Решение № 6365 от 20.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6365 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100102410 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. В. А., ЕГН **********, с която срещу Прокуратурата на Рeпублика България е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за плащане на сумата от 500 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Ищецът твърди, че на 15.09.2006 г. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 452/2006 г. по описа на РПУ – гр. Петрич и пр. проверка № 1591/2006 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Петрич, за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК в качеството му на длъжностно лице. Наложена му била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева, както и забрана за напускане пределите на Р. България.

На 15.12.2008 г. срещу него бил внесен в съда обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 1424/2008 г. на Районен съд – гр. Петрич. С разпореждане от 04.03.2009 г. съдът прекратил съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнал делото на прокуратурата.

Нов обвинителен акт бил внесен в съда на 13.04.2010 г., като в първото по делото съдебно заседание съдията-докладчик се отвел по искане на прокурора. Впоследствие, всички съдии от PC - гр. Петрич се отвели, поради 1 което делото било възложено за разглеждане на PC - гр. Кюстендил.

С разпореждане от 09.02.2010 г. по образуваното НОХД № 1629/2010 г. по описа на PC - гр. Кюстендил, делото било насрочено за разглеждане по реда на глава 27 от НПК - „Съкратено съдебно следствие“, но поради изразено несъгласие от подсъдимите, в това число и от ищеца, делото било насрочено за разглеждане в о.с.з. по общия ред.

С определение от 13.05.2010 г. съдът прекратил наказателното производство по НОХД № 1629/2010 г., но същото било възобновено с решение на ВКС от 11.03.2011 г.

В съдебно заседание, проведено на 20.04.2011 г. НОХД № 1629/2010 г. било прекратено от РС-гр. Кюстендил, поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство и върнато със задължителни указания на РП - гр. Петрич.

След повторно внасяне на обвинителен акт със същите обвинения срещу ищеца, при РС – гр. Кюстендил било образувано НОХД № 630/2012 г., по което ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение с присъда от 16.03.2018 г.

Оправдателната присъда била потвърдена с Решение от 08.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, с което присъдата влязла в сила и ищецът бил окончателно оправдан.

От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, отчаяние, притеснение, срам и чувство за вина, злепоставяне в обществото, опозоряване на доброто му име и достойнство на гражданин и държавен служител, поради широкото отразяване в местната преса на воденото срещу него наказателно производство. След привличането му като обвиняем изпитвал постоянна тревожност, несигурност и страх от евентуален неблагоприятен изход на наказателното производство и от продължителното усещане на обреченост.

Твърди, че наложената му забрана да напуска страната попречила на планирано от него лечение в чужбина, както и на бизнес-инициативите му и на правото му на свободно движение и срещи с приятели и бизнес-партньори.

Дълбоко били накърнени честта и достойнството му.

Ето защо, предявява претенции за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които оценява на сума в размер на 500 000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът - ПРОКУРАТУРАТА на Република България, оспорва иска по основание и размер. Счита за недоказани твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото.

Отрича ищецът да е искал разрешение за напускане на страната, включително и във връзка с планирано лечение, както и такова разрешение да е отказано, в резултат на което да са настъпили конкретни вреди.

2

Във връзка с медийните публикации споделя изразеното становище в практиката на ВКС, че Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за начина, по който делото е медийно отразено, тъй като не е дала публично изявление за разследването или обвинението, както и че липсват данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство.

Подчертава, че спрямо ищеца е била взета сравнително лека мярка за неотклонение - парична гаранция в размер на 2000 лева.

Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не е съобразено икономическите стандарти в страната.

Застъпва тезата, че досъдебното разследване е протекло в разумни срокове, като по-продължителен срок производството се е намирало в съдебна фаза, където органите на Прокуратурата нямат ръководни функции.

Счита, че процесното наказателно производство било с голяма фактическа и правна сложност, с множество обвиняеми и други участници в процеса, което обусловило неговата продължителност.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото 3 бр. постановления за привличане на обвиняем о т 15.09.2006 г., 25.03.2008 и от 08.04.2009 г. (л.94-л.249 от делото) се установява, че Н. В. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК. Съгласно първото постановление за привличане обвинението е за това, че в периода периода 2002 г. - 2004 г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни” – гр. Кулата, в качеството му на длъжностно лице - контрольор на Гранична служба “Кулата, Златарево, Илинден”, е присвоил около 45 734 лева, собственост на Изпълнителна агенция “Пътища” – гр. София, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери. С постановлението от 15.09.2006 г. на ищеца е определена и мярка за неотклонение парична гаранция в размер 2000 лева. С второто постановление е променен периода и размера на присвоената сума – 90 681,94 лв., а с третото същата е достигнала 91 347,76 лв.

С Присъда № 15 от 16.03.2018 г., произнесена по НОХД № 630/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил ищецът (заедно с още 15 подсъдими) бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за длъжностно присвояване в големи размери.

С Решение № 260009 от 08.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, образувано по протест на Прокуратурата, оправдателната присъда е потвърдена и е влязла в законна 3 сила.

В обстоятелствената част на въззивното решение е констатирано, че първоначално обвинителния акт е внесен в Районен съд – гр. Петрич и е образувано НОХД № 1424/2008 г.

