Решение № 2962 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2962 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100506160 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.03.2022 г. по гр.д. №39430/20 г., СРС, ГО, 72 с-в ОСЪЖДА „Л.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.****“ ООД, ЕИК ****, гр. София, седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, бизнес център ****, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 14350.23 лева, с която ищецът се е обеднил за сметка на обогатяването на ответника, представляваща общ размер на извършени от „Л.К.“ АД, но заплатени от „В.****“ ООД разходи за топлинна и ел. енергия за ползването на имоти на ищеца, както следва - разходи за топлинна енергия за периода септември 2017 г. - март 2018 г. (вкл.); разходи за топлинна енергия за април 2019 г.; разходи за ел. енергия за периода май 2019 г. - септември 2019 г. (вкл.); разходи за изравняване на топлинна енергия за сезон 2018 г. - 2019 г„ разходи за топлинна енергия за декември 2019 г.; разходи за топлинна и ел. енергия за периода януари 2020 г. - март 2020 г. (вкл.) и разходи за ел. енергия за май 2020 г., обективирани в следните издадени от ищеца фактури: фактура №0000000101 от 28.12.2017 г„ фактура №0000000118 от 17.01.2018 г., фактура №0000000132 от 28.02.2018 г.,фактура №0000000147 от 30.03.2018 г„ фактура №0000000161 от 26.04.2018 г.фактура

№0000000493 от

19.06.2019 г., фактура№0000000520 от 24.07.20109 г., фактура №0000000547 от 15.08.2019 г., фактура №0000000575 от 19.09.2019 г., фактура №0000000610 от 30.09.2019 г.,фактура №0000000620 от 16.10.2019 г.,фактура

№0000000747 от

15.01.2020 г., фактура №********** от

18.02.2020 г., фактура

1

№0000000763 от 18.02.2020 г., фактура №0000000796 фактура №0000000797 от

20.03.2020 г., фактура от

20.03.2020г.,

№0000000825 от 21.04.2020 г., фактура №0000000826 от 21.04.2020 г. и фактура №0000000887 от 16.06.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.

София, бул. ****, иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за осъждане на „В.****“ ООД, ЕИК ****, гр. София, седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, бизнес център ****, да върне платени без основание суми за ел.енергия за периода м. ноември 2017 г,- м.септември 2020 г. на стойност 2683.06 лв. и за топлинна енергия на стойност 4892.18 лв.

ОСЪЖДА „Л.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.****“ ООД, ЕИК ****, гр. София, седалище и адрес на управление гр.

София, ул. ****, бизнес център ****, на основание чл. 78, ал.1 ТПК, сумата от 3776.40 лв. разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу решението като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон .Ответникът счита,че ползвал офисите като свои като придобити по давност;електрозахранването към двата офиса било спряно от 22.11.2017 г.като неправилно е уважено искането на ищеца за претендирани разходи след този период.Оспорва активната процеусална легитимация на ищеца.Съдът не взел предвид ,че ищецът не е нито търговец,нито доставчик на ел.енергия,нито на топлоенергия и няма право да търси цена за тази енергия.Неправилно били кредитирани експертизите по делото.Свителеят на ищеца установил,че ищецът не е ощетен с разходи за ел.енергия,тъй като те са разпределяни и поемани изцяло от собственика на офис 8,който не е ищеца по делото.

Моли да се отмени решението и да се отхвърли исковата претенция.Претендират се разноски.

В срока е постъпил отговор по жалбата ,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.59 ГПК . Съдебно предявеното право ищецът извлича при твърденията за обедняването му за сметка на обогатяване на ответника със суми от извършени разходи от ответника за ел.енергия и топлинна енергия ,но заплатени от ищеца .

Възражението на въззивника относно придобиването на процесните имоти по давностно владение е направено за първи път с въззивната жалба. В подадения от ответника отговор на искова молба последният е твърдял недопустимост на иска поради наличие на облигационно основание за ползване - заем за послужване.Ответникът не е оспорвал, че „не 2 е собственик на процесните имоти, като е твърдял, че същите са собственост на трето лице „ЕСТ“ АД .

