Решение № 15 от 21.03.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Шумен, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело № 20213600900134 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от И. Д. В., ЕГН ..... с адрес в с. Цани Гинчево, ул. „....“, № 8, област Шумен, чрез адв. Н. Н. Д. със съдебен адрес на кантората в гр. София, ул. „....”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...., № 7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д... Ищцата твърди, че на 09.02.2021 г., около 02.45 ч. на пътя между с. Цани Гинчево – с. Никола Козлево е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Пежо“, модел „607“ с рег. № .... по вина на водача С.П.Й. ЕГН ...., който е загубил контрол върху МПС и то се удря в крайпътно дърво. В резултат на ПТП, пътуващата в колата И.М.М., която е внучка на ищцата, е получила тежка черепно-мозъчна травма, вследствие на която е починала. Ищцата е била в изключително близки отношения с починалата е преживяла тежко смъртта й.

За лекия автомобил, управляван от С.П.Й. е имало сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG23120002847009 с начална дата на покритие 09.10.2020 г. и крайна дата на покритие 08.10.2021 г. Ищцата в качеството си на увредено лице е отправила до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди, като е представил документите, с които разполага. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. С исковата молба ищцата претендира ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000.00 лв., предявен като частичен иск от 50 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, съгл. чл.429, ал.3 от КЗ от датата на предявяване на извънсъдебната претенция – 28.10.2021 г. до окончателното й изплащане и законната лихва върху претендираната сума ведно със 1 законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ на 18.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва изцяло исковите претенции на ищцата, като счита, че ищцата не е от кръга лица, които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди, поради смъртта на техен близък. Оспорват се предявените искове по основание и размер, изложените в исковата молба твърдения относно механизма на ПТП, както и наличието на вина на водача на МПС. Вредите са настъпили в резултат на случайно деяние, за което отговорността не може да се вмени на водача. Алтернативно се твърди, че причината за ПТП е неравност/препятствие на пътното платно и/или разлив на инертни материали, които са поставили водача в обективна невъзможност да контролира управлението на автомобила. Претендираният размер на търсеното обезщетение е прекомерен. Налице е принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Оспорват се и акцесорните претенции за лихви, недопустимо и незаконосъобразно е да се присъждат едновременно лихви на основание чл.429, ал.2 от КЗ и на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С влязла в сила на 22.11.2023 г.Присъда № 16 от 12.10.2022 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 212/2022 г. по описа на съда, С.П.Й. ЕГН ********** е бил признат за виновен за това, че на 09.02.2021 г. на км.15+400 на третокласен път ІІІ-2075 между с. Никола Козлево и с. Цани Гинчево в обл. Шумен, при управление на МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел „607“ с рег. № ...., нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП, изискващ от водачите на ППС при избиране скоростта на движение да не превишават максимално допустимата скорост на движение на МПС от категория В, извън населени места – 90 км./ч., а именно – управлявал автомобила със скорост от 122 км./ч., вследствие на което допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на И.М.М., ЕГН **********, която починала на 22.02.2021 г., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 0.70 промила, поради което и на основание чл.343, ал.1, предл.І, б.

„б“ във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК е осъден на 3 г. и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен общ режим на изтърпяване на наказанието. С Решение № 73 от 09.05.2023 г., постановено по ВНД № 23/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, постановената от ШОС присъда е изменена, като се приема, че С.П.Й. е извършил престъплението по чл.343, ал.3, пр.1, б. „б“ от НК, поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и е оправдан по първоначалното обвинение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Не се спори между страните, а и от събраните в хода на процеса писмени доказателства се установява наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и 2 ползвателите на лек автомобил марка „Пежо“, модел „607“ с рег. № .... към датата, на която е осъществено процесното ПТП – застрахователна полица № BG/.... с начална дата на покритие 09.10.2020 г. и крайна дата на покритие 08.10.2021 г. (л.149) Ответникът не оспорва, а и от събраните в хода на процеса писмени доказателства безспорно се установява, че починалата на 22.02.2021 г. И.М.М. е внучка на ищцата И. Д. В..

От заключението на назначената от съда комплексна автотехническа и медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, както и от допълнителните разяснения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на 09.02.2021 г. лек автомобил „Пежо 607“ с рег. № .... се е движил през тъмната част от денонощието около 03.00 часа, по път ІІІ-2075 в посока от с. Никола Козлево към с. Цани Гинчево. Времето е било ясно с добра видимост на фарове. Пътното платно е с височина 6.60 м., с новоположен асфалт, без разделителна маркировка. Пътният участък е прав, без наклон. Настилката е била мокра от леко ръмящ дъжд. На предната дясна седалка до водача е пътувала пострадалата И.М.М.. При достигане на км.15+500, на прав участък, движейки се със скорост около 122.4 км./ч., водачът губи управление, поради което автомобилът първоначално се насочва към левия банкет. Водачът прави опит да върне автомобила на платното за движение, като завърта рязко волана Н.сно. Поради мократа настилка и рязката промяна на посоката, автомобилът се завърта около вертикалната си ос и се насочва с лявата си странична част към десния край на платното за движение, където се блъска с предната си лява част в крайпътно дърво с дебелина около 0.5 м. Поради високата скорост и значителната сила на удара предната лява гума с джанта е пробила пода и прониква в купето на мястото на предната лява седалка. Вследствие на удара автомобилът е със значителни материални щети, а пострадалата И.М.М., получава телесни увреждания.

