Решение № 441 от 13.06.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Кюстендил, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20211520101672 по описа за 2021 година

Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „ Агенция за събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против В.Д. Г., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба - гр. С., ж.к. „Х.“ бл.****, вх.*, ет.*, ап.** и със съдебен адрес в гр. С., бул. „В.“ № ***, бл.**, офисен етаж *, като са депозирани искове с правно основание чл.

415, ал.1, във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че с Договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „С. Г. Груп“ ООД вземането по Договор за потребителски кредит №344-69/2008/11.07.2008г., сключен между „Алфа Банка“ АД /с правоприемник „Юробанк България“ АД/ и В.Г. било прехвърлено в полза на „С. Г. Груп“ ООД въз основа на цесия по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. между „Юробанк България“ АД и „С. Г. Груп“ ООД, с което се потвърждава прехвърлянето на описани вземания в Приложение 1 от 30.11.2017г. към Рамковия договор. Сочи се, че на 23.04.2018 г. „С. Г. Груп“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са сключили рамков договор за продажба на вземания, по силата на който вземането спрямо Г. по Договор за потребителски кредит №34469/2008/11.07.2008г. е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съгласно рамковите договори „С. Г. Груп“ ООД и „Агенция за събиране 1 на вземания“ ЕАД в качеството им на цесионери се били задължили да изпращат уведомления за извършената цесия, за което имали изрично пълномощно от съответния цедент. Процесното вземане произтичало от сключен на 11.07.2008 г. Договор за потребителски кредит №34469/2008/11.07.2008г/, сключен между „Алфа Банка“ АД и Г. Размерът на кредита, изплатен на кредитополучателя, бил 4 100 лв., договорната лихва била 2 300,44 лв., като общият размер на кредита, който следвало Г. да върне бил в размер на 6400,44 лв. Съгласно договора кредитополучателят се бил задължил да върне кредита в срок до 11.07.2016г. на 96 броя месечни вноски, 95 от които в размер на 66,67лв. и последната от тях в размер на 66,79 лв.

Кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем. На длъжника била начислена лихва за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска, както било уговорено в договора, за периода от 12.08.2008г., когато била станала изискуема първата вноска по кредита до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва била 348,98 лв.

Ищецът подал заявлението по чл.410 от ГПК срещу длъжницата и след това получил указания, че може да предяви установителен иск. Ето защо се поддържа искане да се приеме за установено по отношение на Г., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по Договор за потребителски кредит №344-69/2008/11.07.2008г/: 1133,18 лв. главница;

253,60 лв. договорна лихва за периода 11.08.2008г. до 11.07.2016г.; 348,98 лв. лихва за забава за периода от 12.08.2008г. до датата на подаване на заявлението в съда; както и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските по заповедното производство - ч. гр. д.

№1083/2021 г. по описа на КРС, както и в настоящото исково производство.Претендират се разноски по заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв. П. от САК, подава отговор, в който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Според ответника, не съществувало претендираното вземане. Ответницата не била уведомена за нито една от двете цесии. Твърдените задължения били погасени към „Юробанк България“ АД дори и след датите на цесиите, за което е получила удостоверение, че не дължи суми към „Юробанк България“ АД. Както и ищецът твърдял в исковата молба ответницата не била уведомявана за извършени цесии, затова тя погасила задължението си към първоначалния кредитор. Вътрешните отношения между цесионери и цеденти и евентуално непревеждане на суми помежду им не следвало да води до претенция спрямо нея. Отделно не ставало ясно от кой договор се претендира вземането и какъв бил размера му, тъй като в извлечение от Приложение №1/30.11.2017 г. към договора за цесия сключен между „Юробанк България“ АД и „С. Г. Груп“ ООД се сочело вземане по договор с друг номер - CL 41104 от 11.07.2008г., като размерът и валутата били различни. В следващото представено от ищеца приложение 2

№1/23.04.2018 г. по цесията между „С. Г. Груп“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по договор CL 41104 от 11.07.2008 г. главницата вече била 4100, а дължимата сума 1587,78 лв. и не ставало ясно как е формирана.

Уведомително писмо ответницата не била получавала. Сочи се, че твърденията в исковата молба били противоречиви и не ставало ясно дали кредитът бил обявяван за предсрочно изискуем. По договорите за цесии не били ясно разграничени главници с погасителни вноски и лихвите по договора, а били посочвани общи стойности. Съществувало съмнение дали ако е вярно, че кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем, то дали бил погасен с изплащане на всички вноски по него. Липсвали доказателства ответницата да е изпадала в забава. Главницата и лихвите не били диференцирани, а се претендирали в общ размер. Прави се възражение за погасени по давност задълженията по главницата, чийто падеж бил настъпил преди 31.03.2016 г., т.е. преди повече от 5 години преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. От исковата молба не ставало ясно как са определени лихвите, на какво основание ищецът считал, че са дължими и каква била посочената в Приложение №1/30.11.2017г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземанията – дали тя била възнаградителна, която не се дължала, ако кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, договорна или е, обезщетение за забава не бил ясен начинът как са формулирани и изчислени лихвите.

