Решение № 1405 от 12.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Йоана М. Генжова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100508917 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 7145 от 25.06.2022г., постановено по гр.д. № 7897/2022г. на Софийски районен съд, 145-ти състав, е уважен предявеният от ЗД „Е.“ АД срещу Б.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ за заплащане на сумата от 399,02 лв., представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение /обезщетение за наем на заместващ автомобил/ по щета № **********/26.10.2020 г. за реализирано на 25.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие, в района на с. Капитан Димитриево, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 16.02.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 340, 00 лв., представляващи разноски за производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Б.И.“ АД, чрез процесуалния си представител – адв. М.Г., с надлежно учредена по делото представителна власт, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че СРС неправилно е приел, че твърдения разход не представлява пропусната полза, доколкото по делото не са събрани доказателства, че застрахования по имуществена застраховка при ищеца би се придвижвал само и единствено с МПС. Сочи още, че 1 уговорката за предоставяне на такъв надхвърля обичайната отговорност на застрахователя по застраховка ГО и представлява луксозна и необичайна такава, тъй като предоставянето на заместващ автомобил няма обезщетителна функция. Изтъква, че по делото липсват доказателства реално да е бил предоставен заместващ автомобил, респективно че не са заплатени допълнителни премии срещу които да е поет този риск. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемият ищец - ЗД „Е.“ АД, чрез процесуалния си представител – юриск. К.Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да остави жалбата без уважение. Претендира разноски в производство пред СГС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна по следните съображения:

По отношение на единствения спорен въпрос, касещ предпоставките за заплащане на процесната сума от 399,02 лева, която ищецът твърди, че е заплатил на Булвария София ЕАД за предоставен на застрахования по имуществената застраховка заместващ автомобил, следва да се отбележи, че по делото са представени Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ЗД „Е.“ АД, в сила от 26.03.2018 г., които са действали към момента на сключване на застраховката Каско, обективирана в застрахователна полица № 00500100364520 от 05.06.2020 г. От представената от ищеца застрахователната полица, се установява, че покритите рискове по силата на застрахователния договор попадат в приложното поле на клауза „А“ от раздел III на общите условия – пълно каско. Към застрахователната полица е представен и добавък № 1 от 05.06.2020 г., като съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, пр. 1 от 2 посочените по-горе Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, неразделна част от всеки застрахователен договор са застрахователната полица, общите условия, както и добавъците към застрахователната полица. По силата на посочения добавък № 1 от 05.06.2020 г. спрямо застрахователния договор се прилага „клауза Е+“ – „Заместващ автомобил“, която е част от общите условия на „ЗД Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“. Съгласно чл. 3, ал. 2 от „Клауза Е+“, същата се прилага съвместно с „Клауза А“ от общите условия на „ЗД Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“. „Клауза Е+“ е одобрена с решение на УС на „ЗД Е.“ АД от 9.01.2017 г. и представлява неразделна част от общите условия на „ЗД Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“. Същата е в сила от 9.01.2017 г. и съгласно същата застрахователят по застраховката „Каско на МПС“ предоставя на застрахования услугата „Заместващ автомобил“ в случай на настъпване на застрахователно събитие и при наличие на следните условия, посочени в чл. 2, ал. 1 от въпросната клауза: 1. застрахователното събитие е покрито от общите условия на застрахователя; 2. собственик е физическо или юридическо лице; 3. застрахованото МПС има право на доверен сервиз; 4. документи, които доказват обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие, са протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП; 5. отстраняване на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиза за извършване на ремонта; 6. не представлява тотална щета по смисъла на общите условия на застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя; 7. всички застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС“ са изплатени от застрахования в пълен размер.

Предоставянето на тази услуга, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от „Клауза Е+“, се извършва след изрично писмено искане на застрахования. Заместващият автомобил се предоставя от определено от застрахователя дружество, предлагащо услугите „рент-а-кар“, и заплащане в негова полза на депозит от страна на застрахования. Застрахователят изплаща стойността на наемната цена на заместващия автомобил, съгласно подписан между дружеството наемодател и застрахования договор. Застрахователят предоставя заместващия автомобил с издаването на възлагателно писмо за заместващ автомобил само за периода от приемането на увредения лек автомобил в указания доверен сервиз до деня на приключване на ремонта. За приемането и предаването на автомобила за ремонт се изготвят изрични протоколи между застрахования и посочения доверен сервиз.

