Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2814 от 22.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11308/2025
Вид
Решение № 2814
Подписан
22.07.2026
В сила
14.08.2026
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2814 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110211308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 25-4332-009247 от 08.05.2025 година началник група „Пътна полиция” към СДВР е наложил на Г. Д. Д., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба, както и наказание глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. На първо място, се оспорват фактическите констатации на наказващия орган, като се изтъква, че жалбоподателят никога не е управлявал посоченото в АУАН и НП превозно средство- лек автомобил с рег. № **********, като същата по време на деянието въобще се е намирала на друго място, като се твърди, че същата не е подписвала нито АУАН, нито ЗППАМ, нито протокол по време на проверка. Бланкетно се оспорва и компетентността на актосъставителя. .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява представлява се от адвокат П., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, по съображенията изложени в жалбата. Изтъква, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката изобщо не е присъствала на посочените в наказателното постановление дата и място, респективно не е извършила описаното административно нарушение, което обстоятелство се потвърждава както от събраните гласни доказателства, така и от изготвеното експертно заключение. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща представител.По делото са приложени писмени бележки от юрисконсулт при СДВР, в които се излагат общи доводи за процесуална и материална законосъобразност на 1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г. Д. Д., ЕГН *********, с постоянен адрес- ****************, правоспособен водач на МПС.

На 06.04.2025г., в гр.София, по бул. "Ломско шосе" се движел лек автомобил марка "***", модел "***", с рег.№ **********, в посока от ул.“Христо Силянов“ към „Жорж Дантон“, управляван от неустановено по делото лице от женски пол. Около 13.00 часа, в района на бул.“Ломско шосе“ срещу № 126 автомобилът бил спрян за извършване на проверка по реда на чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП от полицейски патрул в състав свидетелите К. В. и Г. К.. В хода на проверката водача на автомобила не представил нито документ за самоличност, нито СУМПС, като самоличността й била установена по нейни данни, а именно тя съобщила, че се казва Г. Д. Д., като била извършена справка чрез електронно устройство в АИС-БДС.

При това водачката на автомобила била поканена да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества с техническо средство DRUG TEST 5000, като бил изготвен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, подписан от същата в графа „проверен“. Тя обаче категорично отказала извършване на пробата, като от страна на свидетеля В. бил издаден Талон за медицинско изследване № 264101, на името на жалбоподателя Д., като същият бил връчен на водача на превозното средство, която го подписала.

Видно от представената от ВМА справка рег. № И-9419/02.10.2025г. жалбоподателят Г.

Д. не е регистрирана в информационната система на лечебното заведение и няма данни същата да е посещавала болницата за вземане на кръвна проба.

Освен това, във връзка с констатирания отказ за изпробване, бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, номер 1313847 от 06.04.2025г. от страна на свидетеля К. В., с който срещу Г. Д. Д. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че като водач на моторно превозно средство отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, определено като нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП, както и за това, че не носи СУМПС, квалифицирано като нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и предявен за подпис и запознаване. Срещу така съставения акт не са постъпили възражения.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 25-4332-009247 от 08.05.2025 година началник група „Пътна полиция” към СДВР е наложил на Г. Д. Д., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба, както и наказание глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Съгласно заключение на повторна съдебно-графическа експертиза подписите в АУАН, графа „нарушител“ и в разписка към същия, както и в графа „проверен“ на Протокол за извършване на проверка от 06.04.2025г., не са положени от жалбоподателя Г. Д. Д..

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите К. В., Г. К., Я. К., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия GА, № 1313847/06.04.2025 година, наказателно постановление (НП) № 25-4332-009247 от 08.05.2025 година, Талон за медицинско изследване № 264101, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, Протокол за доброволно 2 предаване от 10.06.2025г., Докладна записка до Началника на СДВР от 07.04.2025г., Справка –картон на водача Г. Д. Д., заповеди за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, справка от ВМА рег. № И-9419/02.10.2025г., заключение на повторна съдебно-графическа експертиза.

