Решение № 404 от 13.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Гоце Делчев, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Карамфилка Р. Стоилова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220101181 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Х. обл. Бл.чрез адв. В. Ат.а, СРЕЩУ „ЕК.БГ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1517, бул. „Вл. В.“ № 40, ет. 2, представлявано от управителя Ст.Д. П., чрез адв. Т. К..

Предявени са с оглед признаване незаконосъобразността на извършеното уволнение обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ): За признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца В. С. П., извършено със Заповед № 23/27.04.2026 г. на управителя на „Ек. БГ“ ЕООД на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 28.04.2026 г.; За възстановяване на ищеца на предишно заеманата длъжност „работник-животновъд“ в ответното дружество;

За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 462.00 лева (3 303.96 евро), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 28.04.2026 г. за срок до 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът поддържа, че е работил в ответното дружество по Трудов договор № **/13.06.2025 г. на длъжността „работник-животновъд“ с постъпване на работа от 16.06.2025 г., като в договора е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Твърди, че на 27.04.2026 г. му е връчена Заповед № 23/27.04.2026 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Ищецът поддържа, че към датата на връчване на заповедта уговореният шестмесечен изпитателен срок вече е бил изтекъл 1

(според него на 16.12.2025 г.), поради което договорът е станал окончателно сключен като безсрочен и работодателят не е разполагал с правото да го прекрати без предизвестие.

Поради това претендира отмяна на уволнението, възстановяване на работа и съответното обезщетение за оставане без работа.

Ответникът „Ек. БГ“ ЕООД, чрез писмен отговор по чл. 131 от ГПК и в съдебно заседание, оспорва исковете като изцяло неоснователни. Заявява, че уговореният 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя не е изтекъл към датата на връчване на заповедта (27.04.2026 г.), тъй като съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ в изпитателния срок не се включва времето, през което работникът е ползвал законоустановен отпуск поради временна неработоспособност. Посочва конкретни болнични листове, отчитайки препокриването между някои от тях, и изчислява, че поради ползваните от ищеца общо 148 календарни дни болничен отпуск, изпитателният срок е удължен и изтича едва на 13.05.2026 г. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 400.00 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца В. С. П. и ответника „Ек. БГ“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № **/13.06.2025 г., с уговорено постъпване на работа на 16.06.2025 г., за длъжността „работник-животновъд“. В Раздел I, т. 4 от договора е уговорен срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя (чл. 70, ал. 1 от КТ). Със Заповед № 23/27.04.2026 г. на управителя на ответното дружество, връчена лично на ищеца на 27.04.2026 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ (до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие), считано от 28.04.2026 г. От представените и неоспорени по делото болнични листове се установява, че за периода от постъпването си на работа (16.06.2025 г.) до връчването на заповедта (27.04.2026 г.) ищецът е отсъствал от работа поради временна неработоспособност през следните периоди: Период 1 (август – октомври 2025 г.): Издадени са болничен от 26.08.2025 г. до 14.09.2025 г.; болничен от 02.09.2025 г. до 27.09.2025 г. и болничен от 26.09.2025 г. до 03.10.2025 г. Тъй като периодите частично се препокриват, реално ползваният непрекъснат отпуск поради неработоспособност е от 26.08.2025 г. до 03.10.2025 г. включително, което прави общо 39 календарни дни. Период 2 (януари – април 2026 г.): Издадени са последователни болнични листове: от 06.01.2026 г. до 21.01.2026 г. (16 дни); от 22.01.2026 г. до 10.02.2026 г. (20 дни); от 11.02.2026 г. до 02.03.2026 г. (20 дни); от 04.03.2026 г. до 05.04.2026 г. (33 дни) и от 06.04.2026 г. до 25.04.2026 г. (20 дни). Общият брой дни за Период 2 възлиза на 109 календарни дни. Общият реален брой календарни дни, през които ищецът е бил в законоустановен отпуск поради временна неработоспособност и не е изпълнявал трудовите си функции, възлиза на 148 календарни дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Относно главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Спорният между страните 2 въпрос е правен и се свежда до това дали към датата на връчване на заповедта за уволнение (27.04.2026 г.) уговореният 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя е бил изтекъл. Съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ, в срока за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Отпускът поради временна неработоспособност (чл. 162 от КТ) представлява такъв законоустановен отпуск, поради което дните на ползването му спират течението на изпитателния срок и го удължават с точния размер на отсъствието. Изчислението на изпитателния срок се извършва съобразно правилата на ГПК (чл. 72, ал. 1) и КТ. Началото на изпитателния срок е датата на реалното постъпване на работа – 16.06.2025 г. При липса на отсъствия 6-месечният срок по чл. 70 от КТ би изтекъл на 16.12.2025 г. Към тази дата следва да се добавят 148-те календарни дни отсъствие поради ползван отпуск за временна неработоспособност. Следователно срокът за изпитване изтича на 13.05.2026 г., към датата на връчването на Заповед № 23/27.04.2026 г.

(27.04.2026 г.), както и към датата на прекратяване на трудовия договор (28.04.2026 г.), уговореният шестмесечен срок за изпитване НЕ Е бил изтекъл. Работодателят законосъобразно е упражнил субективното си потестативно право по чл. 71, ал. 1 от КТ да прекрати трудовия договор без предизвестие преди изтичане на изпитателния срок.

Извършеното уволнение е изцяло правомерно, поради което искът за признаването му за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Исковете за възстановяване на предишно заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ са обусловени от основателността на главния иск за отмяна на уволнението. Поради отхвърлянето на главния иск като неоснователен, акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има ответникът „Екомилк БГ“ ЕООД.

Ответникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 400.00 евро (съгласно договор за правна защита и съдействие).

Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира възражението за прекомерност за ОСНОВАТЕЛНО. Делото не разкрива висока фактическа и правна сложност – казусът се изчерпва с изчисляването на изпитателен срок съобразно налични писмени доказателства (болнични листове) и приложение на чл. 70, ал. 4 от КТ. Проведени са стандартен брой съдебни заседания, а правната защита се изразява в изготвянето на писмен отговор и явяване в съдебно заседание. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно действително положения труд и правната сложност на спора, претендираното от ответника възнаграждение в размер на 1 400.00 евро се явява прекомерно и следва да бъде намалено от 1 400.00 евро на 400.00 евро, която сума ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество.

3

Така мотивиран и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, Районен съд – Гоце Делчев

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Х., обл. Бл., СРЕЩУ „ЕК. БГ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1517, бул.

„Вл. В.“ № 40, ет. 2, искoве за: Признаване за незаконно и отмяна на уволнението на В. С.

П., постановено със Заповед № 23/27.04.2026 г. на управителя на „Ек. БГ“ ЕООД на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 28.04.2026 г. (по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ);

Възстановяване на В. С. П. на предишно заеманата длъжност „работник-животновъд“ в „Ек.БГ“ ЕООД (по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ); Осъждане на „Ек. БГ“ ЕООД да заплати на В. С.

П. сумата от 6 462.00 лева (3 303.96 евро), представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа поради уволнението за периода от 28.04.2026 г. до 28.10.2026 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до изплащането , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕК. БГ“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 400.00 евро (четиристотин евро), представляващи съдебно-деловодните разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4