Определение № 1041 от 14.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. София, 14.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500448 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 142859 от 23.12.2024 г., депозирана от С. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***” - 2, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, и частна жалба с вх. № 143249 от 27.12.2024 г., депозирана от С. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***” - 2, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адвокат А. Г., с адрес за призоваване: гр. София, ул. Алабин № 33, вх. А, ет. 3, офис 324, срещу Определение № 20755 от 19.12.2024 г. по гр.д.

№ 2050/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Г.О., III-В с-в, с което е оставена без разглеждане молбата на ищеца С. Н. Р., обективирана в частната жалба с вх. № 107460/08.10.2024 г. и в касационната жалба с вх.

№ 97632/11.09.2024 г., за възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване на въззивното решение № 4273/12.07.2024 г., постановено по в.гр.дело № 2050/2024 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав, като процесуално недопустима. Със същото определение С. Н. Р. е бил осъден да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Наум“ ЕАД, ЕИК 831605813, гр. София /МБАЛНП “Свети Наум“ ЕАД/, сумата 180 лева - разноски в производството за възстановяване на пропуснат срок.

В частна жалба с вх. № 142859 от 23.12.2024 г. се поддържа, че обжалваното определение е необосновано, тъй като в него се приема, че в депозираните жалби (частна жалба и касационна жалба) не се съдържа твърдение за особени непредвидени обстоятелства, които ищецът не би могъл да преодолее, т.е. не е налице хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК, поради което СГС е приел молбата за възстановяване на пропуснат срок за касационно обжалване за процесуално недопустима.

1

Частният жалбоподател поддържа, че в депозираната частна жалба от 08.10.2024 г. и касационна такава от 11.09.2024 г. е посочено, че причината да не бъде подадена касационната жалба в определения едномесечен срок са изключителните по своя характер обстоятелства, а именно полученият от жалбоподателя инсулт на 09.08.2024 г. Това обстоятелство по своя характер е изключително и непредвидимо, тъй като никой не би могъл да знае кога и дали то може да настъпи. На два пъти жалбоподателят бил хоспитализиран, като последно бил изписан на 24.08.2024 г. Горното се подкрепяло от представените по делото епикризи. Също и ВКС с определението си от 23.10.2024 г. върнал делото на СГС за произнасяне именно по инкорпорираното в цитираните по-горе две жалби искане по чл. 64-66 ГПК.

Според жалбоподателя, въпреки че не е бил употребен изрично израза „особени непредвидими обстоятелства”, то от съдържанието на самите жалби може да се направи извода, че става въпрос именно за такива обстоятелства.

Последните са труднопреодолими за човек претърпял такова тежко заболяване. Дори и да е бил изписан от болницата той трудно би могъл да се организира и подаде веднага касационна жалба, още повече, че за такава се нуждае от адвокатска помощ. Акцентира се на обстоятелството, че когато е бил уведомен за процесното съдебно решение /15.07.2024 г./, преди получаването на инсулта, жалбоподателят също бил хоспитализиран в болница поради заболяване /08.07.2024 - 23.07.2024 г./ Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че искането за възстановяване на срока е основателно поради наличието на законните предпоставки по чл. 64, ал. 2 от ГПК.

В частна жалба с вх. № 143249 от 27.12.2024 г. (по същество същата представлява допълнение към първоначално подадената частна жалба), се поддържа, че Определение № 2075 5/19.12.2024г. е неправилно.

Жалбоподателят след получен инсулт бил настанен за лечение в здравно заведение за периода от 09.08.2024г. до 24.08.2024г., което за него се явява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, което той не могъл да преодолее и обективно не е имал възможността да упражни правото си на обжалване на въззивното решение в едномесечния срок, а и не е имал обективната възможност да информира въззивния съд за постъпването си в здравно заведение, което се явява обективна невъзможност за изпълнение от негова страна.

Жалбоподателят счита определението на СГС за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и поради факта, че съдът в обжалваният акт не е изпълнил задълженията си по чл. 10 ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК, като не е съдействал за изясняване от фактическа и правна страна на искането му за възстановяване на пропуснатия срок. Позовава се на практика на ВКС (Определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч.т.д. № 501/2013 г., I т.о. и Определение № 934 от 30.12.2013 г. по ч.т.д. № 4395/2013 г., I т.о).

Моли да се възприеме, че настъпилите изненадващи, внезапни причини, свързани със здравословното състояние на С. Н. Р., са довели до пропускането да бъде извършено в срок процесуалното действие - касационно обжалване, което е основание за възстановяване на срока.

Необоснован е изводът на въззивния съд, че заболяването - исхемичен инсулт с препоръчано домашно лечение за тридесет дни след изписването, не 2 сочи здравословното състояние на С. Р. да е било влошено до такава степен, че той да е бил в обективна невъзможност да изготви и подаде въззивната жалба.

Удостовереното заболяване е настъпило внезапно, с интензивна симтоматика и по своя характер е основание за настаняването в болнично лечение, поради което С. Н. Р. не е бил в състояние да подаде в срок въззивната жалба без да подложи на риск своето здраве.

Счетено е за неоснователно и поддържаното от насрещната страна МБАЛНП “Свети Наум“ ЕАД- гр. София възражение, че не са налице предпоставките за възстановяване на срока, тъй като ищецът С. Р. имал и друг процесуален представител. Видно от представеното пълномощно адвокат А. Г.

- САК е бил упълномощен само за първоинстанционното и въззивно производства и следователно представителната му власт е била прекратена с постановяване на решението на Софийски градски съд по възз. гр.дело 2050/2024 г.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното Определение № 20755/19.12.2024 г. като незаконосъобразно.

