Решение № 488 от 19.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 488

*** 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430106200 по описа за 2023 година

Гр.д.№6200/2023г. на ПлРС е образувано по искова молба от Р. И. А., от *** чрез адв. М. Б., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ ЕИК***, с която се твърди се, че на 21.08.2023г, ищецът е придобил собствеността върху лек автомобил АУДИ А6 „Олроуд Куатро“, рег.№***, като от страна на продавача са му предадени и документите по сключена застраховка „Каско“ на МПС, с полица №***, с период на действие 14.01.2023-14.01.2024г. Твърди се, че дължимата застрахователна премия е изцяло заплатена. Твърди се, че на 24.08.2023г, ищецът е прехвърлил собствеността по сключената застраховка, като от страна на застрахователя е извършен оглед на автомобила. Твърди се, че е издаден талон за оглед от 24.08.2023г, в който е отразено и смяната на собствеността, както и че стари увреждания не са отстранени. Твърди се, че на 09.09.2023г, ок. 14,30 часа, на път, посока *** от движещ се пред процесния автомобил, е изхвръкнал камък, който е ударил предното стъкло на автомобила. Твърди се, че на 11.09.2023г, ищецът е уведомил ответника за събитието и е образувал щета №***; представил е и необходимите документи. Твърди се, че по щетата е съставен опис- заключение, в което е обективирана и щетата- подмяна на предно стъкло. Твърди се, че ищецът е извършил подмяна на предното стъкло на автомобила, в сервиз на Фолксваген, където му е издадена фактура на стойност 1610,18лв., заплатена 1 напълно от ищеца. Твърди се, че ищецът е представил фактурата, заедно с банковата си сметка, на ответника. Твърди се, че от страна на ответника, е изпратено писмо от 13.09.2023г, с което ищецът е уведомен, че уврежданията по предното стъкло на автомобила, са констатирани при огледа му, при издаване на посочения по- горе талон. Твърди се, че застрахователя е отказал изплащане на сумата по застраховката, на основание т.10 от ОУ. Твърди се, че увреждането от камък, на 09.09.2023г, няма общо със старото увреждане на предното стъкло- пукнатина, което е на друго място, установена преди от застрахователя, и за което е било също заведена щета. Твърди се, че двете увреждания са настъпили по различно време и не се отразява върху стойността, необходима за подмяна на стъклото. Твърди се, че отказът на ответното застр. дружество е неоснователен. В заключение моли съда, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1610,18лв.- застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, по застраховка „Каско“, за л.а. АУДИ А6 „Олроуд Куатро“, рег.№ ***, резултат от застрахователно събитие, настъпило на 09.09.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В срока за отговор, отв. ЗК“ЛЕВ ИНС“ ЕИК ***, чрез юрк. Х.П., изразява становище за неоснователност на предявеният иск- по основание и размер. Не се оспорват твърденията, че за процесия лек автомобил, е имало сключена валидна застраховка Каско, с полица №***, с период на действие 14.01.2023-14.01.2024г.; не се оспорва факта, че за настъпило застрахователно събитие, е депозирано уведомление от ищеца на 11.09.2023г, по което е образувана щета №*** Твърди се, че ищецът е знаел за наличието на щети по закупеният от него л.а. Посочва се, че при изготвяне на талон за оглед от 24.08.2023г, е посочено, че старите увреждания по предното стъкло на автомобила са налични и не са отстранени, като ищецът се е съгласил с тези констатации. Твърди се, че при извършеният на 11.09.2023г, оглед на автомобила, са констатирани увреждания на предното стъкло. Твърди се, че са налице основанията по чл. 10 от ОУ, за отказ за изплащане на обезщетение, съобразно която, застрахователя не носи отговорност на щети по автомобила, констатирани по време на предварителния оглед и отразени при заснемането на автомобила, както и за последиците от тях. Твърди се 2 също, че ответникът не е дал повод за завеждането на делото; ищецът претендира заплащане по несъгласувана с ответника- застраховател фактура.

Твърди се, че посоченият във фактурата размер не обвързва застрахователя.

Твърди се, че сумата по фактура не съответства на действителния размер на вредите, т.к. при определяне на сумата не е приложен корекционен коефициент. Твърди се, че е налице завишение на стойността. Посочва се, че обезщетението се определя по неговата пазарна стойност, съобразно чл. 400 от КЗ. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото, с определение №290/19.01.2024г. са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: факта на съществуване на валидна застраховка „КАСКО“ на МПС, за лек автомобил АУДИ А6 „Олроуд Куатро“, рег.№ ***, застрахователна полица №***, с период на действие 14.01.2023-14.01.2024г.; качеството на ищеца на собственик на процесния лек автомобил; факта на извършване на предварителен оглед и издаването на талон за оглед на застрахования автомобил от 24.08.2023г.; факта на депозиране на уведомление за настъпило застр. събитие от 11.09.2023г, факта на образуване на щета №*** по описа на ответника.

По делото се установява, че въз основа на договор за покупко- продажба на МПС от 21.08.2023г, с нот. заверка на подписите, ищецът е придобил собствеността върху процесния лек автомобил. Установява се, че въз основа на Анекс №1 от 23.08.2023г към договора за застраховка по застрахователна полица №***, полицата е прехвърлена на нов собственик-.ищеца Р. А.; посочено е, че полицата е валидна след промяната спрямо процесния лек автомобил АУДИ А6 „Олроуд Куатро“, рег.№ ***, валидна за периода 24.08.2023-13.01.2024г.

