Решение № 1199 от 11.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1199 гр. Варна, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110110152 по описа за 2021 година

Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по предявен от К. Т. С. с ЕГН ********** и Ж. И. С. с ЕГН **********, двамата с адрес: ************, срещу Г. Н. Т. с ЕГН ********** и П. Н. Г. с ЕГН **********, двамата с адрес: **********, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор № *********.145 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 16.07.2021 г., номер по предходен план: ******, находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, местност „*******“, с площ 1316 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория на земята: 10, при съседи: *********.340, *********.350, *********.141, *********.143, *********.4.

В исковата молба ищците твърдят, че по силата на договор за доброволна делба от 08.03.2004 г. праводателят на страните Н.Г.Т. придобил земеделска земя с площ 1316 кв.м, представляваща имот с пл. № ******, находящ се в гр. Варна, м-ст „*******“, при граници имоти с №№ 019004, 019143, 019017 и 00142, който имот е идентичен с процесния ПИ с идентификатор № *********.145 по действаща КК. Твърдят, че Н. Т. продал на ищеца К. С., по време на брака му с втория ищец Ж. С., общо 312 кв.м ид.ч. от имота, от които 252 кв.м ид.ч. с нотариален акт за покупко-продажба № ** от 30.03.2004 г., том III, рег. № 3820, дело № 377 от 2004 г., и 60 кв.м ид.ч. с нотариален акт за покупко-продажба № ** от 07.11.2011 г., том IV, рег № ****, дело № *** от 2008 г. Твърдят, че Н. Т. починал на 09.03.2020 г. и неотчуждените приживе от него 1004 кв.м ид.ч. от имота са придобити по наследство от неговите деца – ответниците Г. Т. и П. Г.. Считат, че така между страните е възникнала съсобственост по отношение на процесния 1 имот, като те притежават в режим на СИО 312 кв.м ид.ч., а ответниците – останалите 1004 кв.м ид.ч.

По изложените съображения по същество ищците молят да бъде допуснат до делба имотът и същият да бъде реално поделен, а при невъзможност за това – да бъде изнесен на публична продан. Претендират и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Н. Т. депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на иска.

Твърди, че ищците са придобили от наследодателя му друг имот, а не процесния, като последният е изключителна собственост на него и сестра му.

В тази връзка бланкетно оспорва като неистински представените от ищците нотариални актове за покупко-продажба. Твърди, че ищецът К. С. е измолил праводателя му Н. Т. да сключи продажбените договори от 30.03.2004 г. и 07.11.2011 г. под предлог, че желае да му бъде учредено право на преминаване през процесния имот до съседен негов друг имот. Отделно поддържа, че при сключване на договорите продавачът е бил в материално затруднение, от което купувачът се е възползвал. На база тези твърдения прави възражение за нищожност на продажбените договори поради липса на съгласие, тъй като праводателят му изобщо не е искал да се обвърже по договор за покупко-продажба, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като целта на купувача е била чрез последваща делба на имота да го придобие изцяло. Прави и евентуални възражения за унищожаемост на договорите поради измама, грешка и крайна нужда и явно неизгодни условия.

По същество моли за отхвърляне на иска за делба.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата П. Н. Г. не е депозирала отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищците поддържат исковата молба и изразяват становище за неоснователност на възраженията, направени в отговора. По конкретно сочат, че съседният техен имот има излаз на път, съответно не са имали нужда от сочения сервитут. Оспорват също праводателят на ответниците да е бил във финансово затруднение.

Представят и списък на разноски по чл. 80 ГПК (л. 82).

Ответникът Г. Т., чрез процесуалния му представител адв. В. Д., поддържа отговора.

Ответницата П.Г. не се явява и не се представлява.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС.

По аргумент от разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в първата фаза на делбата следва да бъде установено дали заявеното от страните състояние на съсобственост действително съществува, на какво основание, между кои лица и какви са техните права от съсобствеността. Следователно основателността на иска за делба е обусловена от наличието на възникнала на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху имота – предмет на делба, чието ликвидиране се цели чрез инициираното делбено производство.

От представената административна преписка (л. 138 и сл.) се 2 установява, че по заявление вх. № 40213/09.01.1992 г., подадено от Т.К.С., е прието решение № 412/25.04.1997 г. на ПК-гр.Варна, с което на основание чл.

18ж,ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на К.С.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния недвижим имот, а именно: нива от 6,756 дка в местност „*******“, имот № 19005 по картата на землището, при посочени граници.

Видно от приобщеното към преписката удостоверение за наследници № 26/13.05.1991 г. (л. 151), правоимащите наследници на К.С.К. са петима, сред които и дъщеря му П.К.Т..

От представения договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи с възстановено право на собственост с Решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ на ОСЗГ гр. Варна в землището на кв. *****, гр. Варна от дата 08.03.2004 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Варна на 08.03.2004 г., том III, № 244, вх. рег. № 3865 (л. 4), се установява, че между К.Г.Т. и Н.Г.Т. е извършена доброволна делба на недвижим имот, придобит по наследство от общия им наследодател П.К.Т., която приживе е била негов собственик съгласно договор за доброволна делба № ***, том V, дело № *** от 14.10.1997 г., който имот представлява поземлен имот № 137, нов № 142 от масив 19 по КП „Стари реални граници“, находящ се в землището на кв.

