Решение № 429 от 15.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Бургас, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200898 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на В. С. И. с ЕГН: ********** с посочен съдебен адрес ****, срещу Наказателно постановление № 26-3292-000017/25.09.2026г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-гр. Бургас, 04 РУ-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 103 ЗДвП , на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание – "глоба" в размер на 102, 26 евро /200 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като се оспорва изцяло фактическата обстановка.Оспорва се забележимостта и възможността за ясно и еднозначно възприемане на дадения от служителя от органите за контрол знак с ръка за спиране, който не е бил надлежно даден със средствата, предвидени в чл.170,ал.1 ЗДвП.Отправя се укор към липсата на достатъчно пълноценно описание на елементите на извършеното нарушение. Генералното искане е за цялостна отмяна на НП.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована, се явява лично,и с адв.С. К., който поддържа жалбата и излага обстойна доразвиваща съображенията й аргументация. Отправя искане за отмяна НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 02.03.2026 г., а жалбата е подадена на 06.03.2026 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 06.02.2026 г., на жалбоподателя И. бил съставен АУАН сер.бл. №115816 за това,че на 01.12.2025 г. около 12.24 ч., в ****, управлявала л.а. марка „БМВ“, модел „И 3“, с рег.№****, собственост на фирма „Л.“ЕООД, като при подаден своевременно ясен сигнал за спиране с ръка от униформен полицай, не спира на посоченото от представителя на службата по контрол място, увеличава скоростта и продължава и продължава движението си в посока с.Т.. Впоследствие на законния представител Т.Л. на „Л.“ООД и на жалбоподателя И. била предоставена и попълнена декларация по чл.188 ЗДвП, като във всяка от декларациите по еднозначен начин било записано,че на 01.12.2025г. около 12.24 ч. л.а. БМВ И 3 с рег. №**** е бил управляван от В. И. в качеството й на 1 ползвател.

Актът бил предявен на жалбоподателя И. за запознаване и подпис, като в реквизит възражения фигурира вписано изявление на жалбоподателя: „нямам възражения“.

Въз основа на АУАН, на 25.02.2026 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена при словесно единство фактическата обстановка, изложена в акта, като очертаните относими към обективните и субективни характеристики на нарушението фактически признаци били субсумирани под нормата на чл.103 ЗДвП.

Видно от служебно набавена справка свидетелят Ж. К. Ж. е полицейски инспектор, 5 степен, в група „Териториална полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ при 05 РУ-Бургас към ОДМВР -Бургас,като съгласно Раздел Втори, т.2 от длъжностната характеристика е предвидено,че служителят „Осъществява превантивна дейност в обслужваните райони, като обръща особено внимание на места с концентрация на правонарушения“.

Съдът намира,че показанията на разпитания по делото свидетел Ж. Ж. заслужават акредитация с доверие като достоверни.

Свидетелят М. Т. притежава единствено опосредствани възприятия относно обстоятелствата от процесната дата 01.12.2025 г.Този свидетел пресъздава факти и обстоятелства, но изцяло почерпени от производна своя осведоменост чрез съставената от св.Ж. Ж. докладна записка, както и чрез устно получени сведения от полицейските служители Ж. Ж. и Д.Д../ бел.виж л.51 от разпита на св.Т.: „Впоследствие, когато съм писал самият АУАН, съм извикал колегите, тъй като са свидетели- очевидци и те разказаха какво се е сЛ.ло. Приел съм, че сигналът е ясен и своевременен.