На два пъти съдебното производство по делото е прекратявано и същото е връщано на прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.

След изготвяне на нови обвинителни актове, делото е образувано под нови номера – НОХД № 2249/2008 г. и НОХД № 597/2009 г. (на РС-Петрич).

След отвод на всички съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд.

С определение на ВКС от 04.12.2009 г. делото е възложено за разглеждане на PC–гр. Кюстендил като е образувано НОХД № 1629/2009 г.

С определение от 13.05.2010г. районният съд е прекратил наказателното производство по делото, на основание чл. 369, ал. 4 НПК /отм./.

С решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по НОХД № 1629/2009 г. на PC - гр. Кюстендил било възобновено, а определението за прекратяване на наказателното производство - отменено. В с.з. от 20.04.2011 г. съдебното производство по делото било прекратено и същото върнато на РП Петрич за изпълнение на задължителни указания.

След повторното внасяне на делото в PC-гр. Кюстендил, същото било образувано под нов номер – НОХД № 630/2012 г.

Наказателното дело приключило по отношение на ищеца с постановяване на горепосоченото решение № 260009 от 08.09.2022г., постановено по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.П. и И.Д..

Според показанията на свидетеля П. - близък познат на ищеца, Н. А. от малък мечтаел да стане митничар, като баща си, и след постъпването му като служител в „Пътни такси и разрешителни“ – гр. Кулата бил много радостен и ентусиазиран. По-малко от две години след като ищецът постъпил в митницата, около есента на 2006г. се оказал обвиняем. Излязла публикация във вестниците за извършено голямо престъпление в митниците, като било замесено и името на ищеца. Свидетелят излага, че във вестник „Струма“ било публикувана информация, че „издирват брата на Петричка прокурорка“, а сестрата на ищеца била прокурор в гр. Петрич. Медиите понижили авторитета му, тъй като при изписване на неговите имена в интернет излизали именно публикациите, в които ищецът се свързвал с проблема с митницата, което породило притесненията му за неговото бъдеще.

Ищецът изживял тежко замесването на семейството му, като изпитвал притеснения, че пречи кариерно на сестра си, тъй като във всяка публикация 4 била споменавана и тя. Семейството на ищеца било известно и с авторитет в околията, майка му притежавала мебелен магазин, а баща му работел на митницата в с. Кулата, но случилото се породило злорадство у хората от селото, които вече гледали на тях с друго око. Бащата на ищеца се разболял от рак и впоследствие починал. Майка му получила психично разстройство и към момента не била в добро здравословно състояние. Ищецът изпитвал силно чувство за вина, че психическото напрежение заради повдигнатото му обвинение, продължило 15-16 г., повлияло отрицателно на здравословното и психическо състояние на родителите му. През 2009 г. ищецът встъпил в брак и имал двама сина, които вече били на 15 и на 9 години, и И. се притеснявал случващото се с него да не се отрази на децата му.

Свидетелят излага също, че след повдигане на обвинението през 2006 г., ищецът бил уволнен, но впоследствие бил възстановен на работа, след като обжалвал заповедта за уволнение. Въпреки възстановяването му на работа, достъпът му бил ограничен, взели му печата, споделял, че колегите гледат на него като на престъпник и странят от него. След закриване на отдел „Пътни такси и разрешителни“ през 2010 г. ищецът бил преназначен, но на по-ниска длъжност, без достъп до информация и след седмица-две го уволнили окончателно. През 2017 г. спечелил конкурс и започнал работа отново в митницата, но колегите подхождали с предубеждение към него.

Преди обвинението И. бил отзивчив и помагал на хората, имал много приятели, обсъждал и коментирал, но след това изпаднал в летаргия, блуждаел замислен. Споделил със свидетеля, че притесненията му са свързани с обвинението, което изживявал тежко, изпитвал угризения за семейството си, както и замесването на сестра му и нейното кариерно развитите. След оправдателната присъда ищецът бил един от много добрите служители.

Свидетелят Д. излага, че са близки с ищеца повече от 20 години.

Процесното наказателно дело отнело 17-19 години от живота на ищеца, в което последният бил въвлечен, когато бил на служба отскоро. Към момента на привличането му като обвиняем, ищецът бил в отпуск по болест. Твърди, че районен прокурор към РП-Петрич имала тенденциозно отношение към ищеца, изразяващо се изпращане на два патрулни автомобила пред дома му и обявяването му за издирване, докато той се лекувал. Ищецът се нуждаел от две операции на лицето, но районният прокурор по делото му наложил забрана за напускане на страната, поради което не се осъществили операциите в чужбина. Всичко това се отразило и на семейството му. Ищецът бил отстранен от работа и всякакъв вид допуски му били отнети. Слухът, че И. е престъпник оставил петно и му попречил да започне работа. Ищецът отказал предложение на свидетеля за работа в София, за да може да се грижи за родителите си. През 2018 г. – 2019 г. трудно започнал работа в „Митническо разузнаване“ в Агенция митници, където също не му бил осигурен достъп до квалифицирана информация, поради продължаващото към този момент дело.