свързването на сградата с ел. и ВиК мрежите е извършено от тях, а не от Г.и. Ето защо разноските за подобренията по т. 1-4 от молба от 22.04.2016г. следва да се приемат за недоказани. Молят в тази връзка да се отмени решението в обжалваната част, а предявената претенция по сметки – бъде отхвърлена като недоказана по основание.

В отговор на жалбата Х. и Р. Г.и оспорват доводите в нея. Поддържат, че претенцията по сметки е доказана с писмени платежни документи и договори, със заключение на СТЕ и свидетелски показания, като решението не страда от порока визиран в жалбата. Молят в тази връзка решението да се потвърди в обжалваната част.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. По допустимостта на решението в обжалваната част, за да се съобрази съдът съобрази следното:

С влязло в сила на 17.03.2016г. Решение постановено по гр.д. № 18480/2013г. по описа на ВРС е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в ***, представляваща жилищна сграда с ид. *** по КККР на гр. Варна, между съделителите и при квоти, както следва:

1/3 ид.ч. за И. П. В. с ЕГН ********** и Д. К. В. с ЕГН ********** в режим на СИО;

1/3 ид.ч. за Х. Л. Г. с ЕГН ********** и Р. Х. Г. с ЕГН ********** в режим на СИО и 1/3 ид.ч. за А. Г. Г. с ЕГН ********* и И. Р. Г.а с ЕГН ********* в режим на СИО, като съсобствеността между страните е възникнала на основание изграждане на сградата в изпълнение на сключен между тях договор за групов строеж от 14.01.1992г. и учредено на страните право на строеж върху държавно дворно място с Разрешение за строеж № 127/02.11.1990г. на главния архитект на кметство „А.“ и одобрени проекти.

С влязло в сила на 02.12.2008г. решение по гр.д. № 6977/2007г. по описа на ВРС на основание чл. 108 от ЗС е признато по отношение на И. и Д. В.и, че Х. и Р. Г.и са собственици в режим на СИО на втори етаж от жилищна сграда, находяща се в *** с площ от 100 кв.м., изградена на основание реализирано право на строеж, като В.и са осъдени да предадат на Г.и владението върху имота.

На основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК това решение на ВРС е отменено с Решение № 146 от 09.01.2018г. по гр.д. № 3190/2016г. на ВКС, II ГО.

2

С влязло в сила решение по гр.д. № 3410/2013г. по описа на ВОС Х. и Р. Г.и са осъдени на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД да заплатят на ищците И. и Д. В.и сумата от 76486 лв., представляваща стойността на изградения и придобит от тях първи жилищен етаж на кота +2.80 /първи надпартерен/ от предвидената за изграждане по одобрен проект сграда, състояща се от партерен, три жилищни и тавански етаж, като получена на неосъществено основание.

В срока и по реда на чл. 346 от ГПК съделителите Х. и Р. Г.и предявили претенция по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на И. и Д. В.и да им заплатят сумата от 5000 лв., съобразно уточнения, направени с молба от 22.04.2016г. /без съобразяване на изявление за изменение на иска посредством увеличаване размера на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1, пр. последно от ГПК направено в хода на с.з. от 17.09.2018г., неуточнено в предоставения срок и по което липсва изрично произнасяне на ВРС/, представляваща стойност на извършени полезни разходи под формата на участие с труд и средства в довършителни работи в съсобствената на страните жилищна сграда с ид.

*** до етап изграждане на трети етаж /над партер/, без участието на ответниците и съразмерно на частта им в съсобствеността, в периода 02.2010 -03.2015г., както следва: направа на входна врата към ул. „Р.“, на ограда и подход към сградата – 740 лв.; направа на канализационно отклонение за сградата – материали и труд – 2500 лв.; изграждане на водопроводно отклонение на сградата, направа на шахта и присъединяване към ВиК мрежата – 1400 лв.; присъединяване на сградата към външно ел. захранване, ел. табло и вътрешно ел. захранване – 3000 лв.; вътрешна ВиК инсталация в сградата на втори жилищен етаж и обзавеждане на баня – 700 лв.; подови и стенни замазки,измазване на тавани, гипс картон и външни изолационни замазки и боядисване на втори жилищен етаж – 4100 лв.; подови настилки, теракот, ламинат на втори жилищен етаж – 770 лв.; вътрешни врати и ПВЦ дограма на втори жилищен етаж – 4700 лв.; прозорци монтирани на тавански етаж, предадени от ищеца на И.В. – 290 лв.

В писмено становище ответниците В.и оспорили претенциите по сметки с доводи, че твърдяните разходи и труд не са изпълнени от ищците в общия имот, в твърдяния период и обем. Посочили, че част от представените писмени доказателства са неподписани, съответно негодни доказателства; други се отнасят до различен обект, а договорът за ВиК свързване от 2012г. е неотносим, доколкото сградата е включена във ВиК мрежата още през 2000г.

