Решение № 7696 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7696 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110110081 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Инвоитикс аг“ – акционерно дружество, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Швейцария, вписано в търговския регистър на кантон Ааргау под № CНЕ – 114.725.653, развиващо дейността си на територията на Република България чрез клон „Инвоитикс аг – клон България“ КЧТ, е предявило следните искове:

- искове по чл.79, ал.1 ЗЗД срещу „Интертраф“ ЕООД и В. Р. Н., при условията на солидарна отговорност, за сумата от 180 евро – плащане по фактура № 240905-5397-0001 от 05.09.2024г., издадена за извършена транспортна услуга, което плащане е дължимо съгласно чл. 6, б. “Б“ от договор от 19.02.2024 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури, ведно със законната лихва от 19.02.2025г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, за сумата от 500 евро - плащане по фактура № 240906-5397-0001 от 06.09.2024 г., издадена за извършена транспортна услуга, което плащане е дължимо съгласно чл. 6, б. “Б“ от договора от 19.02.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, за сумата от 790 евро - плащане по фактура № 240908-5397-0001 от 08.10.2024г., издадена за извършена транспортна услуга, което плащане е дължимо съгласно чл. 6, б. “Б“ от договора от 19.02.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025г.

(дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и за сумата от 600 евро плащане по фактура № 240926-5397-0001 от 26.09.2024г., издадена за извършена транспортна услуга, което плащане е дължимо съгласно чл. 6, б. “Б“ от договора от 19.02.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане;

- иск по чл.92, ал.1 ЗЗД срещу„Интертраф“ ЕООД за сумата от 100 евро – неустойка при неизпълнение на задължение за уведомяване по чл. 6, б. “Б“ от договора от 19.02.2024 г. за извършени директни плащания по фактура № 240905-5397-0001 от 05.09.2024 г., по фактура № 240906-5397-0001 от 06.09.2024 г., по фактура № 240908-5397-0001 от 08.10.2024 г. и по фактура № 240926-5397-0001 от 26.09.2024 г.;

При условията на евентуалност, в случай се установи, че по процесните фактури не са 1 налице директни плащания от длъжниците в полза на ответното дружество, са предявени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД срещу „Интертраф“ ЕООД за сумата от 180 евро – плащане по фактура № 240905-5397-0001 от 05.09.2024 г., издадена за извършена транспортна услуга, което плащане е дължимо съгласно чл. 6, б. “Г“ от договор от 19.02.2024 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури, ведно със законната лихва от 19.02.2025г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, за сумата от 500 евро - плащане по фактура № 240906-5397-0001 от 06.09.2024 г., издадена за извършена транспортна услуга, което плащане е дължимо съгласно чл. 6, б. “Г“ от договора от 19.02.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, за сумата от 790 евро - плащане по фактура № 240908-5397-0001 от 08.10.2024г., издадена за извършена транспортна услуга, което плащане е дължимо съгласно чл. 6, б. “Г“ от договора от 19.02.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, за сумата от 600 евро - плащане по фактура № 240926-5397-0001 от 26.09.2024г., издадена за извършена транспортна услуга, което плащане е дължимо съгласно чл. 6, б. “Г“ от договора от 19.02.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответното дружество (първия ответник) е сключен договор от 19.02.2024 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури. Съгласно договора ответното дружество е можело да използва една или всички от предлаганите от ищеца услуги: изкупуване, обслужване (без изкупуване) и събиране (без изкупуване), като за предоставените услуги било уговорено възнаграждение за ищеца съгласно Приложение А от договора. Ответното дружество неколкократно използвало услугата „изкупуване“, която била предоставена от ищеца. Съгласно договореното ищецът заплатил на ответното дружество цената на всяка от одобрените за изкупуване фактури за извършени транспортни услуги, след като приспаднал уговореното възнаграждение. Ищецът генерирал съответната фактура и я изпращал на длъжника по транспортната услуга, като е указвано, че плащането следва да се извърши в полза на ищеца. Страните уговорили, че след получаване на плащане от ищеца ответното дружество няма да има претенции за плащане към длъжника по транспортната услуга. Съгласно клаузата на чл. 6, б. “Б“ от договора ответното дружество (клиентът) бил длъжен да информира ищеца в рамките на 48 часа от получаването на директно плащане от длъжника по транспортната услуга на фактурата, която е закупена и финансирана от ищеца. В последния случай ответното дружество следвало да преведе сумата по фактурата на ищеца. Изпълнението на това задължение било обезпечено с личната отговорност на втория ответник – управителят на ответното дружество – В. Р. Н..

При неизпълнение на последното задължение страните били уговорили, че на ищеца се дължи неустойка в размер на 25 евро за всяко директно плащане в полза на ответното дружество, за което не е извършено уведомяване. Относно процесните фактури била заявена услуга „изкупуване“, като по тях ответното дружество било получило директно плащане от длъжника, без да уведоми ищеца за това и без да преведе получената сума по фактурите на ищеца. По фактура 240905-5397-0001 от 05.09.2024г. на стойност 180 евро, фактура № 240906-5397-0001 от 06.09.2024г. на стойност от 500 евро и фактура № 240908-5397-0001 от 08.09.2024г. на стойност от 790 евро ответното дружество било получило плащане от ищеца след приспадане на сумата, равняваща се на уговореното възнаграждение по договора. По фактура № 240926-5397-0001 от 26.09.2024г. ищецът заплатил на ответното дружество сумата от 151,95 евро след приспадане на дължимите такси и конисионни и след извършено прихващане на дължима от ответника сума на основание чл.7 от договора по фактура № 240626-5397-0001 на стойност 680 евро. При отправени от ищеца запитвания спрямо длъжниците по процесните фактури бил получен отговор, че плащанията по фактурите са извършени директно на ответното дружество. При това в нарушение на задължението по чл.

