Решение № 21957 от 01.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21957 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110141967 по описа за 2025 година

Ищецът Д. Р. П. твърди, е застраховал собствения си л.а. Шкода с рег. №***, със застраховка „автокаско“ при ответника ЗД „ Бул инс“ АД с период на действие към 4.2025г., че на 23.4.2025г. е настъпила застрахователно събитие, за което на следващия ден подала уведомление до ответното дружество., за което била образувана преписка № ***, съставен е опис. Първоначално отказал да заплати обезщетение, след което ищцата подала писмено заявление от 8.5.2025г., на което получила изричен отказ. При отговор до КФН, ответникът посочил, че щетите са значителни. Автомобилът бил ремонтиран в официален сервиз на марката, за което ищцата сочи, че е заплатила сумата 6620 лева с ДДС. Предявява се иск за заплащане на сумата.

Ответникът ЗД „ Бул инс“ АД в срока за отговор сочи, че не оспорва твърдението за застрахователно правоотношение, подадено уведомление, като сочи, че оспорва механизма на настъпване на щетите, без да навежда конкретни твърдения в тази връзка. Твърди се, че съгласно раздел Шести, подточка 2,9,1,и т.3,4 и н.3,4,1 на Раздел Седми, застрахованото лице е имало задължението да уведоми незабавно застрахователя на дежурен телефон, както и компетентните органи на телефон 112, и да се състави протокол за ПТП или двустранен протокол. Счита се завишен размерът на платената сума за ремонт, при довод, че ла. Не е в гаранция, а е бил ремонтиран в оторизиран сервиз, поради което е следвало да се приложи и коефициент на овехтяване. Счита, че в калкулацията са включени дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени от ПТП, като завишени са сумите за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на л.а.

От фактическа страна, съдът намери следното.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, съдът е приел за безспорно и 1 ненуждаещо се от доказване по делото, че на 23.4.2025г. е настъпило ПТП с л.а. Шкода с рег. №***, към която дата страните са обвързани от валидно правоотношение по застраховка „автокаско“, ищцата подала писмено уведомление до ответника, с претенция за заплащане на обезщетение, бил постановен изричен отказ на 9.5.2025г., като ищцата предоставила л.а.

Шкода за ремонт в официален сервиз на марката, като е заплатила за ремонт на л.а. по фактура, издадена от официалния сервиз на марката, сумата 6620 лева с ДДС.

СРС е намерил, че предвид твърденията в исковата молба, и направеното оспорване в отговора, че страните не спорят изрично и не се нуждае от доказване твърдението на ищцата, че на 23.4.2025г. около 18,40 часа, при управление на л.а. Шкода, ищцата при извършване на маневри в подземен паркинг, е причинила имуществени вреди на л.а.Шкода.

Видно от представените доказателства, на 24.4.2025г., ищцата е подала до ответното дружество уведомление за щета по застраховка „автокаско“, с деклариране на събитието. За установяване на същото, пред СРС е разпитан свидетел – М. Д. П., майка на ищцата, която сочи, че е била пътник в л.а. Шкода към момента на събитието. Същото се случило, като ищцата и свидетелката се качили на автомобила на паркинга, като ищцата, при завой, за да излезе на улицата, ударила колче, върнала назад – мястото било като серпентина и много тясно, тя опитала да върне назад, за да направи правилен заход и се чул силен звук. Отляво на колата имало „задрано“ – врата или калник. Ищцата успяла да излезе.

Чули се с бащата на ищцата, който имал здравословни проблеми, двете се притеснили и решили да се приберат. Ищцата подала сигнал за ПТП на следващия ден, като свидетелката не знае дали се е обадила на телефон 112 или на друг телефон.

Видно от представените документи, на 26.4.2025г. е съставен опис на щетите на л.а., като в представения по делото отказ на застрахователя –ответник е посочено, че не е уведомен на дежурен телефон от мястото на събитието, не са спазени указанията за незабавно уведомление на компетентните органи на телефон 112 от мястото на събитието, както и защото не е представен двустранен протокол за ПТП или протокол за ПТП.

Преди първото по делото о.с.з. е представена, приета фактура, ведно с фискален бон, за заплащане на сумата от 6620,18 лева за ремонт на л.а. в полза на сервиз.

Изслушана е , приета като неоспорена от страните, съдебно – автотехническа експертиза, съгласно заключението на която, към датата на ПТП, лекият автомобил е на 8 години, считано от датата на първа регистрация, като причината за получаване на имуществените вреди на автомобила от събитието на 23.4.2025г., се намира в удара с колче, от който се е увредила предна част на превозното средство, като по предприетата от водача впоследствие маневра движение на заден ход, настъпва удар и в задна лява част на превозното средство. Увредени са преден ляв калник, задна лява врата и заден ляв калник, като стойността на ремонта, определен на база средни пазарни цени, възлиза на 7000,67 лева. Вещото лице е посочило, че при справка при алтернативни доставчици е установил, че за л.а. Шкода не се предлага алтернативна част - врата, като в о.с.з. вещото лице сочи, че при удар с колче или стълб се получават характерни сгъвания на врата с ръбове, които технологично не се препоръчват да се отремонтират. Вещото лице, при работата си, е дало 2 заключение въз основа на описа, изготвен от служителите на ответното дружество, огледали л.а. на 26.4.2025г., и са преценили детайлите, които са за подмяна, като е категоричен, че за боядисването действително са необходими посочените часове – 36 часа, заради броя детайли, и предварителните дейности,както и дейностите по нанасяне на лаково покритие.

