Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1427 от 03.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 802/2024
Вид
Определение № 1427
Подписан
03.06.2024
В сила
31.05.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1427 гр. Пловдив, 31.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300500802 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от В. В. И., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № 20148240400412 по описа на ЧСИ П. с рег. № 824, район на действие ПОС, против изпълнителни действия по посоченото дело, изразяващи се в налагане на запор на вземания на жалбоподателя в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, запорно съобщение изх. № 12124/05,02,2024 г., за което длъжникът е уведомен с ППИ изх. № 12116/05,02,2024 г.

Жалбоподателят твърди, че запорираните вземания са несеквестируеми, тъй като получените по банковите сметки суми са възнаграждения за труд и са в размер под минималната работна заплата. Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваните действия по налагане на запори и връщане на удържаните въз основа на тях суми.

Взискателят „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД – гр. Варна, ЕИК

201257149; не заявява становище по жалбата.

Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

По начало запорът, като изпълнително действие, не подлежи на самостоятелно обжалване. Проверка на законосъобразността на запора – като насочване на изпълнението върху определено имущество, законът допуска при 1 оплакване за несъвместимост на изпълнението с несеквестируемостта. Доколкото именно такива са предявените от длъжника оплаквания, жалбата е допустима, предявена е в срок и следва да се разгледа по същество:

Изпълнително дело № 20148240400412 по описа на ЧСИ П. с рег. № 824, район на действие ПОС е образувано по молба от взискател „Първа Инвестиционна Банка“ АД срещу длъжници В. В. И., ЕГН **********; и В. И. С., ЕГН **********; въз основа на изпълнителен лист от 12,12,2013 г. за изпълнение на парични вземания.

Поради настъпило в хода на изпълнението правоприемство, като взискател в производството е конституирано „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД – гр. Варна, ЕИК 201257149.

Изпълнението е насочено срещу вземания на длъжника по банкови сметки в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. На същите е наложен запор със запорно съобщение изх. № 12124/05,02,2024 г., с което на банката е указано спазване на ограниченията относно несеквестируемите вземания.

По предявените с жалбата оплаквания:

Несеквестируемостта е уредена в разпоредбите на чл. 444 – чл. 447 от ГПК като изключение от правилото че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които могат да насочат изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Несеквестируеми са , съгласно чл. 446 ал. 1 от ГПК, доходите от трудово възнаграждение и други възнаграждения за труд до размера на минималната работна заплата. Според разпоредбата на чл. 446а от ГПК, тази несеквестируемост се запазва и ако възнагражденията са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата (чл.

446а ал. 3 от ГПК). При уведомление на банката за такива постъпления по сметките на длъжника или при възражение от последния за наличието на несеквестируем доход, съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда, съобразно правилото на чл. 446 от ГПК (вж. чл. 446а ал. 5 от ГПК). Следователно дори когато по банковата сметка постъпват суми от възнаграждения за труд, запорът не подлежи на отмяна, а следва да се извърши преценка относно размера на несеквестируемата част от средствата – в зависимост от размера на възнагражденията, получени за съответния месец.

Длъжникът твърди, че средствата по запорираните банкови сметки са от получени през текущия месец (февруари 2024 г.) възнаграждения за труд, които не надвишават размера на минималната за страната работна заплата. За установяване на това представя два броя преводни нареждания от 01,02,2024 г. за получени суми в общ размер 550 лв. с посочено основание за плащане „хонорар и разноски за Г. Ш.“ и 2 преводно нареждане от 02,02,2024 за получена сума в размер на 100 лв. с посочено като основание за превода „Д. Д. К.“. Длъжникът „декларира“, че няма други възнаграждения за труд през месец февруари.

Произхода и размера на средствата, постъпили по банковите сметки, подлежи на установяване без особени трудности чрез издаден от банката документ.

Противно на твърденията във въззивната жалба, със същата не се представя разпечатка, от която да е видно движението и наличностите по запорираните сметки. Липсват доказателства, от които да се установяват твърденията на жалбоподателя, че по запорираните сметки не са налични суми отпреди повече от месец от налагане на запора и не са постъпвали други възнаграждения или суми на други основания. Липсва и изявление в този смисъл от задължената по запора банка, уведомена за задълженията ѝ по чл. 446а от ГПК.

Следователно твърдението, че всички средства, налични по запорираните банкови сметки, представляват възнаграждения за труд, постъпили до един месец преди налагане на запора, и общият им размер не надвишава несеквестируемия праг, остава недоказано. При това положение не би могло да се обоснове извод, че в резултат на обжалваните запори са удържани суми в разрез със защитата по чл. 446 от ГПК.

Затова жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от В. В. И., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № 20148240400412 по описа на ЧСИ П. с рег. № 824, район на действие ПОС, против изпълнителни действия по посоченото дело, изразяващи се в налагане на запор на вземания на жалбоподателя в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, извършен със запорно съобщение изх. № 12124/05,02,2024 г..

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3