***** в гр. Варна, местност „*******“, с площ от 2380 кв.м и посочени граници. Съгласно договора имотът е реално поделен, като К.Т. е придобила имот с пл. № 019143 с площ 1,064 дка, а Н.Г.Т. – имот с пл. № ****** с площ 1,316 дка, при граници и съседи: имоти с № 019004 – нива на насл. На К.И., № 019143 – собственост на К.Г.Т., № 019141 – собственост на Н.Т. С. и К. Т.

С., № 019017 - лозе на насл. На Г. Д. К. и № 0142 – полски път на Община Варна.

Видно от индивидуализацията на така придобития от Н.Г.Т. имот, вкл. неговото местонахождение, площ и граници, същият е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор № *********.145 по действаща КК. Този извод се потвърждава и от изричното посочване на номера на имота по предходен план, както и от съпоставката на приложената към договора за доброволна делба скица-проект (л. 5) и актуалната негова скица (л. 18).

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от 30.03.2004 г., том III, рег. № 3820, дело № 377 от 2004 г. по описа на нотариус А.Г. с рег. № 194 в НК (л. 6) Н.Г.Т. е продал на ищеца К. Т. С. 0.252 ид.ч. от поземлен имот с пл. № ******, целия с площ 1.316 кв.м, срещу продажна цена в размер на 600 лв., получена напълно от продавача, при посочена данъчна оценка на прехвърления имот в размер на 2,50 лв. В договора се съдържа и клауза, според която страните се споразумяват купувачът да ползва закупената от него реално обособена част при граници: имот пл. № 019141 – лозе на К. Т., пл. № 019017, пл. № 000142 и останалата част от имот пл. № ******.

Сключването на договора е предшествано от подписването на 30.01.2004 г. на предварителен договор за покупко-продажба между К.Г.Т. и Н.Г.Т., от една страна като продавачи, и К. Т. С., от друга страна като купувач (л. 114). В предварителния договор е описан имотът с площ и граници и е посочена продажната му цена от 600 лв. Предвидено е и задължение на продавачите да предоставят за ползване път с ширина 3 м, свързващ закупения имот с имот № 138 – собственост на купувача.

3

С последващ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от 07.11.2011 г., том IV, рег № ****, дело № *** от 2008 г. на нотариус А.Г. с рег. № 194 на НК (л. 7) Н.Г.Т. е продал на съсобственика на К. Т. С. още 60 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор № *********.145 срещу продажна цена от 400 лв., получена напълно от продавача преди подписване на договора, при посочена данъчна оценка на прехвърления имот в размер на 1,20 лв.

И този договор е предшестван от сключването на предварителен такъв от 12.07.2011 г. между същите страни (л. 110-111). В предварителния договор е уговорена идентична продажна цена в размер на 400 лв.

Индивидуализирани са и прехвърляните ид.ч. с посочване на граници и графично изражение на скица – приложение към договора (л. 112). Видно от скицата, ид.ч. са разположени на север от прехвърлените такива с първия продажбен договор от 30.03.2004 г.

От приложеното удостоверение за граждански брак № 045154 (л. 30) се установява, че при сключването на окончателните договори за покупкопродажба през 2004 г. и 2011 г. купувачът К. Т. С. е бил в граждански брак с Ж. И. С., който брак е сключен на 27.04.1969 г. При това положение и с оглед възмездния характер на договорите, придобитите чрез тях общо 312 кв.м. ид.ч. от процесния имот са станали собственост на двамата съпрузи в режим на СИО, на основание чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), който кодекс е приложим за имуществените отношения между съпрузите във връзка със закупения от тях през 2004 г. имот, на основание § 4 от ПР на СК от 1985 г.

(отм.), респ. чл. 21, ал. 1 от СК от 2009 г., приложим за имуществените им отношения във връзка със закупения през 2011 г. имот, на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на СК.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника Г. Т. за недействителност на договорите за покупко-продажба, от които съделителите С.и черпят правата си в съсобствеността.

За тяхното установяване ответникът не е ангажирал никакви доказателства, въпреки разпределената му доказателствена тежест в тази насока. Поддържаните пороци на сделките не следват и от тяхното съдържание.

В частност, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД е налице, когато волеизявленията на страните съвпадат, но някое от тях или и двете са дадени при т.нар. „съзнавано несъгласие”, тоест при отсъствие на намерение за обвързване. Такова намерение липсва в случаите, когато изявлението е направено несериозно (на шега, като учебен пример) или когато същото е изтръгнато чрез насилие или е извършено в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини, недължащи се на някое от посочените състояния – малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др. (така решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 813/7.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 256/2010 г., IV г.о. и др.).

В настоящия случай посоченият порок на сделката е поддържан с твърдения за намерение на праводателя на ответника да се обвърже по друг договор, а именно такъв за учредяване на право на преминаване, а не по обективирания в нотариалните актове договор за покупко-продажба. Това несъответствие не може да бъде квалифицирано като липса на съгласие по смисъла, посочен по-горе, доколкото не е съзнавано. Освен това същото 4 изобщо не е доказано по делото. Напротив – волята на продавача да отчужди ид.ч. от собствения му имот чрез продажба е потвърдена от сключените предварителни договори за покупко-продажба, предхождащи окончателните такива.