Решение № 313 от 21.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Пловдив, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300500712 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението И. Г. М. от гр.***** против Постановление от 28.11.2024г. по изпълнително дело № 22/2018г., съставено от ЧСИ М. С.-Ц. рег.№ *****, район на действие ОС Пловдив, с което е отказано да се прекрати производството по изпълнително дело № 22/2018г., по описа на ЧСИ М. С.-Ц. рег.№ *****.

В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл срока от две години по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като в този срок не са извършени никакви валидни изпълнителни действия по изпълнителното дело и делото е било прекратено ех lege, което следва да се съобрази от ЧСИ и делото да се прекрати с изричен акт. Твърди се, че независимо от безспорните искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия, за да се прекъсне срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, тези искания следва да се довели до извършени валидни изпълнителни действия по изпълнителното дело и двете кумулативно да са налице.

Въззиваемият взискател «ЕОС Матрикс» ЕООД, гр.*****, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Й. намират жалбата за неоснователна по 1 посочени в нея мотиви искат потвърждаване на обжалваното постановление на ЧСИ.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна, като дължимата държавна такса е внесена.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя «Банка ДСК» ЕАД, гр.***** по представен изпълнителен лист от 02.09.2014г., издаден въз основа на решение от 7.12.2017г. постановено по заповед за изпълнение по гр. Дело на РС Пловдив, с което И. Г. М. е осъден да плати на взискателя 242,45 евро и 32,03 евра главница и лихва по договор за потребителски кредит ведно с разноските по делото.

По делото безспорно е установено, че в периода от неговото образуване на 11.01.2018г. до днес, променящите се взискателите по делото «Банка ДСК» ЕАД, гр.*****, ОТП Факторинг България ЕАД и «ЕОС Матрикс» ЕООД, гр.*****, през периоди по-малки от две години са правили искания адресирани до ЧСИ за извършване на определени изпълнителни действия.

Възражението на жалбоподателят М., че независимо от безспорните искания на взискателите за извършване на изпълнителни действия в двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тези искания следва да са довели до извършени валидни изпълнителни действия по изпълнителното дело и двете кумулативно да са налице, за да се прекъсне теченето на горния срок е неоснователно. Позоваването на жалбоподателя за горния извод на т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС №2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. е неправилно. Никъде в горното ТР на ОСГТК не посочено, че за прилагане на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, е необходимо кумулативно да са налице искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия и тяхното реално извършване от съдебния изпълнител. Текста на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е ясен - единственото условие за настъпване на прекратяването е непоискване от взискателя на извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок. В казуса 2 исканията на взискателите по делото са ясни и съдържат конкретни искания за извършване на конкретни изпълнителни действия, най-често събиране на информация за банкови сметки на длъжника и запор на същите. Евентуално установената от съдебния изпълнител липса на банкови сметки за длъжника в български банки, което логично води неналагане на запори върху такива, не води до обезсилване на процеуалната активност на длъжника, която всъщност е условието да се поддържа изпълнителния процес висящ. Ето защо в казуса срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е изтекъл и отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е правилен и законосъобразен. Поради което следва да се остави без уважение жалбата на дължника срещу разпореждането, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението И.

Г. М. от гр.***** против Постановление от 28.11.2024г. по изпълнително дело № 22/2018г., съставено от ЧСИ М. С.-Ц. рег.№ *****, район на действие ОС Пловдив, с което е отказано да се прекрати производството по изпълнително дело № 22/2018г., по описа на ЧСИ М. С.-Ц. рег.№ *****.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3