Причината за настъпването на ПТП от автотехническа гледна точка са неправилните действия на водача на лек автомобил „Пежо 607“ с рег. № .... – С.П.Й. който се е движел с превишена и не съответстваща на пътните условия скорост, губи управлението на автомобила, излиза вдясно извън платното на движение и се блъска в крайпътно дърво от дясната страна на пътя. В случая скоростта на движение (122.4 км./ч.) е повлияла съществено на механизма на ПТП. Ако скоростта на движение е била 90 км./ч., е било технически възможно да не се осъществи удар в дървото, като последиците от ПТП са щели да бъдат избегнати напълно или щяха да бъдат незначителни.

ПТП е било предотвратимо с правилни действия от страна на водача за намаляване на скоростта и запазване траекторията на движение без загуба на управлението над автомобила или ако се е движел с разрешената скорост от 90 км./ч.

Лек автомобил „Пежо 607“ с рег. № .... е произведен през 2001 г. и е снабден с предпазни колани на всичките пет седалки. Предпазните колани в автомобила са част от пасивната система за защита на водача и пътниците при различни видове удари. Едно от необходимите условия е предпазният колан да бъде опънат по тялото на водача или пътника.

Съвременният предпазен колан е триточков (У-образен), като минава косо през раменния пояс и предната гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото 3 действие на предпазния колан се изразява в задържане на пътниците по местата им и предотвратява свободното инерционно движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като крайниците и главата остават свободни.

Поставеният колан ограничава движението на долната и горна част на тялото на пътника в определени граници по посока напред, поради което коланите са най-ефективни при челни удари.

Процесният лек автомобил е снабден с въздушни възглавници, но в случая те не са се активирали от удара при ПТП. В съвременните автомобили за да се задействат въздушните възглавници при удар е необходимо да са закопчани предпазните колани.

В резултат на ПТП, И.М.М. е получила съчетана травма, обхващаща анатомичните области - глава, гръдния кош, корем и крайници. При аутопсията са установени също и ятрогенни увреждания, свързани с медицинските манипулации и продължителното залежаване.

Между установените травматични увреждания получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка. Основната причина за смъртта на пострадалата е получената черепно-мозъчна травма, дифузната травма на мозъка.

Относно въпроса дали починалата е била с поставен предпазен колан, вещото лице посочва, че медицинските критерии за употреба на предпазен колан се състоят в намиране на травматични увреждания в анатомичните области, през които правилно поставеният предпазен колан преминава и са причинени директно от него. В конкретния случай в анатомичните области през които преминава предпазния колан не са установени травматични увреждания, които с категоричност да могат да бъдат свързани с употребата на предпазен колан. С оглед на това, вземайки предвид материалите по делото и медицинската документация, вещите лица приемат, че по време на ПТП, И.М.М. не е била с поставен предпазен колан.

Съвременните изследвания са показали, че предпазните колани намаляват риска от травми 2.5 пъти при челен удар, а смъртните случаи от 20% до 50%. Сам по себе си предпазният колан също е възможно да причини различни по тежест травматични увреждания. При поставен предпазен колан и при ниска скорост (респ. сила на сблъсъка) рискът за живота на пострадалата би бил по-малък, но при скорост над 60 км./ч. (в случая 122.4 км./ч.) са възможни тежки травми в гръдната и/или коремната област, причинени от самия колан и смъртен изход не може да бъде изключен.

След ПТП в кръвта на водача на катастрофиралия автомобил е установено наличие на алкохол. На базата на взетите кръвни проби и резултатите от тях, алкохолната концентрация в кръвта на водача С.П.Й. към часа на настъпилото ПТП на 09.02.2021 г. се изчислява между 0.70 промила и 0.89 промила. Налице е лека степен на алкохолно опИ.е, характеризиращо се с емоционална неустойчивост, лесна умаляемост, отслабване на концентрацията и вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени 4 кординационни нарушения, вегетативни смущения и може да бъде предпоставка за настъпване на ПТП.

За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и страдания, ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите С.Р.Н. – снаха във фамилията на ищцата и Г.М.Б. – син на ищцата. От показанията им се установява, че ищцата, починалата И.М.М. и нейните родители са живели в едно домакинство, с адрес с. Цани Гинчево, ул. „....“, № 8. Ищцата активно е помагала при отглеждането и възпитанието на внучката си, двете се разбирали много добре и били в близки отношения. Ищцата много тежко е приела загубата на и не е успяла да я преодолее.