Решение № 309 от 19.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Елизабет П. Въззивно гражданско дело № 20241000500228 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 09.10.2023г по гр.д. № 13448/2019г Софийски градски съд, ГО, І-17 състав е отхвърлил изцяло предявения иск от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 620 244.91лв от С. М. Т. и Ц. В. С. представляващо суми- пазарна стойност на отчуждено имущество, погасителни вноски по кредит, внесени суми по депозит, вноски от трети лица, лични вноски и МПС. С решението си съдът е възложил разноските по делото върху КОНПИ, като е осъдил комисията да заплати разноски на ответниците и държавна такса по сметка на съда.

С определение от 23.11.2023г съдът е оставил без разглеждане молбата на ответниците за изменение на решението в частта за разноските, поради липса на представен списък по чл.80 от ГПК от тях в сроковете по ГПК.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от КОНПИ само в отхвърлителната част касаеща л.а. БМВ 525Д и четири суми, посочени във въззивната жалба, като следва да се приеме ,че в останалата част решението на СГС е влязло в сила като необжалвано.

Въззивникът счита, че решението е неправилно,

1 противоречиво и необосновано. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.151 от ЗОНПИ и пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ.

Оспорва определянето от съда на пазарна стойност на имущество. Оспорва изводите на съда за това какво имущество е било налично в началото на проверявания период и в края, както и извода, че ответниците са имали достатъчно средства за закупуването на установеното имущество. Оспорва изводите на съда за придобиването на л.а. БМВ от ответниците по дарение. Поддържа твърдение, че по делото е установено значително превишение на имуществото на ответниците над доходите им и се установява значително несъответствие. Поддържа , че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, като не е разпределил доказателствената тежест по делото за факти, които е съобразявал в обжалваното решение. Оспорва решението в частта, с която върху ищеца са възложени такси и разноски. Моли , в обжалваната част решението на СГС да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен като бъде отнето в полза на държавата следното имущесктво, придобито от ответниците- л.а.

БМВ 525Д, суми в общ размер от 163.03лв.Претендира разноските, направени по делото.

С молба от 06.03.2024г КОНПИ уточнява, че с въззивната жалба моли при изменение или отмяна на решението на СГС да бъдат изменени или отменени възложените върху комисията разноски.

Ответниците С. Т. и Ц. С., представлявани от адв. Ч. депозират общ писмен отговор, с който оспорват жалбата като недопустима, нередовна, пълна с противоречия и неоснователна. Поддържат искане отговора да се счита за насрещна въззивна жалба против решението на СГС в частта за разноските.

В о.с.з. адв. Ч. уточнява, че не обжалва определението на СГС по чл.248 от ГПК, но моли решението да бъде изменено в частта за разноските.

В о.с.з. въззивникът КОНПИ се представлява от главен инспектор П., която поддържа въззивната жалба. В нарочна жалба излага несъгласие в разпределената й доказателствена тежест по делото. Моли въззивната жалба да бъде уважена.

Претендира разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от ответниците.

Въззивникът представя писмени бележки по делото, с които поддържа развитите във въззивната жалба въззивни оплаквнания

Въззиваемата страна С. Т. и Ц. С. се представляват от адв. Ч., който оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде потвърдено . Моли да му бъдат присъдени разноските, претендирани пред СГС и тези направени пред настоящата инстанция.

Поддържа,че възнаграждението му е в минимален размер съобразно НМРАВ.

Въззиваемите депозират писмена защита по делото, с която оспорват въззивната жалба като недопустима, изложените от комисията аргументи – за противоречащи на 2 закона. Възразяват, че по делото е установено,че ответниците са имали законни доходи за придобиване на процесното имущество.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно като краен резултат и не следва да бъде отменено.