По делото е постъпил на 10.02.2025 г. отговор на въззивната частна жалба на С. Р. с вх. № 142859/23.12.2024г., от ответника МБАЛНП „Свети Наум" ЕАД, чрез процесуален представител по пълномощие адвокат М. Т. Г.А., с личен адвокатски номер: **********, член на САК, с адрес на адвокатската кантора: гр. София, пощенски код 1303, район „Възраждане", ул.

„Отец Паисий" № 1-3, ет. 1, офис 2, в който отговор изразява становище, че въззивната частна жалба е недопустима за разглеждане от съда, тъй като жалбата не е написана от С. Р., което се установявало от съдържанието й, включително от използваните граматически форми, в които Р. е сочен като лице, различно от автора на жалбата. Същата не е подписана от лицето С. Р. на първо място при положените на втора страница графични знаци не е изписано име, така че да се направи обоснован извод, че тези знаци са изписани от С. Р., а на второ място - тези графични знаци видимо и съществено се различават от множеството образци на личен подпис на С. Р., които в оригинал са приложени по делото. Липсват и документи, приложени към жалбата, от които да се установява по безспорен начин, че същата е подписана от лице с представителна власт по чл. 32 от ГПК във връзка с чл. 34 ГПК.

Направено е искане съдът да уведоми С. Р. за постъпилата в СГС въззивна частна жалба с вх. № 142859, да установи дали тя е подписана от него или не и ако е подписана от трето лице - дали това лице притежава надлежна представителна власт.

Ответникът поддържа, че исканията за възстановяване на пропуснатия срок са недопустими и по следните съображения:

Исканията не са своевременно подадени от молителя:

На 15.07.2024 г. съдебно решение № 4273/12.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2050/2024 г. по описа на СГС е връчено в деловодството на съда лично на С. Р. срещу подпис. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4, изречение трето (при връчване на друго лице) срокът по чл. 64, ал. 2 ГПК (да се иска възстановяване на пропуснатия срок) започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването. По аргумент от по-силното основание, когато връчването е извършено лично на лицето, срокът по чл. 64, 3 ал. 2 започва да тече от деня следващ датата на изтичане на пропуснатия срок.

Първото искане от молителя Р. за възстановяване на пропуснатия от него срок е постъпило в СГС с касационната жалба с вх. № 97632/11.09.2024 г., която е подписана лично от С. Р.. На 11.09.2024 г. делото в цялост като съвкупност от документи на хартиен носител физически е било в Софийски районен съд, където е изпратено от СГС с отбелязване върху въззивното решение, че същото е влязло в сила на 17.08.2024 г. Тези обстоятелства са били известни на молителя, като към тази дата – 11.09.2024г. - той вече е знаел, че е пропуснал срока за обжалване на съдебното решение, като това негово знание - за изтекъл и пропуснат срок - се установява и от съдържанието на документа, в който е записано следното: „моля да възобновите срока за обжалване”, както и „горепосоченото решение е влязло в сила на 18.07.2024 г.” В този смисъл този документ, наименован от подателя „жалба" съдържа признание за знание, изходящо от Р., че на 11.09.2024 г. той е знаел, че за него срокът за касационно обжалване на решението, чието възстановяване се иска, вече е изтекъл. В допълнение към тази жалба с вх. № 97632/11.09.2024 г. е приложена само епикриза от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево" ЕООД (без дата на издаване и регистрационен номер), от съдържанието на която се установява, че в периода 09.08.2024 г. 24.08.2024 г. молителят Р. е бил хоспитализиран в това лечебно заведение и е изписан от заведението на 24.08.2024 г. От документите по делото е видно, че първата по време молба от Р. за възстановяване на пропуснатия срок е подадена в съда 26 дни след като на 15.08.2024г. е изтекъл срокът за касационно обжалване и 17 дни след дехоспитализацията му на 24.08.2024 г. от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево" ЕООД. Видно от документите по делото, че на 07.10.2024г. молителят се е явил в съда и лично в деловодството на съда е получил съобщение, ведно с разпореждане № 23865/ 04.10.2024 г. на СГС за връщане на касационната жалба от 11.09.2024г. като просрочена. Поради тази причина, ако се приеме, че с връчването на тези книжа Р. е получил съобщение по смисъла на чл. 64, ал. 3 от ГПК за пропускане на срока и от 07.10.2024 г. за него е започнал да тече едноседмичния срок за отправяне на искане до съда за възстановяване на пропуснатия от него срок, то тогава искането за възстановяване на срока в касационната жалба от 11.09.2024 г. е недопустимо за разглеждане, защото е подадено преждевременно, т.е. преди за Р. изобщо да е започнал да тече срокът за подаване на молба за възстановяване.

На 08.10.2024 г. е постъпило в съда второ искане от Р. за възстановяване на срока, инкорпорирано в частната жалба с вх. № 107460/08.10.2024 г. на съда, към което е приложена само епикриза от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево" ЕООД (без дата на издаване и регистрационен номер), от съдържанието на която се установява, че в периода 08.07.2024г. - 23.07.2024г. молителят Р. е бил хоспитализиран в това лечебно заведение и е изписан от заведението на 23.07.2024 г. От документите по делото е видно, че втората по време молба от Р. за възстановяване на пропуснатия срок е подадена в съда 54 дни след като на 15.08.2024г . за частния жалбоподател е изтекъл срокът за касационно обжалване и 46 дни след дехоспитализацията му на 24.08.2024г. от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево" ЕООД.