Прави се възражение за погасени по давност договорни лихви и обезщетение за забава за целия период до три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В отговора се сочи още, че не става ясно защо се променя във времето главница в размер на 1735,76 лв., договорна лихва в размер на 253,60 лв., обезщетение за забава в размер на 348,98 лв. Не ставало ясно вземането за какъв период се иска, т.е. кои вноски и в какви размери са незаплатените вноски. Имало несъответствие между договора, представен по заповедното производство и този приложен към исковата молба, сумите били различни, както и валутите. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен заверен препис от Договор за потребителски кредит № 344-69/2008/11.07.2008г. /л.6-10 от делото/ със страни по него „Алфа Банка“ АД и В. Г. Д., подписан от страните, според който първият се задължава да предостави на ответника кредит в размер на 4100 лева, със срок на издължаване 96 месеца, считано от 11.08.2008 г. на 96 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 66,67 лева и последна в размер на 66,79 лева. Била договорена и лихва за срока на договора с фиксиран процент 12%, дължима освен главницата, и като общ размер на 3 задължението е посочена сумата от 6400,44 лева. Според т.7 от договора, кредитополучателят се е задължил да плати на банката еднократна такса за управление и обработка на кредита в размер на 30 лева. Посочен е годишния процент на разходите /ГПР/ - 12,91%.

Според т.9 от договора, банката е запазила правото си едностранно да променя договорения лихвен процент по изключение, в посочените в т.9.1 и т.9.2 случаи.

Ищецът е представил и погасителен план /л.11-13 от делото/ към договора за кредит, с посочени падежи на вноските, броят им, обща сума на всяка анюитетна вноска и нейното съдържание – главница и лихва. Видно от погасителния план, падежът на първата вноска е на 11.08.2008г., а на последната – 11.07.2016г. Погасителния план е подписан от страните по договора.

От Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г. /л.14-26 от делото/, сключен между „Юробанк България“ АД като цедент и „С.Г. Груп“ ООД като цесионер е видно, че цедента прехвърля в полза на цесионера всички свои вземания, описани в Приложение №1 от договора срещу възнаграждение. Съгласно чл.12 от посочения договор за цесия, „С.Г.Груп“ ООД се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия на длъжниците, за което цесионера получавал изрично пълномощно. Представен е препис-извлечение от Приложение №1 от 30.11.2017г. към договора за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г., сключен между „Юробанк България“ АД и „С.Г. Груп“ ООД /л.27 от делото/, в което е посочен длъжника /настоящия ответник/, ЕГН и размера на общия непогасен дълг.

С пълномощно /л.37 от делото/, представляващите „Юробанк България“ АД са упълномощили цесионера „С.Г.Груп“ ООД и третото лице „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомят от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно договора за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г.

От Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.04.2018г. /л.2834 от делото/, сключен между „С.Г. Груп“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и подписан от представители на страните, се установява, че „С.Г. Груп“ ООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредит, придобити от „Юробанк България“ АД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г., посочени и определени в Приложение № 1 към договора.

Представи се по делото и препис-извлечение Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.04.2018 г., видно от което, че под № 841 е вписано задължението на ответника В.Д. Г. по Договор от 11.07.2008г., с остатъчно дължимо вземане към 28.02.2018г. в размер на 1587,78 лева.

4

Като доказателство по делото е представено потвърждение за сключена цесия /л.36 от делото/ на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, от съдържанието на което се установява, че цедентът „С.Г. Груп“ ООД потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съгласно Договора от 23.04.2018 г. за продажба и прехвърляне на вземания.

С пълномощно от 29.05.2018г. /л.38-39 от делото/, представляващият „С.Г. Груп“ ООД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно договора за прехвърляне на вземания, сключен помежду им на 23.04.2018г.

По делото са представени два броя уведомителни писма /л.40-42 от делото/. Според първото от тях с изх.№ ЛД-УПЦ-П-СГГ-ЮБ-2/344-69/2008 от 19.06.2018г., „Юробанк България“ АД чрез цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратено уведомление до ответника В.Д. Г., с което ищецът по настоящото, в качеството на упълномощен от „Юробанк България“ АД уведомяват ответника, че на основание сключен Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г. е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД изцяло вземането си към длъжника, произтичащо от Договор за кредит от 11.07.2008г., ведно с всички акцесорни задължения към главницата.

Уведомлението е подписано от представител на ищцовото дружество.

Според второто уведомление с изх.№ УПЦ-П-СГГ-ЮБ-2/344-69/2008 от 19.06.2018г. от „С.Г.Груп“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, длъжникът В.Г. е уведомена на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.04.2018г., като е посочено, че кредитор на вземането, произтичащо от договор за кредит от 11.07.2008г. към 19.06.2018г. вече е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Посочен е в уведомлението и размерът на задължението, което към датата на писмото е в размер на 1402,04 лева.