Решение № 5445 от 08.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5445 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20241100510451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 от ГПК.

Образувано е по жалба на Й. Г. К. против разпореждане от 10.06.2024 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с отказ да прекрати образуваното при него изп.д. № 20128410408685/2012 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Сочи се, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото не са били предприети изпълнителни действия от взискателя за период повече от две години. В този смисъл излага, че след образуване на изпълнителното производство през 2012 г. не са били предприети изпълнителни действия по инициатива или възложени от взискателя за период повече от две години, като първото такова е от 2015 г., т.е. след изтичане на периода на бездействие и прекратяване на производството по право, като е извършено последващо такова през 2017 г. след изтекъл период повече от две години от предходното изпълнително действие по почин на взискателя. Излага доводи за последващо извършено действие отново след изтичане на срока на перемпцията през 2020 г. чрез конституиране на взискателя „К.И.И. БГ“ЕАД в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като бъде констатирано настъпилото по право прекратяване и делото бъде върнато на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване на производството. Претендира разноски.

В законоустановения срок взискателят „К.И.И. БГ“ЕАД е депозирал писмени възражения срещу жалбата, като счита същата за недоказана, неоснователна и необоснована, като излага подробни съображения в този смисъл относно периода след конституирането му като взискател по делото. Претендира разноски за производството, като прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, в случай че разноските бъдат възложени върху него.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за 1 неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становището на страните и материалите по приложената преписка по изпълнителното дело, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20128410408685/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител от 03.07.2012 г. по молба на взискателя „П.К.Б.“ЕООД срещу длъжника Й. Г. К. за парично вземане по издаден изпълнителен лист от 25.04.2012 г. по т.д. № 2504/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-20 състав. В хода на изпълнителното производство е изискана справка от НОИ относно вписаните данни за длъжника в Регистъра на трудовите договори. Изпратена е Покана за доброволно изпълнение с изх. № 169772/10.07.2012 г., към която е приложена разписка за връчването й с отбелязване, че по данни на лице от адреса, представило се като майка на длъжницата /с вписани три имена/, последната не живее на адреса, на който живеят нейните родители, които не поддържат връзка с нея и нямат информация за актуалния й адрес. Отразено е залепване на уведомление на адреса на 30.07.2012 г., който е гр. София, ул. ****. На 10.07.2012 г. са изпратени запорни съобщения до няколко търговски банки на територията на страната, като видно от постъпилите по изпълнителното дело в отговор писма от банките, в нито една от тях няма открита банкова сметка с титуляр Й. К., по която да има авоари или достатъчна наличност, върху която да бъде наложен запорът, като за открити банкови сметки с такъв титуляр се сочи в писмата от „Райфайзенбанк България“ЕАД, „Централна кооперативна банка“АД, „ОББ“ АД, „Общинска банка“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“АД.

Налице са данни за последващо изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 092033/09.04.2014 г. до длъжника Й. К., в която се съдържа известие за насрочен опис на движими вещи за 30.05.2014 г. от 14.00 ч. на адрес – гр. София, ул.

****. За удостоверяване връчването е приложено Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, в което е отразено „сменен адрес“, като известието с пратката е изпратено за връчване на адрес – гр. София, ул. ****.

Изпратена е последваща Покана за доброволно изпълнение изх. № 260968/20.11.2014 г. до длъжника на същия адрес - гр. София, ул. ****, като в приложеното Известие за доставяне е отразено отново „сменен адрес“, с дата на удостоверяването – 26.11.2014 г.

По изпълнителното дело е депозирана Молба с вх. № 183840/13.11.2015 г. от взискателя „П.К.Б.“ЕООД за извършване опис на движимото имущество по изпълнителното дело.

В последващо изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 253725/02.12.2015 г. до длъжника на същия адрес – гр. София, ул. ****, е вписан насрочен опис на движимо имущество, който ще се състои на 15.01.2016 г. на адрес гр. София, ул. ****. В разписката за получаването на поканата е отразено, че по данни на живущ на адреса – длъжницата не живее на адреса, на който живее нейната майка, като е извършено залепване на уведомление на външната врата на двора на 11.12.2015 г.

Изпратена е отново Покана за доброволно изпълнение изх. № 243850/28.11.2017 г. на същия адрес, в която е насрочен последващ опис на движими вещи, който да се състои на 24.01.2018 г. на адреса на длъжника, като поканата е изпратена по пощата и за връчването й е приложено Известие за доставяне с отбелязване, че на адреса няма такова лице.

С Постановление от 08.01.2020 г. на ЧСИ Н. М. е конституиран като взискател по изп.д.№ 20128410408685 „К.И.И. БГ“ЕАД на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, в 2 качеството му на частен правоприемник на „П.К.Б.“ЕООД по сключен между тях договор за цесия от 08.08.2018 г.