Отправили искане за отхвърляне на исковете като недоказани по основание.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

3

Пред ВРС е прието заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице М.Т., от което се установява, че допуснатата до делба жилищна сграда представлява масивна такава, със ЗП 134 кв.м. Разпределението й по етажи е: полуподземен етаж на кота -2.60, състоящ се от пет избени помещения, котелно и коридор; първи етаж /кота +0.00/, състоящ се от гараж/магазин, офис, състоящ се от три помещения, кухненски бокс и санитален възел, както и три складови помещения със санитарен възел и коридор; втори етаж /кота +2.80/, в който е разположено едно жилище – апартамент с площ 155 кв.м. и подпокривно пространство – общо пространство. Етаж 3 и 4 по проект, както и покрива на сградата не са изпълнени на място. Направен е временен покрив.

От Заповедна книга на обект: Групов строеж, п. XI-държ., кв. 8, 27-ми подрайон гр.

Варна /л. 501-506/ се установява, че строителството на жилищната сграда в имота е започнало на 12.11.1992г., когато са изпълнени изкопи за основи. На 13.10.1993г. е констатирано изпълнение на кофража и арматурата на плоча „А“ над сутерена на кота -0.05.

На 22.11.1999г. е отразено изпълнение на кофраж и арматура на колоните в приземния етаж.

На 25.09.2000г. са приети кофраж, арматура, колони в I жилищен етаж и плоча над него – плоча „Б“. Разрешено е бетониране на плочата. На 28.09.2001г. е отразен преглед на конструкцията на временния покрив.

В обяснения, събрани по реда на чл. 176 от ГПК И.В. заявил, че Х.Г. е участвал в строителството на сградата в началото, в нулевия цикъл на кота 0, до първа плоча. Не е доставял и не е предавал пари и материали. Х.Г. е участвал в строителството до етап партер, до частично изграждане на стените. Към този момент вече Г.и заявили, че не желаят да участват в строителството като 1/3 от финансирането, както и самото строителство било преустановено за няколко години.

С Протокол за въвод във владение от 17.02.2009г. на СИ въз основа на ИЛ издаден по гр.д. № 6977/2007г. по описа на ВРС, Х. и Р. Г.и са въведени във владение на втори жилищен етаж на сградата. А с Протокол от 08.11.2018г. на ЧСИ З.Д. и въз основа на обратен ИЛ по същото дело, във владение на този етаж са въведени И. и Д. В.и.

Извършените подобрения по вид, количество и стойност съобразно заявения период на изпълнение по молба от 22.04.2016г. са описани в Приложение 2 към допълнително заключение по СТЕ на вещото лице М.Т. от 10.09.2018г. /л. 466/. Вещото лице установява, че на таванския етаж има три прозоречни отвора без монтирана дограма, поради което не е извършено остойностяване на прозорците по т. 9 от уточняващата молба. Стойността на разходите в жилищен етаж с ид. ***, съобразно момента на извършването им възлиза на 21 617.85 лв. с ДДС, а към момента на заключението – на 24 178.70 лв.

Представени по делото са писмени доказателства /л. 257 и сл. /: поръчки, фактури, стокови разписки, фискални бонове, от които единствено представените граждански договори от 2011г. и Фактура за присъединяване на мощност от „Е.ОН България Мрежи“ 4

АД съдържат информация, че са относими за жилището на ет. 2 в гр. Варна на ул. „Р.“.

Последните обаче не съдържат доказателства за плащане на уговореното в тях възнаграждение. Останалите фактури и фискални бонове, обективират закупени движими вещи /в т.ч. вафла морена златна – л. 277/, без данни за клиента и връзката на същите с общия на страните имот.

По инициатива на В.и по делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Л.В. /проектант на част „Конструктивна“ на строежа/, П.В. и М.Л.. В показанията си те установяват, че строежът на сградата започнал през 1992г.

Бетоновите работи, нулевия цикъл, плочите се изпълнявали по стопански начин, като строителството било организирано от възложителите В.и и Г.и чрез бригада и директно плащане. Плочата на ниво партер /над избата/ била сложена през 1993г. След това в хода на изграждане на вертикалните елементи на приземния етаж – партер, строителството е прекъснато за няколко години. Строителството продължило след около 6 години през 1999г., когато била довършена конструкцията на етажа. От този момент свидетелката Вълканова е контактувала единствено с В.. Първият жилищен етаж бил изграден в продължение на 2 години – през 2001-2002г.

По искане на Г.и по делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Д.К. /племенник на страната/, В.Т. /роднина на Х.Г./ и Д.М.. В показанията си тази група свидетели установява, че всеки от тях е участвал с труд на различни етапи на строителството на сградата – основите и плочата на сутеренния етаж.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Производството е с предмет съдебна делба на недвижими имоти, във фазата по извършването й. Решението в частта по определения способ за извършване на делбата – изнасяне на имота на публична продан, е влязло в законна сила. Предмет на въззивното производство е решението на ВРС по претенция по сметки, предявена от Г.и срещу В.и за уреждане на отношения между съсобствениците при ползите в съсобствен имот без съгласието на останалите съсобственици.