Възражението за висящ между страните по делото спор относно собствеността върху процесните имоти, който спор имал преюдициален характер спрямо производството по настоящото дело е неоснователно.Същността на иска по чл. 59 ЗЗД се свежда до установяване наличието на неоснователно обогатяване по отношение реализираните разходи за ползването на процесните имоти, предвид тяхното заплащане от страна на „В.****“ ООД. В случая уважаването на иска предполага установяване на обогатяването на „Л.К.“ АД - че е ползвал ел. енергия и топлинна енергия със стойностите, посочени в представените по делото фактури за процесния период, обедняването на ищеца - плащането на начислената ел. енергия и топлинна енергия, връзката между обедняването и обогатяването и липсата на основание за това имуществено разместване. Тук по отношение на липсата на основание за имуществено разместване се има предвид наличието на такава облигационна връзка между страните, която да обуславя воденето на друг вид иск, с оглед изричното изискване на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, че правото за водене на иск по чл. 59, ал. 1 „възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити“.Обстоятелството чия собственост са процесните имоти е без значение за спора.Видно от разпоредбата на закона, правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД принадлежи на обеднелия вследствие дадено имуществено разместване, без да се поставят каквито и да било изисквания по отношение притежаването на други качества у това лице, включително качеството собственик при претенции, касаещи ползването на недвижими имоти.

Неотносимо към исковата претенция на ищеца е възражението на въззивника. че „В.****“ ООД не е доставчик на електрическа и топлинна енергия.Притежаването на качеството доставчик на електрическа или топлинна енергия не е предпоставка за дължимостта на сумите по представените от ищеца фактури за заплатени разходи за ел. енергия и топлинна енергия.

Установения по делото начин на отчитане и заплащане от страна на ищеца на разходите за потребена ел. енергия и топлинна енергия към експлоатационните дружества, предполага директното префактуриране на припадащите се задължения от „В.****“ ООД като титуляр на съответните партиди към реалния ползвател на посочените комунални услуги, без добавяне на печалба или други стойности, с които ищецът да се облагодетелства.

Несъстоятелни са твърденията на въззивника,че първоинстаннионният съд неправилно е кредитирал изготвените по делото заключения.Първоинстанционният съд е обосновал причините, поради които приема изготвените по делото експертизи за обективни и компетентни. От разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, е потвърдено, че информацията за стойностите, отразени в „табличен вид“ , са изчислявани съобразно~ формули, които вещото лице е проверило и е установило, че са технически издържани .От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е потвърдено надлежното осчетоводяване на процесните фактури, издадени от ищеца, включването им в дневниците за покупки на въззивника и ползването от негова страна на данъчен кредит. Сами по себе си 3 тези обстоятелства се приемат от съдебната практика за извънсъдебно признание на задължението и доказване на неговото съществуване.

Неотносими към исковата претенция са възраженията на въззивника относно заплащането на разходите за претендираната електрическа енергия от собственика на офис №8 и липсата на обедняване за ищеца ,поради това обстоятелство.Установява се от извършените по делото експертизи,че претендираните суми за ел. енергия представляват дължимите плащания за ползването на ел. енергия за общите части на сградата и за функционирането на нейните инсталации, която ел. енергия е разпределяна на всеки от собствениците/ ползватели на обекти в сградата съобразно притежавания от тях процент идеални части от общите части на сградата, респ. съгласно действително отчетено чрез уредите потребление на топлинна/студова енергия от обектите в сградата (за чилърите и помпите).Следователно, в издадените от ищеца фактури за ел. енергия е включена припадащата се на въззивника част от разходите за потребената ел. енергия за общите части на сградата, без да е отчитана и начислявана ел. енергия за ползването на самите процесни имоти.

Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е сторила 1152.60 лв. разноски за адвокатски хонорар,които следва да й бъдат присъдени.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.03.2022 г. по гр.д. №39430/20 г., СРС, ГО, 72 с-в 29.11.2021 г. по гр.д. №10946/21 г., СРС, ГО, 31 с-в в обжалваните части.

ОСЪЖДА „Л.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул.

****, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.****“ ООД, ЕИК ****, гр. София, седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, бизнес център ****, на основание чл. 78, ал.3 ТПК, сумата от 1152.60 лв. разноски за адвокатски хонорар пред въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4