Като доказателство по делото е прието възлагателно писмо за заместващ автомобил от 16.11.2020г. до Булвария София ЕАД, като въз основа на същото е сключен договор за наем на заместващ автомобил между увреденото лице и юридическото лице, предоставящо услугата „рент-а-кар“. Поради което и обстоятелствата, че застрахователят е възложил на доверен сервиз по силата на „Клауза Е+“ от общите условия за застраховка „Каско на МПС“ предоставянето на заместващ автомобил и че същият е предоставен на увреденото лице са доказани в хода на производството.

Отговорността на ответника в случая се основава на института на суброгацията и произтича пряко от закона – чл. 411 КЗ, постановяващ, че в случаите, когато причинителят 3 на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност", какъвто е и конкретният случай.

По отношение отговорността на застрахователя по застраховка "ГО", условията на договора между застрахователя по имуществената застраховка и увредения, са неприложими, същите са му непротивопоставими и не го обвързват, доколкото той не е страна по този договор – срв. чл. 20, ал. 1 и чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя по застраховка "ГО", по отношение на увредения и на неговия застраховател по имуществената застраховка, произтича от закона.

Съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка "ГО" и застрахованото при него по застраховката "ГО" лице – причинител на вредите обаче, е друго правоотношение - това по сключения между тях договор за застраховка "ГО", и в отношенията между тези лица действат уговорките, и приложимата към тях съществуваща нормативна уредба, и съобразно тях застрахователят по застраховка "ГО" отговаря пред увредения като деликвента – пряк причинител, и за всичко, за което последният отговаря. В този смисъл отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е ограничена от една страна от заплатено от застрахователя по имуществената застраховка застрахователно обезщетение, а от друга страна, от това за което деленквентът /виновния водач/ отговаря по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В този ред на мисли настоящият въззивен състав приема, че ответникът – застраховател по застраховка "ГО" на причинителя на вредата би отговарял към увредения до размера, до който отговаря и самият причинител, т.е. до онзи размер на застрахователно обезщетение, онази сума пари, която се съизмерява с действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието - чл. 386, ал. 2, предл. 1 КЗ, представляваща стойността на ремонта на увредения автомобил по действащите към датата на ПТП, средни пазарни цени, увеличена с признатите по силата на закона ликвидационния разходи. Или самото ПТП не е необходимото и достатъчно условие за извършване на разхода за наем на заместващ автомобил, нито е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане. Нещо повече, съгласно посочения добавък № 1 от от 05.06.2020 г., касаещ „клауза Е+“ – „Заместващ автомобил“, предоставянето на заместващ автомобил е по преценка на доверения сервиз, когато ремонтът би е отнел повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиз за извършване на ремонта, като тази договорка няма как да обвърже застрахователя по ГО, доколкото същият не е страна по това правоотношение, поради което и причинно-следствената връзка на разходите за заместващ автомобил и процесното ПТП не е пряка и непосредствена последица от обективното естеството на причинените щети, а е свързано с организацията на работата в сервиза, извършил ремонта.

В заключение следва да се отбележи, че предоставянето на заместващ автомобил на 4 увреденото лице е допълнителна услуга, предлагана от застрахователя ищец, която обаче не обезщетява вреди от настъпилото застрахователно събитие, а се предлага само при наличие на посочените от застрахователя условия, като по този начин от обхвата на клаузата се изключва част от застрахователната общност, съставена от всички застраховани по застраховка „Каско на МПС“ – „Пълно каско“. Отделно от това следва да се посочи, че от обхвата на обсъжданата клауза е изключено и правото на увредените лица да получат парична сума като обезщетение за първите пет дни от периода, през който са търпели вреди, поради което и същата не представлява уговорено в договора застрахователно обезщетение по смисъла на КЗ.