2

6, б. “Б“ от договора ответното дружество не уведомило ищеца за извършените директни плащания и не е превело на ищеца получените суми. Отделно от това се дължала и уговорената неустойка по чл.6, б.“Б“ за неизпълнение на задължението в размер на по 25 евро за всяка фактура. В условията на евентуалност, ако не се докаже извършено директно плащане в полза на ответното дружество от страна на длъжника на задълженията по фактурите или на някои от тях, тогава сумите по фактурите се претендират съгласно клаузата на чл. 6, б. “Г“ от договора – поето задължение от ответното дружество за поемане на загубата в случай на кредитно неизпълнение.

Ответнoто дружество „Интертраф“ ЕООД, на което книжата са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не е подало отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Ответникът В. Р. Н., чрез назначения на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв. Г. С., е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението по чл. 6, б. „Б“ от процесния договор. Оспорва да са извършени двойни плащания в полза на ответното дружество – веднъж от ищеца по сключения договор, и втори път – от длъжника по транспортната услуга. Възразява, че в процесния договор не е налице клауза, предвиждаща солидарната отговорност между ответниците по смисъла на чл.

121 ЗЗД. В тази връзка посочва, че положеният подпис на Приложение В към договора, от което ищецът обосновава наличието на солидарна отговорност, е само в качеството на управител на юридическо лице, като върху него фигурирал и печат на дружеството, и не било посочено, че приложението се приема и подписва от ответника В. Н. в качеството му на физическо лице, поради което личната отговорност на последния за неизпълнение на задължения на дружеството не можело да се счита за валидно учредена на основание на соченото приложение. На второ място ответникът Н. възразява, че отговорността му е отделна и не се припокрива по основание и размер с тази на ответното дружество.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по твърдения договор от 19.02.2024 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури с твърдения предмет на договора; че процесните фактури са приети за плащане от ищеца в изпълнение на договорните му задължения, както и че ищецът е превел сумите по тях на ответното дружество след приспадане на дължимото възнаграждение; извършено директно плащане от длъжника по транспортните услуги в полза на ответното дружество; уговорена клауза за неустойка в случай на неизпълнение на главното задължение; предвиденото в договора основание за търсената солидарна отговорност на ответника В. Н..

По делото като доказателство е приет договор за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури от 19.02.2024г.

(л.13 и сл.) между ответното дружество „Интертраф“ ЕООД, наричано в договора „клиент“, и ищеца – „Инвоитикс АГ“, дружество учредено съгласно законите на Швейцария, действащ чрез „Инвоитикс АГ- Клон България“ КЧТ. В договора е прието, че клиентът (ответното дружество) има за предмет дейност вътрешен и международен автомобилен транспорт на стоки и други спомагателни услуги, свързани с превоза на стоки по шосе (т. I от договора).

Прието е, че ищецът има за цел изпълнението от името на клиента (ответното дружество) на набор от услуги, които включват бързо изплащане на фактури, управление на вземания и обработка на плащания заедно с управление на просрочени вземания (т.II). Уговорено е, че клиентът (ответното дружество) може да използва една или всички предлагани от ищеца услуги : 1/ изкупуване – плащане на фактура на клиента в рамките на 48 часа след подаване на документите за доставка на транспорта чрез онлайн приложение на ищеца ; 2/ обслужване 3

(без изкупуване) – управление на вземания, включително събиране и обработка на плащания – фактурата на клиента се плаща след получаване на плащането от длъжника минус дължимите на ищеца такси ; 3/ събиране (без изкупуване) – управление, включително събиране на вземания по просрочени фактури – фактурата се плаща на клиента само когато длъжникът плати фактурата на ищеца (чл.1).

Относно услугата „изкупуване“ е уговорено следното (чл.2) : Клиентът може да заяви услуга изкупуване, като поиска плащане в рамките на 48 часа от извършване на транспортната услуга, извършена от него, като качи документите за извършения транспорт и избере опция „изкупуване“ в онлайн платформата на ищеца. В последния случай ищецът генерира фактура и изпраща същата заедно с документите за превоза на длъжника по транспортната услуга. Ищецът изплаща на клиента цената на транспортната услуга, както е уговорено с длъжника, минус отстъпка, уговорена в Приложение А.

В клаузата на чл.6, б. „Б“ от договора е уговорено е, че клиентът е длъжен да информира ищеца в рамките на 48 часа от получаване на директно плащане от длъжника за вземане, което се управлява и/или е закупено и финансирано от ищеца. В последния случай клиентът няма право да превежда такава сума обратно към длъжника, а само към ищеца, освен ако ищецът не се съгласи да компенсира сумата със следващото плащане към клиента. В абзац 2ри е посочено, че ако клиентът не изпълни посоченото задължение, той плаща на ищеца неустойка в размер на 25 евро за всяко директно плащане, което е получил от длъжника и за което не е уведомол ищеца в рамките на 48 часа.