Установява се също, видно от представеният талон за оглед на застрахования автомобил от 24.08.2023г., двустранно подписан – от ищеца и от представител на ответника, че е отразено наличието на неотстранени стари увреждания по автомобила.

По делото се установява също факта на образуване на предходна щета №0002-1201-22-00219/12.04.2022г., по заявление от собственика към онзи момент 3

/праводател на ищеца/. Установява се, че в опис- заключението по същата, е посочено, че предно стъкло– за подмяна и преден капак- за боядисване-л.59.

Съдът констатира, че по тази щета е отказано изплащане на обезщетението, причините за което не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство.

Установява се, че въз основа на Уведомление за настъпило на 09.09.2023г., застрахователно събитие., депозирано на 11.09.2023г, е образувана процесната щета №*** по описа на ответника. В същата, от страна на ищеца, е заявено увреждане по челното стъкло, в резултат на удар от камък.

По делото се установява също, че с писмо до ищеца, от страна на ответника, на основание чл.10.1 от Общите условия, е отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Посочено е, че застрахователят не носи отговорност и не обезщетява щети и липсващи части, констатирани по време на предварителният оглед, и за последиците от тях, до отстраняването или възстановяването им. Посочено е, че уврежданията по предното стъкло, по повод на които е образувана щетата, са констатирани при оглед, извършен по повод издаване на талон за оглед на автомобила.

По делото се установява също, че за подмяна на предното стъкло, е издадена фактура №**********/13.09.2023г, на стойност 1610,18лв. с ДДС, ведно с касова бележка за заплащане на сумата.

По делото е изслушана и приета САвТЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ посочва, че увреждането по процесния лек автомобил, на 09.09.2023г, за което е образувана процесната щета №***, е в следствие на фронтален удар от камък. ВЛ е констатирало, че това увреждане- настъпило на 09.09.2023г., е различно от това, което застрахователят е констатирал при огледа, извършен по повод издаването на талон на автомобила от 24.08.2023г., както и че процесното увреждане, не е последица от съществувалото от преди това увреждане по предното стъкло на автомобила. ВЛ е посочило също, че предходното увреждане не оказва влияние върху нужната стойност по отстраняване на процесното увреждане, както и че реалната стойност на средствата, необходими за възстановяване на увреждането, е в размер на 1118,74лв. В с.з., при изслушване на ВЛ, същото посочва, че възстановяването на челното стъкло на процесния автомобил, се извършва със стъкла, изработени от производителите на съответната марка и модел, като дадената от него стойност е за възстановяване с оригинални части и труд, в специализиран сервиз. ВЛ посочва също, че алтернативните стъкла, които се използват за възстановяване, са с технически параметри, несъвместими с тези на оригиналните стъкла. ВЛ дава 4 отговор и на поставените от ответника въпроси, като посочва, че по процесният автомобил е налице старо увреждане– люспа на обзорното стъкло, за което е заведена предходна щета; щетата се намира в горната средна част на стъклото.

Посочва, че процесната щета е от различно естество и е на място, различно от предходното увреждане. Посочва също, че стойността за възстановяване е дадена от него по средни пазарни цени, с вкл. ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За ангажиране отговорността на застрахователя по този ред е необходимо установяване наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: 1. съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск, 3. както и липсата на отрицателните предпоставки по чл.

408 от КЗ, или от приложимите Общи условия, за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Плащането на застрахователното обезщетение, при настъпване на застрахователното събитие, е основното задължение на застрахователя, по сключеният договор за застраховка, съответно на задължението на застрахованият, да заплати определената застрахователна премия. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установен наличието на фактическият състав на нормата на чл. 405, ал.1 от КЗ, посочен по- горе, за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, в полза на ищеца по делото. Съдът приема за установено, съобразно заключението по изслушаната СТЕ, която съдът кредитира изцяло с доверие, че настъпилата на 09.09.2023г, увреда по автомобила, за която е образувана процесната щета, е различна от съществуващото увреждане по челното стъкло на автомобила, установено при огледа му на 24.08.2023г, и не се явява последица от същото. В този смисъл, съдът приема, че не са налице основанията по чл. 10.1 от ОУ, изложени от страна на застрахователя при неговият отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Както бе посочено по- горе, съобразно чл. 10.1 от ОУ, застрахователят не носи отговорност за щети и липсващи части, констатирани по време на предварителния оглед и отразени чрез заснемането на автомобила, както и за последиците от тях до отстраняването или възстановяването им. по процесният автомобил, при огледа на 24.08.2023г, е 5 констатирано увреждане по челното стъкло на застрахованият автомобил, което обаче е различно от новонастъпилото и няма отношение към него. С оглед изложеното, съдът приема, че отказът на ответника- застраховател, да изплати дължимото застрахователно обезщетение, е неоснователен.

По отношение на размера на претендираната сума, съдът съобразява следното: Съобразно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество, изчислена към датата на увреждането, като обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество, може да се купи друго със същото качество- арг. чл. 400, ал. 2 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съдът изцяло кредитира заключението на ВЛ, което сочи, че действителният размер на вредата, за нейното възстановяване, с нови, оригинални части, е сумата от 1118,74лв.- с ДДС. Именно в този размер следва да бъде уважена претенцията на ищеца, като за разликата до пълният предявен размер на иска от 1610,18лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.