Предявен е иск за отнемане в полза на държавата на имущество от С. Т. и Ц. С., с твърдение, че против С. Т. е започнало наказателно производство за престъпление по чл. 304б,ал.1 от НК. Твърди се, че при извършена проверка е констатирано, че за периода от 17.04.2008г до 17.04.2018г е налице значително несъответствие в имуществото на Т. . Посочено е, че Ц. С. е съпруга на С. Т.. В исковата молба е посочено имущество, притежавано от проверяваните лица към момента на проверката и са наведени твърдения , че за процесния период лицата са придобили и продали описани имоти , МПС, че през имуществото им са преминали описани суми, че са притежавали недвижимо имущество и са били съдружници в посочени дружества, имали са разходи за издръжка на семейството си, пътувания и др., при което се обосновава извод за установено несъответствие между нетен доход и имущество на ответниците в размер на 908 443.02лв, поради което се търси и отнемане на имущество в полза на държавата на стойност 620 244.91лв.

В отговора на ИМ ответниците навеждат възражения, че пазарната оценка на описаните имоти и вещи е некоректна, посочват , че не са съобразени приходи на семейството. Оспорват, при съобразяване на тези обстоятелства, да е налице несъответствие между нетните им доходи и притежаваното имущество в края на периода на проверката.

С решението си състав на СГС е отхвърлил иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество за сумата от 620 244.91лв, представляващи суми като равностойност на отчуждени вещи, лек автомобил погасителни вноски, депозитни вноски и вноски на каса, други парични вноски, думи по спестовни влогове, като е 3 приел, че по делото е установено наличие на законен доход от ответниците за придобиване на процесното имущество.

За да бъдат предявените конститутивни искове по чл. 153 от ЗОНПИ основателни следва да се установи на първо място, че ответникът подлежи на проверка , защото е привлечен като обвиняем за престъпление, включено в предметния обхват на чл. 108 ЗОНПИ или е лице, по отношение на което са налице други от предпоставките в хипотезата на чл. 108, ал. 2-6 от ЗОНПИ. Следва да се установят членовете на семейството на проверяваното лице, като се съобрази разпоредбата на пар. 1, т.19 от ДР на ЗОНПИ, чието имуществено състояние също подлежи на проверка.

На следващо място, следва да се установи по делото, ч е през проверявания период е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната норма на пар. 1, т. 3 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв за целия проверяван период. Ако се установи несъответствие в посочения размер , намира приложение презумпцията, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, съгласно определителната норма на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ. На следващо място имуществото следва да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ - в период от 10 години назад от предявяване на иска и то да не е придобито със законен източник на средства.

В тежест на ищеца е установяването на първите три предпоставки за уважаването на иска. В тежест на ответника е да доказва , че имуществото , което притежава в края на периода на проверката е придобито със средства, които имат законен произход.

Наличието на първа т а предпоставка се установява по делото от събраните по делото писмени доказателства и това не е спорно между страните, че на 30.03.2018г С.

Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 304б,ал.1 от НК, което престъпление е в обхвата на разпоредбата на чл.108 от ЗОНПИ. Проверка е образувана по решение на КПКОНПИ от 17.04.2018г и обхваща периода от 17.04.2008г. Не се спори още, че ответниците са съпрузи и имат общо дете.

За установяването на втората предпоставка следва да се съобразят разясненията, дадени по приложението на закона с формираната практика на ВКС по сходни казуси решение № 97/2018 г по гр. д. № 3224/2017 г, IV ГО, решение № 137/2018 г. по гр. д.

№ 2507/2017 г, ІV ГО, решение № 83/2020 г по гр. д. № 4939/2017 г., IV ГО , обобщени и доразвити с ТР № 4/2023 г по т. д. № 4/2021 г на ОСГК на ВКС.

Съгласно посочената сформирана практика приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум. Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред . Доход са имуществените блага, с които се увеличава 4 патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон, да е подчинена на особен режим или да е разрешена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни , те са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни. До хо д е уредено да се отнема само на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК. По гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество (придобито от престъпна дейност).

Придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е притежавал, а отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго л и ц е /чрез сделка, по давност или публичен акт с отчуждително действие/.

Преобразувано имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически или правни действия е трансформирано в друго имуществено благо. Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено , унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му /след приспадане на разходите за подобрения/.

Съгласно задължителните указания по тълкуването на закона дадени от ВКС с ТР № 4/2021 г на ОСГК не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.