Съдът се доверя в пълна степен на показанията на свидетелите В. и К., като същите са съответни на приобщените по делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото. Липсата на конкретни спомени за част от обстоятелствата, съдът отдава на вида и обема на работата им, както и на изминалия период от време от датата на деянието, поради което и на основание чл.284 от НПК, съдът предяви на всеки от свидетелите съставения по време на проверката АУАН, при което всеки от тях потвърждава участието си в изготвянето му. Показанията на двамата полицейски служители напълно кореспондират помежду си, както и със събраните по делото писмени доказателства що се отнася до време, място, факта на деянието и другите обстоятелства по извършената проверка. Не на последно място и двамата изтъкват, че самоличността на водача е установена не на база представени лични документи, а чрез справка в АИС-БДС по съобщените от нея данни. При това и без да поставя под съмнение извършената от свидетелите проверка, то съдът намира, че предвид останалия наличен по делото доказателствен материал, и преди всичко изготвената повторна графическа експертиза, то съдът намира, че от показанията им не може да се направи категоричен и несъмнен извод за самоличността на водача на провереното от тях превозно средство.

На следващо място, що се отнася до показанията на свидетеля К., то при преценката им съдът отчета близката й родствена връзка с жалбоподателката, по чиято инициатива е привлечена в процеса. При това и като взе предвид конкретното съдържание на изложеното от нея, то съдът намери, че показания й, макар да не съдържат вътрешни протИ.речия, се характеризират с нехомогенност на спомена. Същата от една страна, твърди, че има изключително добре съхранен спомен за събитията от деня на нарушението- 06.04.2025г., но от друга няма какъвто и да е спомен за великденските празници от същата година, нито пък дори за последното си неделно посещение при своята дъщеря- жалбоподателката Д.. Тези именно обстоятелства мотивират съда да не кредитира изложеното от нея по отношения на обстоятелствата, свързани с нарушението, доколкото намери, че се касае не за действително съхранен спомен, а за версия насочена към обслужване на процесуалната позиция на жалбоподателя.

Съществено значение за разкриване на обективната истина в производството има заключението на повторната графическа експертиза, което съдът кредитира в пълна степен като обективно, пълно и обосновано. По делото са изготвени две графически експертизи, с обект на изследване подписите положени в АУАН графа „нарушител“ и в разписка към същия, както и в графа „проверен“ на Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества, и разписка на наказателно постановление. Съдът намира, че първата от тях, изготвена от вещо лице Д. Г. се явява необосновано в своите изводи относно авторството на подписите в АУАН и протокола от проверка. На лист четири от експертизата при посочване на разликите по частни признаци между инкриминираните подписи и сравнителните образци от една страна, и при изброяване на съвпаденията в същите се установява посочване на едни и същи елементи- форма на движение при изписване на допълнителния надредови елемент на буквата „Г“, форма на движение при изписване на безбуквените елементи, като неясно остава дали все пак се касае за отлики или прилики по тези признаци. Наред с това неясно остава защо въпреки наличието на разлики по множество общи признаци и някои частни признаци, се отдава превес на съвпаденията, като вещото лице не съумява да обясни защо разликите са несъществени, а съвпаденията съществени като се задоволява с твърдението „това е мой извод, тъй като аз съм извършил изследването“. Именно тази протИ.речия и празноти в експертното становище са обосновали назначаването на повторната експертиза, изготвена от вещото лице Д. В..

3

Последната съдът намери за безпротИ.речива и обоснована в своето заключение, като на първо място подробно са описани характеристиките на изследваните подписи, разгледана е възможността за техническо пренасяне или имитация. На база установените трайни и устойчиви характеристики на сравнителните образци са анализирани изследваните подписи върху АУАН, и Протокол от проверка, като са посочени различия в редица общи и частни признаци и подробно е обосновано защо се приема, че същите не са положени от жалбоподателя Д., който извод съдът кредитира.

Най-сетне съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие, включително изготвените от полицейските служители документи.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е основателна в искането за отмяна, по изложените по долу съображения:

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА № 1313847/06.04.2025г година, който е съставен от компетентен орган- полицай при 02 РУСДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП т.2.1 вр. т.1.3.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 от цитираната заповед.