Извършвани са и последващи действия в хода на принудителното изпълнение, които съдът намира, че не следва да описва, поради изложеното по-нататък в мотивите.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е подадена в срока за това, от надлежна страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал.

1, т. 3 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата:

Прекратяването на изпълнителното производство при наличието на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител в този смисъл има само констативно значение, като извършваните след прекратяването на производството действия по изпълнението се считат за невалидни. При това положение и с оглед предоставяне защита от неправомерното засягане имуществената сфера на длъжника чрез неоснователно извършвани действия по принудителното изпълнение, същият разполага с правен интерес да поиска прекратяването на производството чрез нарочен акт на съдебния изпълнител. Още повече, че на основание чл. 433, ал. 3 ГПК, при прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител дължи вдигане на наложените възбрани и запори върху имуществото на длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в период от две години. Същински изпълнителни действия са предприетите по инициатива на взискателя, приложими и по отношение на института на погасителната давност, а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

За изпълнителни действия по искане на взискателя, в случая, следва да бъдат отчетени извършените такива по налагането на запор върху наличностите в банковите сметки на длъжника, с което съдът свързва датата на изпращането на запорните съобщения – 10.07.2012 г. Банката в качеството си на трето задължено лице, което дължи вземане в полза на длъжника по изпълнението, дължи отговор в 7-дневен срок на ЧСИ относно това признава ли за основателно вземането и има ли готовност да го плати, има ли наложени други запори върху същото вземане, както и дали е налице открита банкова сметка с титуляр длъжника – чл. 508, ал. 1 ГПК. За да бъде наложен запорът, единствено необходимото условие е в банката да има открита банкова сметка с титуляр – длъжника, като без значение е дали има наличност с авоари по нея. При наличието на банкова сметка запорът се счита за успешно приложен способ на изпълнението, като може да засяга бъдещи постъпления и без значение е вида на 3 вземанията - дали са изискуеми, падежирали или не, спорни или безспорни, както и съществуващи към момента или бъдещи такива. В случая, доколкото се установи от постъпилите отговори в писмата от „Райфайзенбанк България“ЕАД, „Централна кооперативна банка“АД, „ОББ“ АД, „Общинска банка“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, така приложеният способ на запор върху банковите сметки следва да счита за успешно приложен и прекъсващ срока на перемпцията.

Последващо извършено действие е насрочването на опис на движими вещи за 30.05.2014 г. от 14.00 ч. на адрес – гр. София, ул. ****, което е обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх. № 092033/09.04.2014 г. до длъжника Й. К.. Видно от връчваните до този момент покани, включително и за периода след това – до 2017 г., налице е нередовно връчване. В този смисъл съдебният състав съобрази, че при многократно правените опити за връчване на книжата по изпълнителното дело са адресирани до длъжника на един и същи адрес, а именно – гр. София, ул. ****, въпреки удостоверяването от призовкаря във всяко от съобщенията, че лицето не живее на адреса.

В изпълнителното производство приложими относно връчването са общите правила по чл. 37 и сл. ГПК. В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК изрично е предвидено връчването чрез залепване на уведомление при неоткриване на адресата на „посочения по делото адрес“. В случая, доколкото длъжникът не е бил откриван на посочения адрес, като не е посочил адрес за призоваването му, преди да разпореди връчването чрез залепване на уведомление, съдебният изпълнител дължи да извърши справка за регистрирания му настоящ и постоянен адрес, адрес по месторабота и др., за да приложи съответния начин на връчване. Видно от материалите по делото, такива справки за актуалния адрес на длъжника липсват, поради което връчването по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК съдът приема за ненадлежно.

Според възприетото в съдебната практика, насрочването на опис без да бъде извършен, не е същинско изпълнително действие и в този смисъл не попада в обхвата на прекъсващите течението, както на давността, така и на срока на перемпцията.

Видно от материалите по изпълнителното дело, единственото което е извършено като част от процедурата по описа на движимите вещи, е неговото насрочване в съобщенията за това през 2014 г., 2015 г. и 2017 г., които дори не са и редовно връчени на длъжника. Изпращането на съобщения до един и същи адрес, за който неколкократно е удостоверено, че длъжникът не пребивава и без да бъде извършено проучване за актуален адрес, съдът намира за фиктивни, които не следва да бъдат възприети като действия по изпълнението, възложени от взискателя. Не се установява опис на движимите вещи на адреса на длъжника да е бил извършен, което действие би могло да бъде прието като прекъсващо срока на перемпцията.