Решение № 5035 от 19.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5035 гр. Пловдив, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330109222 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. В. Б. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10,00 лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца на ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът заплатил в периода 17.02.2021 г. – 27.08.2025 г. на ответника сумата в размер на 1690 лева без основание, доколкото нямал задължения към него. Претендира се, че ако в хода на производството се установи, че сумите са заплатени по договора за потребителски кредит, то последният се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Фератум България“ ЕООД, с който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Възразява се, че в исковата молба липсва описание на основанието, за което се претендират посочените суми. Поради изложеното се претендира производството да бъде прекратено като в полза на ответника да 1 се присъдят разноски.

С протоколно определение от 14.11.2025 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размер на предявения иск като същият е увеличен от сумата в размер на 10,00 лева на сумата в размер на 1690,00 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа и правна страна установява следното:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество без основание. В доказателствена тежест на същия е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание.

По делото е приобщено писмо изх. № ***/*** г. на „Изипей“ АД, от което се установява, че за периода 22.01.2020 г. – 15.04.2024 г. ищецът е извършвал плащания към ответното дружество, както следва: на 22.01.2020 г.

– сумата в размер на 548,00 лева, на 08.05.2020 г. – сумата в размер на 888,00 лева, на 14.11.2020 г. – сумата в размер на 60,00 лева, на 06.12.2020 г. – сумата в размер на 400,00 лева, на 10.01.2021 г. – сумата в размер на 399,00лева, на 17.02.2021 г. – сумата в размер на 25,00 лева, на 23.02.2021 г. – сумата в размер на 200,00 лева, на 24.02.2021 г. – сумата в размер на 135,00 лева, на 27.08.2021 г. – сумата в размер на 1330,00 лева, на 30.09.2021 г. – сумата в размер на 200,00 лева, на 10.10.2021 г. – сумата в размер на 1330,00 лева, на 27.10.2021 г.

– сумата в размер на 1300,00 лева, на 27.10.2021 г. – сумата в размер на 30,00 лева, на 04.12.2021 г. – сумата в размер на 200 лева, на 17.12.2021 г. – сумата в размер на 1330,00 лева, на 03.02.2022 г. – сумата в размер на 1330,00 лева, на 13.03.2022 г. – сумата в размер на 200,00 лева, на 28.03.2022 г. – сумата в размер на 200,00 лева, на 12.04.2022 г. – сумата в размер на 200,00 лева, на 27.04.2022 г. – сумата в размер на 1330,00 лева, на 26.10.2022 г. – сумата в размер на 1330,00 лева, на 22.12.2022 г. – сумата в размер на 665,00 лева, на 25.01.2023 г. – сумата в размер на 1330,00 лева и на 24.02.2023 г. – сумата в размер на 931,00 лева.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че за процесния период 17.02.2021 г. – 27.08.2021 г. ищецът е заплатил на ответника сумата в 2 общ размер на 1690,00 лева.

Поради изложеното и ищецът проведе пълно и главно доказване на факта на плащането на посочената сума.

Ответното дружество обаче не е ангажирало доказателства за основанието, на което се дължи процесната сума. В депозирания отговор на исковата молба не се излагат твърдения за наличие на основание за дължимост на суми от ищеца на ответника, нито наличие на някакъв вид договорни отношения. Не са представени и доказателства в тази насока.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в производството в размер на 68,30 лева, които следва да му бъдат присъдени.

На основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, съдът следва да определи възнаграждение дължимо от ответника на процесуалния представител на Б. – адв. Б..

При определяне на размера на следващото се възнаграждение следва да се съобразят разясненията, дадени в Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна 3 уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид цената на иск, липсата на фактическа сложност на делото, обстоятелството, че делото по делото са събрани единствено писмени доказателства, като същото е приключило в едно съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Б. следва да се определи възнаграждение в размер на 400,00 лева по предявения иск.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, ДА

ЗАПЛАТИ на Б. В. Б., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 1690,00 лева (хиляда шестстотин и деветдесет лева), представляваща недължимо платена сума от ищеца на ответника в периода 17.02.2021 г. – 27.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 68,30 лева (шестдесет и осем лева и тридесет стотинки), представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, ДА

ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г. Б., личен № ***, от АК ***, със съдебен адрес: ***, сумата в размер на 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на Б. В. Б., ЕГН: **********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4