Вещото лице сочи, че дадената цена за труд 30 лева е средна пазарна, между стойностите на официален представител и алтернативни доставчици, като сервизните часове са над 50 лева на час, включително в официалния представител на марката, стойността на труда е найниска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното.

Разпоредбата на чл.498,ал.3 КЗ /2015г./ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По делото е безспорно получаването на извънсъдебната покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение, както и отказът на ответното дружество да заплати претенцията , заведена при него.

Първият спорен въпрос се концентрира около твърдението на ответното дружество, ч е за него е налице основание да откаже заплащане на застрахователното обезщетение, поради неизпълнение, от страна на застрахования, на задължението му по т.2,9 от ОУ.

Цитираните разпоредби на ОУ, предвиждат, че при настъпване на застрахователно събитие, застрахованото лице е длъжно да уведоми незабавно съответните оторизирани органи за вида на настъпилото застрахователно събитие.

Разпоредбата на чл.6 от Наредба Iз - 41/12.1.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд предвижда, че не се посещава от органите на МВР – Пътна полиция и не се съставят документи в следните хипотези: за увреди на МПС вследствие на природни бедствия, пожар на МПС, повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние, повреди на МПС, причинени не от друго ППС, освен ако ПТП освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход; повреди по стъклата на автомобила.

Увредата на лекия автомобил е получена вследствие на поведението на ищцата, участвало е само нейното ППС, като няма събрани никакви доказателства вследствие на него, да не може л.а. да се придвижи на собствен ход. Ето защо, за ищцата не е съществувало задължението да уведоми органите на реда за ПТП, местопроизшествието не е следвало да се посещава от органите на реда, а по силата на цитираната разпоредба, за ищцата несъществува нито право, нито задължение да иска съставяне на документ за станалото ПТП. Респективно, за ищцата не съществува задължение да уведоми органите на реда за 3

ПТП. Уведомлението до застрахователя е достатъчен писмен документ, за иницииране на производството по обезщетяване при самокатастрофирал автомобил, който е можел да напусне местопроизшествието на собствен ход, какъвто е и настоящият случай.

Вторият довод на ответника да откаже заплащане на обезщетение, който се поддържа и в отговора, е че съгласно раздел Шести, подточка 2,9,1,и т.3,4 и н.3,4,1 на Раздел Седми, застрахованото лице е имало задължението да уведоми незабавно застрахователя на дежурен телефон, както и компетентните органи на телефон 112, и да се състави протокол за ПТП или двустранен протокол.

Сочените от ответника възражения са възражения по смисъла на чл. 403 КЗ. Цитираната разпоредба предвижда възможност на застрахователя да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, при неизпълнение на задължение на застрахования по застрахователния договор. Сочената разпоредба предвижда, че: (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок.

(2) Срокът за уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора не може да е по-кратък от три работни дни от узнаването. При застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да е по-кратък от 24 часа от узнаването.

(3) Ако трето лице има право да получи плащане по застрахователен договор, то е длъжно да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователно събитие в сроковете и по реда на ал. 1 и 2 независимо от задължението на застрахования за уведомяване.

(4) Застрахователят има право да откаже плащането, ако нито застрахованият или застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал.

1 и 2 с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.

(5) Застрахователят не може да откаже плащане, ако е узнал за настъпване на застрахователното събитие, преди да е уведомен по реда на ал. 1 и 2.

С общите условия на ответника е предвиден по – кратък от законовия срок.

Същата разпоредба е абсолютно неприложима, при императивната разпоредба на чл.403,ал.2 КЗ, предвиждаща не по – малко от 3 работни дни от събитието, считано от узнаването. Не е налице изключението събитието да съставлява кражба или грабеж, за да е налице възможността застрахователя да уреди по – кратък от 3 дневния законов срок за уведомление. Съдът намира, че разпоредбата на чл.403,ал.2 ГПК, разгледана корективно ведно с разпоредбата на чл.403,ал.1 ГПК предвижда времева рамка, при която застрахователят, с оглед интереса си, може да предвиди срок за уведомяването си за щетите.

Тази рамка, по силата на същите законови разпоредби, е от 3 до 7 дни, като при 4 лексикалното тълкуване на разпоредбата на ал.2 и използваният израз „не по – кратък“ налага извод, че времевата рамка е приета от законодателя императивно, с предвидена минимално необходима граница от 3 дни, при липса на предвидена такава – 7 дни или повече от 3. Ето защо, разпоредбата на ОУ, предвиждаща незабавно уведомяване на застрахователя, пряко противоречи на императивна разпоредба на закона, и не може да се приложи. На собствено основание, правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено, освен от предвидения срок, и от доказване пряката причинно - следствената връзка между поведението на застрахования и настъпване на застрахователното събитие, каквато не се установява по делото / чл.403,ал.4 КЗ/. Не е налице нито една от двете визирани в закона хипотези - уведомяването на застрахователя на деня, следващ ПТП да е сторено с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя – същите са декларирани на следващия ден и са установени.