Решение № 1940 от 05.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1940 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330204291 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23 – 1030 – 002577 от 23.05.2023 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Г. Н. Н. на основание чл. 175, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, на база на което е формулирано искане за отмяната му. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата 1 отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна се установява следното:

На 06.03.2023 г. около 10,45 часа в град Пловдив, по ул. „Васил Левски“ до № 107, жалбоподателят Н. управлявал МПС марка „Ла Соириус“ модел „Е - Соурини“, с посочен номер на рама, по отношение на който административнонаказващият орган е посочил, че е мотопед, който не е регистриран по надлежния ред, а именно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

По този повод бил съставен АУАН № 434910/ 06.03.2023 г. в присъствието на жалбоподателя за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения, а такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Поради съмнение за извършване на престъпление материалите по преписката били изпратени на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, който възложил извършването на проверка с оглед събирането на достатъчно данни по смисъла на чл. 211 НПК за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК или друго такова от общ характер. Така била образувана прокурорска преписка под № 3158 по описа на Районна прокуратура Пловдив за 2023 г.

След извършване на възложената проверка, с постановление от 30.03.2023 г. наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура Пловдив на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК и прекратил преписка № 3158/2023 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив.

Препис от постановлението, ведно с преписката били изпратени на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив с оглед преценка за провеждане на административно производство.

Така, на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща АУАН, материалите по пр. преписка № 3158/2023 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, справка за нарушител/ водач, оправомощителни заповеди и др.

Настоящият съдебен състав, като анализира съдържателната част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл.

42 и чл. 57 ЗАНН.

2

Съгласно регламента на горецитираните разпоредби, сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

Същевременно, безспорно установено положение както в теорията, така и в съдебната практика е, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този смисъл са и постановките на ППВС 1/1953г., съгласно които всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че в теорията и съдебната практика е изведен следният практически критерий:

АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са 3 предявени на дееца.

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.

В аспект на гореизложеното, впечатление прави липсата на пълна, надлежна индивидуализация на процесното МПС в обстоятелствената част на наказателното постановление.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, п о пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

Описанието на нарушението е непълно, тъй като превозното средство е недостатъчно индивидуализирано и не са събрани доказателства за неговите техническите характеристики, които го определят като „мотопед". За да се установи, че действително пътното превозното средство е мотопед, то следва да бъдат установени неговите технически характеристики, визирани в разпоредбата на пар. 6, т. 14 от ЗДвП. Според цитираната норма, „Мотопед" е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.

В конкретния случай не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че превозното средство, управлявано от жалбоподателя притежава технически параметри за обем на двигателя и конструктивна максимална мощност посочени в § 6, т. 14 от ЗдвП и че представлява мотопед. Като такива съдът не третира показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание изрично заяви, че оглед и/или експертиза на процесното пътно превозно средство не са правени, като до извод, че подлежи на регистрация актосъставителят достигнал по пътя на предположението, опирайки се на субективната си преценка за това дали ППС действително притежава необходимите технически характеристики без да изследва обстойно този въпрос. За това дали процесното ППС притежава техническите характеристики на мотопед не са събирани доказателства и в хода на проверката възложена от страна на прокуратурата, както и след като и постановен отказ да се образува ДП и материалите са изпратени на административно наказващия орган за вземане на отношение.

4

Без съмнение мотопедите подлежат на регистрация и следва да са с табела с регистрационен номер поставен на определеното за това място. В случая обаче, след като не е доказано, че управляваното от жалбоподателя ППС е именно мотопед по смисъла на § 6, т. 14 от ДП на ЗДвП, не може да се направи извод, че за него е възникнало задължение да го регистрира. АНО е следвало да назначи експертиза и да установи техническите параметри на ППС и прецени подлежи ли на регистрация. Така допуснатите съществени процесуални нарушения налагат издаденото НП да бъде отменено.

Тоест всичко гореизложено води до извод , че дали дадено превозно средство подлежи на регистрация зависи от техническите му характеристики.

В конкретния случай, непосочването в пълнота на индивидуализиращите белези на превозното средство управлявано от санкционираното лице, поставя в невъзможност съда да извърши преценка дали то подлежи на регистрация, съответно извършило ли е лицето вмененото му административно нарушение. Извършването на подобна правно – аналитична дейност не може да бъде възлагана и в тежест на жалбоподателя.

Жалбоподателят следва да е наясно с всички елементи на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, доколкото организира защитата си, не само по фактическите, но и по правните аспекти на спора. Поставянето му в положение на неяснота винаги ще води до накърняване правото му на защита, а оттам и до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, обективирана в редица актове, включително Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, и др.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.