Определение № 12143 от 04.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4721/2026
- Вид
- Определение № 12143
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Райна Мартинова, Виктория Руменова Митева, Цветомир Милчев Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12143 гр. София, 04.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Райна Мартинова
Членове:
Цветомир М. Минчев
Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504721 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. П. срещу определение № 11932/25.03.2026 г., постановено по гр.д. № 6205/2026 г. по описа на СРС, 151 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил представените писмени доказателства, както и че са налице нови обстоятелства, обуславящи правен интерес от предявяване на иска. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на С.
Д. П. срещу ЗАД „Алианц България“ АД, Административен съд – Хасково, Община Хасково и ТД на НАП – гр. Пловдив, с която е поискано да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответниците суми, за принудителното събиране на които е било образувано изпълнително дело № 20169290401519 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 929.
В обстоятелствената част ищецът излага твърдения за погасяване на задълженията към отделните взискатели, за прекратяване на изпълнителното производство спрямо първоначалния взискател и част от присъединените взискатели, както и за последващо плащане на публично задължение към ТД на НАП – гр.
Пловдив и прекратяване на производство по принудително изпълнение по ДОПК.
Наред с това са развити оплаквания относно законосъобразността на извършени изпълнителни действия и се поддържа, че след настъпилите плащания и прекратявания не съществува изпълняемо право, което да обосновава продължаване на принудителното изпълнение.
От приложеното Решение № 1048/12.12.2025 г., постановено по гр.д. № 256/2024 1 г. по описа на Районен съд – Хасково, се установява, че по предявен от С. Д. П. срещу ЗАД „Алианц България“ АД, Административен съд – Хасково, Община Хасково и ТД на НАП – гр. Пловдив отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК съдът е извършил преценка относно твърдяното погасяване на задълженията, за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 20169290401519 по описа на ЧСИ Н.К., като е съобразил данните за прекратяване на изпълнението спрямо част от взискателите, но е приел, че към релевантния за спора момент не е установено пълно погасяване на всички задължения, включително поради наличие на непогасено публично задължение към ТД на НАП – гр. Пловдив в размер на 2,80 лв., поради което предявеният иск е бил отхвърлен. От изисканата справка се установява, че решението е влязло в сила като необжалвано.
С обжалваното определение Софийският районен съд е прекратил производството на основание чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като е приел, че спорът между същите страни, със същия предмет и на същото основание вече е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 256/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Искът по чл. 439 ГПК е специално средство за защита на длъжника срещу принудителното изпълнение. Негов предмет е отричането на изпълняемото право въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от този иск е обусловен от наличието на правен спор относно съществуването на изпълняемо право, което се поддържа срещу длъжника и чието отричане би рефлектирало върху висящото принудително изпълнение, включително чрез прекратяването му по реда на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Такъв правен интерес не се извежда от твърденията в настоящата искова молба.
Ищецът основава предявената защита на твърдения, че задълженията към взискателите са погасени, че изпълнителното производство е прекратено спрямо първоначалния взискател и част от присъединените взискатели, както и че впоследствие е заплатено и публичното задължение към ТД на НАП – гр. Пловдив. При така заявените факти спорът не е насочен към отричане на конкретно съществуващо изпълняемо право, поддържано от ответниците, а към преценка на последиците от извършени плащания, прекратени производства и действия или бездействия в хода на изпълнението.
Твърдяното последващо плащане не обосновава правен интерес от иск по чл. 439 ГПК, доколкото самият ищец извежда от него извод за пълно погасяване на задължението и за липса на основание принудителното изпълнение да продължи.
Когато защитата се основава на твърдения, че след плащане или прекратяване съдебният изпълнител е следвало да извърши или да не извърши определени действия, редът за защита е този за контрол върху действията и отказите на съдебния изпълнител, а не отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Този иск не служи за абстрактно установяване на липса на задължение след твърдяно погасяване, нито за косвена проверка на процесуалното развитие на изпълнителното производство.
Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Тя води до недопустимост на производството, поради което първоинстанционното определение за прекратяване следва да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените от Софийския районен съд съображения. При този извод не е необходимо въззивният съд да обсъжда в пълнота дали са налице и предпоставките на чл. 299 ГПК.
По изложените съображения Софийският градски съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11932/25.03.2026 г., постановено по гр.д. № 6205/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3