Подаденият сигнал с ръка според колегата Ж. е бил ясен и своевременен.“/ Вярно е, че в процеса по доказването няма как да се търси постигане на математическа тъждественост на съответствието между действителността и възпроизведеното в свидетелските показания, но все пак, за да се приеме едно свидетелстване за истинно във всички негови части, то трябва да притежава определена степен на качество. А в случая това, което отличава показанията на свид. Ж. е тяхната детайлност и описателност, налагащото се в линията на изложението му категоричното убеждение за действителните събития на 01.12.2025г., като възпроизведените в изложението му факти са концентрирани не върху произволна и злепоставяща правата на жалбоподателя основа, а върху конкретни обстоятелства, отличаващи се със житейска правдивост, и извънсубективна стойност, предвид обективното и безпристрастно начало, наложено с длъжностната функция на свидетеля. Така с оглед характера на представената чрез показанията на св.Ж. Ж. информация, / от длъжностно лице с липса на предустановена субективно адаптирана нагласа към фактите/ ,предвид и и връзката й със събитието на нарушението /чрез показанията му се пресъздава една оригинерна, зрително възприета фактологична основа относно поведението на И./, съдът намира,че тези показания следва да бъдат кредитирани като достоверни. Настоящият съд отчита необременената нагласа на св.Ж. към фактите и обективността на изложението му, а така също и нивото на устойчивост на свидетеля към твърдяното обстоятелство,че по повод осъществяван постови контрол на .**** е възприел движещия се срещу него л.а. марка „БМВ“ с рег.**** в посока с.Т., при което св.Ж., навлизайки в платното за движение, подал ясен и недвусмислен сигнал с ръка за спиране на водача И.. Свидетелят е устойчив в наблюденията си, потвърдени от директния му визуален опит, че в условията на подадения сигнал, вместо да преориентира пътното си поведение към спиране по указания й начин, И., ускорила скоростта, заобикаляйки позиционираните на пътното платно униформени служители – Ж. Ж. и Д.Д.. Този свидетел обстойно коментира личните си възприятия, описвайки,че след подаване на сигнала с ръка за спиране на жалбоподателя И., пряко е наблюдавал поведение, манифестиращо не просто игнориране по невнимание на конвенционално провокиращите бдителност и обостряне на вниманието фактори –като сигнал за спиране от контролен орган. Според свидетеля се касае за демонстративно поведение, изразяващо необвързаност от императивната и регулативна стойност на сигналите на контролните длъжностни лица, което в широки рамки отразява пълно вътрешнопсихично неглижиране тяхната разпоредителна, указателна и абсолютно обвързваща стойност.

Това поведение според свидетеля било с ясно изразена целева тенденция, индицираща на опит за бягство и препятстване възможността за проверка, предвид акцентираните пряко възприетите факти за ускоряване скоростта и заобикаляне на навлезлите в пътното платно унифомени полицейски служители.

Наличието единствено на еднопосочни по съдържание преки доказателства не е въздигнато от 2 закона в абсолютна предпоставка за успеха на доказването. В случая обаче чрез показанията на св.Ж. Ж. е изпълнена в удовлетворителна степен целта на процесуалното изследване, подчинена на изясняване съществените, релевантни обстоятелства и факти, които гарантират истината за събитието на нарушението и неговия автор.Предвид това съдът счете за ненужно да навлиза в допълнителна самоцелна,а в общия случай и предвид изминалия интервал от време между датата на деянието и съдебното следствие, и практически непостижима детайлизация относно всички несъществени особености, които съпътстват всеки от тези факти. Следва да се акцентира и,че независимо от унифициращото влияние на динамичната ангажираност върху възприятията, която води до смесване на факти от ежедневно повтарящи се случаи и рутинни ситуации, възприятията на св.Ж. са запазени в пълнота,с оглед цялостното им съответствие изложеното в изготвената от него докладна записка от 03.12.2025г./л.11 от делото/.Свидетелят Ж. разполага с устойчив спомен и възпроизвежда единствено конкретни обстоятелства,с което спомага за изясняване параметрите на нарушението, времето, мястото, насочеността на поведението на В. И., предвид което съдът намира,че излъчените с тези показания фактически детайли са надежден и достоверен гласен доказателствен източник.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник Сектор в ОДМВР-гр.

Бургас, 04 РУ Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,– полицейски инспектор при 04 РУ- Бургас, оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания за ясно, достъпно и пълно очертаване на фактическите елементи от състава на нарушението в съответствие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, с което е съхранено правото на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити.

Ето защо съдът счита, че на формално основание не са налице предпоставки за отмяна на обжалваното НП.

В сферата на пълнота на анализа и по приложимия материален закон:

Съгласно разпоредбата на чл.103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От друга страна, с разпоредбата на чл.170, ал.2 ЗДвП са нормирани способите и допустимите техники на спиране превозни средства -чрез конклудентни действия „сигнал“ с или без употреба на специализирани средства – стоп- палка, в зависимост и от условията, при които се осъществява спирането и наличието на отличителна специфика /униформа/ на служителя на органите на полицията: „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка.

През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.

Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.“ При тази нормативна хипотеза, начинът, по който униформеният полицейски служител реализира своите правомощия да спре превозното средство, включително избора му на техника за подаване на сигнал само с ръка, не може да бъде аргумент за въззивно обжалване, нито логическо доказателство за невинност.Осъществяването на правомощия по контрол върху спазване на изискванията за движение по пътищата и превенцията срещу правонарушения и общественоопасни деяния, в разглеждания случай не представлява пътна самоцел или произволна намеса в избраната траектория и целева неприкосновеност в поведението на водача И..

Установи се, че сигнал с ръка е бил подаден на жалбоподателя И. от униформен полицейски служител, в светлата част на денонощието, при пълна осветеност и липса на динамично усложнение на движението върху участъка от пътя, предвид което настоящият състав прие,че подаденият сигнал е бил ясен и достъпен за възприемане, но В. И. не се е съобразила с него.